Кръвта вода не става

Кръвта вода не става 

 

 Край сърцето на Бъгария - първа атомна електорцентрала се е ширнала равна и плодородна Златията. Прикътано в нейните пазви динамично се развива село Хърлец. Един от знатните негови стопани е Петър Попов - гълъбовъд с нациионална и международна известност.

 Любовта която по-късно прераства в страст към пернатите птици се насажда дълбоко в душата му още от неговия баща. Когато е бил ученик в трети клас, през 1958 година в дома им се появяват първите две двойки белослатенски преметачи, закупени от Козлодуй. С тях малия Петър се хвали на своите съученици, а също и на първата си учителка Мария Русева. 

Радост несравнима

 Радост несравнима

 Гълъбите са хобито на биолога Весрлин Пенков от Софийския университет. И въпреки голямата му ангажираност в процесията, той е верен на голямата си любов.

- Не мога, в никакъв случай, не мога без тях. От както се помня, целият ми живот е преминала тях. Всяко свободно време посвещавам на тези мили и нежни птици. Радостта която изпитвам когато съм сред тях е голяма, неповторима бих казал, че едва ли има нещо друго с което бих ги заменил. Професията си на ембриолог също обичам.

 Няма и съмнение. Не само начина по който говори за гълъбите си, не само това което видяхме с очите си, когато посетихме гълъбарника му който се намира в Ботевград. Всичко това ни дава основание да повярваме, че наистина човек може да има хоби  едва ли не съдба, обич и удоволствие. Удоволствие, че се докосваш до природата, твориш нещо прекрасно в нея.