Показват се публикациите с етикет външни паразити. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет външни паразити. Показване на всички публикации

петък, 6 март 2015 г.

Какво представляват пухоперуядите и каква борба да водим срещу тях ?

Какво представляват пухопероядите  и каква борба трябва да водим срещу тях ?

  Пухопероядите живеят в помещенията заедно с нашите гълъби. Те паразитират върху нашите любимци хранят се с пера и пух. Освен това те пренасят болествотворни микроорганизми. Те са причина за проява на заболявания като '' варовити крака'' и ''пъпчиво тяло''.

 

Пухоперояд
Пухопероядите са безкрили насекоми които достигат на дължина до 1,5-2.5 мм. 
Тялото им е сплескано, силно окосмено и с ръждив цвят. Формата на главата е в зависимост от вида може да бъде триъгълна, кълбовидна или трапецовидна. Устния апарат е устроен за гризане. Паразитите се закрепват за перата на птиците чрез четина и нокти.



 Развитието на малофагите (пухпероядите) протича върху тялото на гълъбите. Женските снасят яйца, които се прикрепват със специален секрет към перата, пуха или кожата. Яйцата са овални с бял цвят. След 5-12 дни се излюпват ларви, които след 12-16 дни се превръщат в полово зрели насекоми. Извън тялото на гълъбите те могат да живеят до 8 дни. Паразитите се хранят с пера и пърхута от мъртва кожа. Тяхното разнообразие е голямо над 20 вида.

петък, 27 февруари 2015 г.

Кои са по важните външни паразити по птиците и каква борба да водим с тях ?

Кои са по важните външни паразити по птиците и каква борба да водим с тях ?

 По важните паразити по птиците са мекия кърлеж капуш (Aprac Persicus), кокошинката (Dermanisus Galine) и пухопероядите. Те се хранят с кръв, пух и нежни перца. Някои прекарват постоянно върху птиците (пухопероядите), други като ларви  до 4-10 дни капушите, а в останалите случаи като кокошинката нападат птиците предимно нощем. Външните паразити могат да нанесат загуби на гълъбовъдите. Те отнемат големи количества кръв, вкарват в тялото на птиците вещество което ги прави неспокойни, опаразитените птици слабеят, престават да снасят яйца или закържевяват. Често се наблюдава парализа на крайниците и анемия. При нападения от крастни кърлежи се наблюдава болестта ''варовити крака'' или ''пъпчиво тяло''. Дървениците също нанасят щети на гълъбовъдните стопанства. Освен това външните паразити пренасят много опасни причинители на болести по гълъбите и за това борбата с тях трябва да бъде постоянна.

 През деня кърлежите се укриват в цепнатините по местата за кацане, гнездата стените и други тъмни убежища, а през нощта излизат и нападат птиците за да смучат кръв. По някога отделни кърлежи могат да останат  и денем под крилата в гънките на кожата и от вътрешната страна на бедрата. Твърдите кърлежи и кокошинките се виждат с не въоръжено око в цепнатини в гълъбарника, което се прави най-лесно в ранните часове на сутринта, когато паразитите напускат тялото на птиците и търсят място да се скрият. Паразитите се откриват също и под хранилките и на дъното на гнездото.

 
мек кърлеж (капуш)
Кърлежите се разпространяват бързо, пренасянето им става чрез инвентара, при прегрупиране на птиците, чрез гледачите. Поради особености на паразитите борбата с тях е много трудна. Това  налага да се вземат предпазни мерки и да не се допускат в помещението на гълъбарниците. Птици които постъпват от други собственици, трябва да се преглеждат и при нужда да се обработват с антипаразитни средства. Необходимо е да се вземат мерки срещу врабчетата, гугутките и другите диви птици които са приносители на паразитите.


 
Птичи червен кърлеж (кокошинка)
 Птичия кърлеж (кокошинка) Dermanyssus gallinae е временен кръвосмучещ ектопаразит по гълъбите. Тялото му е с жълто-кафяв цвят, с удължена овална форма и е покрито с къси косъмчета. Краката са добре развити. На предния край на тялото е разположен хоботът, с който кърлежите смучат кръв. След насмукване с кръв, тялото им се увеличава до два пъти. Цвета на кокошинките става по-тъмен и по-червен когато са препълнени с кръв. Те са приносители на болести като салмонелоза, инфлуенца, спирохетоза.