Старазагорски арап и сяр

СТАРАЗАГОРСКИ АРАП И СЯР

История: Като е видно от името, този тип гълъби се отглеждат в Старозагорска и Новозагорска област. За пръв път тези гълъби са описани в книгата на Стефан Тончев ,,Отглеждане на гълъби’’ на страници 50, 51 и 52. Книгата е издадена от издателство ,,Земиздат’’ през 1969 година.

  За съжаление тази порода гълъби губи от своята популярност, когато България започва да се индустриализира. Хората мигрират от селата към градовете в стремежа си за по-добър живот и заживяват в жилищни комплекси, където е почти невъзможно да се отглеждат гълъби. Този тип птици обичат гълъбарниците им да са на земятa и когато имат достъп до свободно летене да прелитат от покрив на покрив да припляскват силно с крила, с една дума обичат селските дворове. В поколенията  гълъбовъдите, които са с изявен интерес към тази порода  са се стремили птиците да са с интензивен черен цвят, който да е в контраст с восъчно-белия клюн и околоочие, а очите да са с изключителен перлен цвят, което води до изяществото и красотата на породата. 

През 70-те години на миналия век  тази местна порода гълъби са  отглеждали гълъбовъди като : Бай Митьо бояджията родом от с. Трънково - Старозагорско, Бай Стоян родом от с. Стоил Войвода - Новозагорско, Бай Киро полицая от Стара Загора, Петър Канзамала от с. Любенова махала - Новозагорско, Динко Боев от Нова Загора, Добрин Минчев с. Коларово – Старозагорско и Иван полицая от Стара Загора много други.