Основни респираторни инфекции при спортните гълъби и високолетачите

 Основни респираторни инфекции при спортните гълъби и високолетачите

Гълъбът лети с дробове и с криле – но първо с въздух. А болният въздух значи болен полет.“

От опитa на много гъбовъди които се занимават с птици за летене било то спортни или за кръгов и продължителен полет – няма по-подмолна и тиха причина за провал в сезона от респираторната инфекция. Гълъбите летят уж добре, а нещо не е както трябва. Отборът се разминава, не дърпат, не се прибират както се очаква от тях. Полета им за продължителност е разочараващ със незадоволителни резултати. Проверяваш всичко – храна, вода, тренировки… А се оказва, че дишането ги е предало.

Честно казано, хората когато започнат по-сериозно да се занимавам с гълъби, респираторните проблеми са нещо, което не се разбира в дълбочина. Знае се като правило, че „ако диша тежко, значи е болен“. Но колко точно от дъха му отнема една такава инфекция – се разбра по-късно, и то по трудния начин.

Гълъбите уж са добре тренирани, храня се както трябва, грижата за тях е перфектна. А на състезание – сякаш ги няма. Връщат се бавно, някои – въобще не се завръщат. При летците птиците гледат да се преберат колкото се може по-бързо в гълъбарника и нямат хъс за летене. Тогава трябва да се търси причината и да се огледа всичко. Гълъбовъдите с повече опит започват да се вглеждат по-сериозно в дишането. Не просто как диша, а какво му пречи да диша добре.

Трябва да се знае че, респираторната система на гълъба е страшно ефективна. Във въздушни торбички има постоянна циркулация на кислород, тънка (фина) структура на дробовете. И точно защото е толкова отворена към въздуха е страшно уязвима. Прах, влага, амоняк, бактерии – всичко това отива директно на вътре в оранизма.

Най-често срещаните причинители, са:

Mycoplasma – особено упорита инфекция която има свойството да се завръща ако не се изекува напълно

Chlamydia – орнитоза, трудно се хваща без тест, дори за опитни гълъбовъди

Pasteurella, Streptococcus, E. coli - много често тези инфекции са от смесен тип

Вируси – Herpes, PMV не трябва да се пренебрегва превенцията. Има разработени ефикасни васини.

Aspergillus – гъбичка, тръгва от влага и прашна среда. Много често пренеселения гълъбарник отваря този тип заболяване което е много упорито.

А истинската беда е, че често са смесени инфекции. Няма чиста диагноза, няма „лекувай с това и си готов“. Почти винаги има наслагване – бактерия + вирус, или гъбичка + имунен срив.

Ето как изгеждат микоплазмозата, орнитозата и гъбичката под микроскоп

Симптоми които най-често се наблюдават са :

Дишане с отворена човка, особено в покой

Хриптене, все едно нещо му пречи в трахеята

Залепнали ноздри, пълни със слуз

Очите стават мокри, лепкави, понякога с пяна

Разтворени криле – за да поемат въздух по-добре

Клатеща се опашка при дишане – ясен знак

Мокър гръб, гълъба постоянно се "бърше" в гърба си

Най-опасното е, че някои от тези гълъби продължават да летят. Но вече не дават максимума. Нямат дъх, не издържат. Като човек, който тича с бронхит – ще се движи, но ще има недостиг на въздух - кислород.

Микоплазмен синузит и полета на гълъба

Микоплазменият синузит е един от най-подценяваните, но и най-опасните врагове на спортния гълъб. Причинява се от Mycoplasma columbinasale, микроорганизъм, който атакува синусите, носа и трахеята. Резултатът е трудно дишане, отворена човка, мехурче в окото, жълт секрет, загуба на ориентация. И най-лошото , тотален спад в летателната форма.

Признаци, че се развива инфекция са:

едностранно подуто око или бистра секреция

гълъб, който „диша с човката“ в покой

шумно дишане при приближаване

намалена активност и отказ от полет

Не трябва да се рискува да бъде пуснат за тренировка, а още по-малко за състезание.

Има една форма на болест, която не личи на пръв поглед. Няма подуто око. Няма хрип, но гълъбът не лети така, както трябва. И нещо не е наред. Хроничната микоплазма се крие и когато имунитета на гълъба падне удря отново. Болестта слиза надолу в синусите потиска се за известно време. Гълъбът изглежда по-добре, започва да се вдига и да иска да лети.И в момента на първия по-силен стрес пак избива с нова сила.

Стресът е ключът натоварване, пускане от по-далеч, смяна на обстановка, дори само жега и рязка прояна на температурата. Тогава болестта, която „спи“ в синусите, се събужда и удря отново бързо, точно и без компромис. И тогава се вижда отново надут клепач и око, отново отворена човка, отново гълъб, който слиза и не иска да лети. Тази форма е опасна, защото създава илюзия за здраве, но в най-неподходящия момент удря спортната форма и убива увереността.

Микоплазмата не винаги се вижда. Но ако не я излекуваш докрай, тя ще излезе точно когато не трябва.

Орнитоза - тихият убиец в гълъбарника.

Ако микоплазмата е подмолна, то орнитозата е направо тих убиец. Не крещи, не издава ярки сигнали – тя се промъква бавно и променя всичко. Отнема време да се разпознае навреме и да започнем да я контролираме истински и ефективно.

.

Има сезони, в който гълъбите нямат сиптоми, но не се справят доре с полетите. Ятото може да изглежда блестящо – но само на външен вид. Отвътре – празни, без устрем, без издръжливост. Още при първите полети някои гълъби започват да изостават, да се губят, да се връщат много по-късно и с изцедени сили. Може да няма хрипове и секрет, но да има едно нещо, което не се лекува с витамини – невидимият враг в тялото им, който изтощава всичко

И тогава започва голямото търсене. Проверяват се състава на фекалиите, наблюдават се как дишат при покой, как реагират на тренировки. Точно тогава може да се забележи нещо ,едва доловимо шумолене при дишане, което не е точно хрип, не е задушаване, а по-скоро леко триене. Очите може да не са болни, но не и чисти , загува се блясъка им, който познаваме. Това са скритите белези за орнитоза.

Орнитозата рядко се проявява открито, но нанася трайни щети. Инфекцията удря дробовете, кръвта и дори поведението на гълъба. Не атакува пряко, а изтощава. Може да се бърка с микоплазма, със скрита форма на салмонела и дори с глисти.

Можем да се справим със силен курс на доксициклин, комбиниран с внимателно подбрана пробиотична подкрепа след това, и то в продължение на минимум 10 дни. После пауза и имунна подкрепа. И така може да възстановим форма на гълъби, които вече са били засегнати от болестта.

Разпознаването орнитозата е по две неща , погледът на гълъба и резултата в тренировката. И най-важното: ако я подцениш , губиш. Бавно, сигурно и невидимо. Много рядко се проявява в класическа форма и трябва много опит да се разпознае. Най-сигурния метод е изседвания в лабораторни усовия.