ПЛЕВЕНСКИ ГЪЛЪБ 1032

 ПЛЕВЕНСКИ ГЪЛЪБ

1032 

Плевенски гълъб

ПРОИЗХОД - Една от старите български породи гълъби която е без данни за произход. Подобрявана е с Ломско-видински, Добруджански и Браилски гълъб

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Гълъб с характерна фигура и глава

ФОРМА - Компактна

ГОЛЕМИНА - Средно голям

СТОЙКА - Средно висок. Носи крилете си под опашката

ПОЛОЖЕНИЕ НА ТЯЛОТО - Леко полегато

ГЛАВА - Широка, заоблена, къса. Челото е най-високата част на гаваа. То е заоблено и преминава без стоп към клюна. Има качул с две розетки които са прилепнали, симетрични и не надвишават темето.

ОЧИ - Перлени със средни зеници

ПЕРИФЕРИЯ НА ОЧИТЕ - Цвета е светъл. Слабо изявена, широка. минимум двуредова. Допуска се вътрешния кръг да е начупен.

ЧОВКА - Къса, масивна, наклонена. Допуска се брадавица под клюна. Цвета е светъл. Линията на човката е през долната част на околоочието.

ГУША - Пълна

ШИЯ - Средно къса. Масивна в основата и изтъняваща към главата. Леко опъната назад.

ГЪРДИ - Заоблени с леко открито рамо

КОРЕМ - Кръгъл

ГРЪБ - Широк, видим. Леко заоблен с явен преход към опашката 

КРИЛА - Дълги, носят се под опашката. Перата са дълги

ОПАШКА - Широка, дъговидна с минимум 14 пера. Носи се леко над линията на гърба

КРАКА - Средно къси, широко поставени, с лека чупка. Без оперение

ОПЕРЕНИЕ - Хлабаво

ЦВЯТ И ШАРКА - Едноцветни в черно, червено, жълто и маслинен (дюн)

ГРУБИ ГРЕШКИ : 

Червени очи и околоочия 

Ръбеста глава 

Тънка, тясна и вирната опашка, опашка под крилата. 

Бели пера

ОЦЕНЯВАНЕ : 

Форма, стойка, положение 

Форма на главата 

Човка 

Цвят на очите, околоочие 

Цвят и шарка

Плевенски гълъб

РАЗМЕР НА ПРЪСТЕНА 7 мм

English

ORIGIN – One of the old Bulgarian pigeon breeds with no exact data about its origin. It was improved using Lom-Vidin, Dobrudzha, and Braila pigeons.

GENERAL CHARACTERISTICS – Pigeon with a characteristic figure and head.

FORM – Compact.

SIZE – Medium-sized.

POSTURE – Medium height. Carries its wings under the tail.

BODY POSITION – Slightly slanted.

HEAD – Broad, rounded, short. The forehead is the highest part of the head, rounded and merging smoothly into the beak without a stop. With a crest consisting of two closely fitting, symmetrical rosettes not exceeding the crown.

EYES – Pearl-colored with medium pupils.

EYE CERE – Light-colored, slightly pronounced, wide, at least double-rowed. The inner ring may be irregular.

BEAK – Short, massive, slanted. A small wart under the beak is allowed. Light-colored. The line of the beak passes through the lower part of the eye cere.

CROP – Full.

NECK – Medium-short, massive at the base and tapering towards the head, slightly stretched backward.

BREAST – Rounded with slightly open shoulders.

ABDOMEN – Round.

BACK – Broad and visible, slightly arched with a smooth transition to the tail.

WINGS – Long, carried under the tail. Feathers are long.

TAIL – Broad, arched with at least 14 feathers, carried slightly above the back line.

LEGS – Medium-short, wide-set with a slight bend. Unfeathered.

PLUMAGE – Loose.

COLOR AND PATTERN – Solid-colored in black, red, yellow, and olive (dun).

SERIOUS FAULTS: Red eyes or eye cere; angular head; thin, narrow, or upturned tail; tail under the wings; white feathers.

EVALUATION: Form, posture, position; head shape; beak; eye color and cere; color and pattern.

RING SIZE – 7 mm

---

Deutsch

URSPRUNG – Eine der alten bulgarischen Taubenrassen ohne genaue Herkunftsdaten. Sie wurde mit Lom-Widiner, Dobrudscha- und Braila-Tauben verbessert.

ALLGEMEINE MERKMALE – Taube mit charakteristischer Figur und Kopf.

FORM – Kompakt.

GRÖSSE – Mittelgroß.

HALTUNG – Mittelhoch. Trägt die Flügel unter dem Schwanz.

KÖRPERHALTUNG – Leicht geneigt.

KOPF – Breit, rund, kurz. Die Stirn ist der höchste Punkt des Kopfes, rund und ohne Unterbrechung in den Schnabel übergehend. Mit Haube, bestehend aus zwei eng anliegenden, symmetrischen Rosetten, die das Scheitel nicht überragen.

AUGEN – Perlfarben mit mittlerer Pupille.

AUGENRAND – Hell, leicht ausgeprägt, breit, mindestens zweireihig. Der innere Ring darf unregelmäßig sein.

SCHNABEL – Kurz, kräftig, geneigt. Kleine Warze unter dem Schnabel erlaubt. Helle Farbe. Die Linie verläuft durch den unteren Teil des Augenrandes.

KROPf – Voll.

HALS – Mittellang, kräftig an der Basis und zur Kopfspitze hin verjüngt, leicht nach hinten gestreckt.

BRUST – Gerundet mit leicht offenen Schultern.

BAUCH – Rund.

RÜCKEN – Breit, sichtbar, leicht gewölbt mit sanftem Übergang zum Schwanz.

FLÜGEL – Lang, unter dem Schwanz getragen. Federn lang.

SCHWANZ – Breit, bogenförmig mit mindestens 14 Federn, leicht über der Rückenlinie getragen.

BEINE – Mittelkurz, weit gestellt, leicht gebogen, unbefiedert.

GEFIEDER – Locker.

FARBE UND ZEICHNUNG – Einfarbig in Schwarz, Rot, Gelb und Oliv (Dun).

SCHWERE FEHLER: Rote Augen oder Augenrand; kantiger Kopf; dünner, schmaler oder aufgerichteter Schwanz; Schwanz unter den Flügeln; weiße Federn.

BEWERTUNG: Form, Haltung, Position; Kopfform; Schnabel; Augenfarbe und Augenrand; Farbe und Zeichnung.

RINGGRÖSSE – 7 mm

---

Français

ORIGINE – L’une des anciennes races bulgares sans données précises sur son origine. Améliorée avec des pigeons de Lom-Vidin, Dobroudja et Braïla.

CARACTÉRISTIQUES GÉNÉRALES – Pigeon avec une silhouette et une tête caractéristiques.

FORME – Compacte.

TAILLE – Moyenne.

POSITION – Moyenne. Porte les ailes sous la queue.

POSITION DU CORPS – Légèrement inclinée.

TÊTE – Large, arrondie, courte. Le front est la partie la plus haute de la tête, arrondie et se prolongeant sans arrêt vers le bec. Avec une huppe composée de deux rosettes symétriques et bien ajustées, ne dépassant pas le sommet du crâne.

YEUX – Nacrés avec des pupilles moyennes.

CERCLE ORBITAL – Clair, peu prononcé, large, au moins à double rangée. L’anneau intérieur peut être irrégulier.

BEC – Court, fort, incliné. Une petite verrue sous le bec est admise. Couleur claire. La ligne du bec passe par la partie inférieure du cercle orbital.

JABOT – Plein.

COU – Assez court, massif à la base et s’amincissant vers la tête, légèrement étiré vers l’arrière.

POITRINE – Arrondie avec des épaules légèrement ouvertes.

VENTRE – Rond.

DOS – Large, visible, légèrement arqué avec une transition douce vers la queue.

AILLES – Longues, portées sous la queue.

QUEUE – Large, arquée avec au moins 14 plumes, portée légèrement au-dessus de la ligne du dos.

PATTES – Moyennes, écartées, légèrement fléchies, sans plumes.

PLUMAGE – Lâche.

COULEUR ET DESSIN – Unicolore en noir, rouge, jaune et olive (dun).

DÉFAUTS GRAVES : Yeux ou cercles oculaires rouges; tête anguleuse; queue fine, étroite ou relevée; queue sous les ailes; plumes blanches.

ÉVALUATION : Forme, posture, position; forme de la tête; bec; couleur et cercle oculaire; couleur et dessin.

TAILLE DE BAGUE – 7 mm

Още по темата

https://emil-galabi.blogspot.com/2023/03/blog-post_22.html

Група на породата в интернет

https://www.facebook.com/groups/652143774834333

Плевенски гълъб

Плевенски гълъб 

Произход:

 Създаден е преди повече от 300 години в плевенски край, като се предполага, че за основа са използвани гълъби донесени от Азия съчетани с подобния Дунавски гълъб, но за окончателното му оформяне активна роля е изиграл Браилския местен гълъб от съседна Румъния.

 Породата е една от най-качествените ни местни раси гълъби. Плевенския местен гълъб се отглежда в Плевенски, Кюстендилски, Силистренски, Варненски, Бургаски, Пернишки, Търновски, Ловешки и Толбухенски окръг.

Отличителни белези :

 В групата на дребните породи, но не съвсем в края на горната граница. Подвижен с благородна пъргавина, идваща от особено красивата му фигура, при която положението на тялото е водоравно на земята и това в съчетание на клюн, очи, глава, гърди, крака и опашка остават неповторимо грациозни.

 Между мъжките и женските екземпляри има ясно подчертано полово различие. Породата е в две разновидности с качул и без калул. Основните цветове за расата са: червен, черен, жълт, маслен и бял.

 Глава: 

 Симетрична на тялото, точно заоблена и погледната отстрани и отпред потвърждава това. В задната част на главата при качулатите екземпляри се намира двустранен симетричен качул (от ухо до ухо) почти прилепнал до главата, с два семетрични центъра (врътки).

Очи:

 Много големи, леко изпъкнали, ярко контрастиращи при екземплярите с цвят червен, черен и маслен. С белотата на ириса и околоочния пръстен и красиви показваща се малка зеница при екземплярите с жълт цвят. При белите екземпляри ирисът е тъмно оцветен слива се с цвета на зеницата.

Околоочие :

 Силно изразено с бял до светло восъчен цвят, като към периферията при по-старите екземпляри е леко набръчкано.

Клюн:

 Масивен в основата си, бял много къс (8-10 мм), широко захванат за главата в нейната долна част и сочещ земята, като по този начин подчертава високото чело.

Ноздри:

Добре покриващи клюна, бели, като някои черни екземпляри се допуска леко посивяване. 

Врат:

 Закръглен, заоблен, симетричен с ширината на гърдите и полуизвит към гърба. 

Гърди:

 Закръглени, симетрично заоблени и изпъкнали. 

Крила:

 Те създават особена мекота и благородство в стойката на Плевенския гълъб. Достигат почти до края на опашката, но висят под нея на разстояние 5-6 милиметра от земята, а при някои екземпляри дори я докосват кръстосвайки се.

Опашка:

 Леко видната имаща масивна връзка с гърба, тя е доста широка със своите 14-18 пера и именно тя е причината да се причисли породата към не съвсем дребните раси. Защото опашката е тази която в своята симитричност към тялото дава илюзорна представа за известна грациозни дължина. Перата на опашката са подредени в лека полудъга разширяващата се в края.

Крака:

 Твърде къси, неоперени, червени намират се на минимално разстояние зад условия център на тежестта на тялото. 

Големи недостатъци :

 Обща не семетричнност в тялото, червен ирис, не водоравно тяло, продълговата глава, тънък клюн, високи крака. Държане на крилата над опашката. Тясна и къса опашка. Тясно околоочие. Лирпса на сексуално различие между мъжкия и женската. 

Малки недостатъци:

 Скоклеста фигура, не еднаква окраска по всички части на тялото. Почти прав клюн. Наличието на бели пера при цветните екземпляри. Не семитричен качул. 

 Като заключение може да се каже, че при тези гълъби всяка част на тялото е майсторски извайване, а за това само най-опитните гълъбовъди не се отказват от тях и ги отглеждат. 

 Плевенския местен гълъб е лош хранач на малките си и от тук се явява допълнителна трудност при отглеждането му. Развъждането му в съжителство на други раси е немислимо освен с пауноподобни гълъби, като нечистокръвните семейства на последните се явяват и като най-добри отгледвачи на първия. Разбира се всеки опитен гълъбовъд сам определя храначите си и в много случаи те са различни раси. 

 Настоящия стандарт на плевенския местен гълъб бе изготвен и утвърден от проведената дружествена конференция състояла се на 13 февруари 1986 година в гр. Плевен.