Схеми на съешаване при развъждането на гълъби
В тази серия от публикации ще разгледаме основните положения и закономерности на наследствеността, ще бъдат показани схеми които да се използват в практиката. Схеми от този тип са съставени от условни обозначения и помощни символи. В генетиката е прието да се отбелязват с букви, а генотипа се записва във вид на формули съставени от тези букви. Доминантните гени се обозначават с главни букви, а рецесивния с малки. Буквите могат да бъдат всякакви, но обезателно еднакви за всеки двойки гени, определящи противоположни признаци - такива гени се наричат алелни. Алелите са възможните функционалните състояния на гените, те могат да бъдат доминантни и рецесивни. В зависимост от съчетанието им се проявява различен фенотип (външни белези) от фенотипа на всеки алел поотделно. Когато един от алелните гени са доминантни се отбелязват с главни букви, а останалите с малки. Във формулата на генотипа родителските форми на всеки признак се обозначават със символи за всяко съешаване. Прието е родителите да се означават с буква Р, децата F1, внуци F2, кръстосване Х. За обозначения на гените определящи характерните признаци може да се използват примерни символите АА, ББ, аа или бб. Трябва да се отбележи, че умението да се записват правилно генотипа на родителите и определянето на гаметите (зрели мъжки или женски полови клетки) се явява важен момент за съставяне на схеми за развъждане. Трябва да се отбележи също, че в общите случаи наследствените признаци нямат значение, кой от родителите е мъжки, кой женски.
