Белослатенски гълъб

 Особено красив и предпочитан от много гълъбовъди във Врачанския и Белослатенския район, както и в много други райони на страната. Това е нежен и сравнително дребен гълъб с два качула. Различава се от другите двукачулни гълъби. С много ниски крака, много къс врат, задната част на който е покрит от хубава голяма качулка, която има форма на нежно поставен шал. Предната качулка е много добре изразена, покрива цялата човка и част от очите. Околоочията са сравнително големи, нежни с бистър бял цвят. Човката е много къса, восъчни бяла. 

 Тези гълъби се наричаха "карамфили" име което много им подхожда защото качула заедно с предния качул създава илюзия за добре разцъфнал карамфил. Крилете са под опашката без да се влачат по земята, а леко повдиганата опашка и късите крака създават особена грациозност на гълъба.

 Еднакво се ценят едноцветните гълъби (черни, червени, жълти) и шарените. Последните могат да бъдат затворени - когато преобладава цветната окраска над белия цвят и отворени - когато преобладава белия цвят. В двата случая се желаят семетрични окраски, като опашката винаги е цветна. В резултат на неправилна селекция при шарените се срещат гълъби с различно оцветени очи, което е грешка. 

Описанието е изготвено през 1988 година.

 Добруджански преметач

 Едно цветен гълъб със средно едро тяло, нежна и грациозна фигура. Отглежда се в три варианта : без качул, с качул и с два качула(преден и заден). Дължина на тялото 26-29 сантиметра.

 Глава - съразмерна на тялото, заоблена. Дължина 25 - 28 милиметра.

 Очи - големи, изразителни, светли.

 

 Околоочие - гладко, бяло, голямо 10 - 13 милиметра. 

 Клюн - къс, дебел, светлорогов. Дължина от 10 до 12 милиметра.

 Ноздри : изразени, бяло напрашени.

 Врат : заоблен, грациозно извит.

 Крила: носят се под опашката.

 Крака: къси, червени, с бели нокти. Не оперени.

 Опашка : широка, поне колкото гърдите. Леко повдигната с добре застъпващи се широки пера от 14 до 18 на брой.

 Оперение : двукачулните са с две симетрични "рози" и преден качул който почти закрива клюнът. Еднокачулните са само със заден качул.

 Срещат се така наречените мустаклии те са със слабо изразен преден качул, което се смята за грешка.

 Цвят и окраска : гълъбите се отглеждат главно едноцветни в жълт, червен и черен цвят. Червените и жълтите мога да имат бели пера на кръста, които се появяват след първата смяна на перушината.

 Всички други разновидности в окраската се смятат за грешка.

 Малки недостатъци : сплескано чело, къси пера на качула. Не достатъчно широка опашка. Грубо околоочие. Малко по-високи крака.

 Големи недостатъци : дълъг, тънък или тъмен клюн. Червени очи, малки очи, тъмни очи при цветните, рибешки очи при белите, различно оцветени очи. Неправилна стойка, високи крака. Тясна опашка, раздвоена опашка.

Пръстен 7 милиметра 

Описанието е изготвено през 1988 година. 

 Ломски гълъб

 Произход : по не точни данни създаден в средата на осемнадесетото столетие от гълъби донесени от Средна Азия и кръстосани с местни близки такива, предполага се с мавлии. В началото е създаден в ломски край и по поречието на Дунав, от където носи наименованието си. Отглежда се най-много в северозападната част на България в Ломска, Видинска и от части във Врачанска окръзи.

 Отличителни белези : ломския гълъб е с елегантена стойка и нежни пера, които не прилепват много плътно към тялото. Формата на главата е специфична. Породата е в две разновидности с качул и без. По цвят биват : черни, червени, жълти, бели, шарени и мавлии. Жълтите биват с чембер и без чембер. Женските са по-нежни и грациозни.

 

 Глава : специфична, симетрична на тялото с не много високо чело. Погледната отгоре образува триъгълник със страни образувани от върха на човката до двата края на качула. Линиите са прави без засечки между човката и главата, изпъкнали са само очите. Качула е разположен в горната част на врата и завършва преди върха на главата. При женските качула трябва да е прилепнал плътно до главата, а при мъжките малко отворен. Дължина на главата от 30 до 35 милиметра и ширина до 30 милиметра. 

 Очи: заемат заедно с околоочието повече от една трета от диаметъра на главата. Цвета на очите трябва да бъде бял, в някой случаи с червен оттенък.  Зеницата със средна големина.

 

 Околоочие : добре изразено, бяло с диаметър 10 - 12 милиметра 

  Клюн: симетричен с главата. Бял с широка основа. При черните и черно-белите на върха може да има тъмно петно. Клюнът наподобява на лястовичия. При наличие на друга форма на клюна това означава, че е хибрид (смесен с друга порода). Срезът на клюна е на 2-3 милиметра от околоочието. Дължината на клюна по среза между горната и долната част е 15-20 милиметра. 

Ноздри: симетрични на клюна и бели на цвят.

 

 Врат: не много дълъг, в основата си широк с ширината на гърдите. Желателно е при движение врата да трепти. 

 Гърди: широки, заедно с крилата образуват полукълбо. Гърдите не трябва да са повдигнати нагоре, а да бъдат заедно с тялото хоризонтални. 

 Крила: по- къси от опашката и ги носи хоризонтално и отпуснати като почти опират в земята. 

 Опашка: дълга и сравнително широка, изправена и образува с врата ъгъл от 60 градуса. Тя може да има чупка над основата си. Дължината на перата трябва да бъде между 180 и 200 милиметра. Брой на перата в опашката е от 12 до 18. Основата на опашката е широка и към края си се разтваря и образува дъга. Гълъби с опашка тип метла е хибрид с други породи. 

 Крака: къси, червени на цвят, не оперени. Държат тялото на височина от земята 25 - 30 милиметра.

 

 Перушина: нежна, не много дълга и гъстота на перата не е голяма. 

 Цвят: черен, червен, жълт, бял, черен има и пъстри в черно и бяло. При черните, червените и белите не трябва да има друг цвят в перата. Само при жълтите може да има чембер на опашката. 

 При шарените главата и опашката трябва да бъдат задължително черни. При мавлиите тялото и крилата са черни, а опашката сива в края и има цветна лента през цялата опашка. В миналото, а и сега се срещат кумалий при едноцветните с бяла линия в основата на опашката с ширина не повече от 15 милиметра.

 

 При гълъбите с качул перата на качула трябва да образуват от двете страни на качула розетки. 

 Големи грешки : неспецифична глава, тънка човка, дълга човка, продълговата глава. Малко око и околоочие. Опашка във вид на метла. При едноцветните бели пера по тялото, крилете и опашката

. 

 Малки грешки : смесен цвят, тъмен чембер при черните. Много повдигнати гърди. Тънка основа на опашката и разстояние между основата на опашката и основата на врата (образуване на гръб). 

 Оценка : специфичност на главата и човката. Форми и стойка на опашката. Височина на тялото, хоризонталност на тялото. Око и околоочие. Форма на качула при качулатите.

 

 Опръстеняеане : пръстен 7 милиметра 

 Стандарта е приет от разширено заседание между представители на дружествата от град Враца, Лом и Вълчедръм.

 

Описанието е изготвено през 1988 година. 

Бал качулат кюстендилски

 Бял качулат кюстендилски

 Произход :

 Неговото създаване започва преди 17-18 години в Благоевград и Кюстендил. За основа се е използвал бял качулат, внесен от Турция преди 90-100 години. За да се постигне днешния си вид се действа последователно с Плевенски (жълт) качулат, Варненски бял без качул, Будапещенски късоклюн бял(двокачулни бели) и накрая пак с Плевенски жълт. Най-разпространен е в Кюстендил и Благоевград като постепенно се разпространява по Варненски, Търновски, Софийски, Пернишки, Михайловградски и др. краища

Отличителни белези: 

 С право можем да го поставим в групата на средните гълъби, здрави с голяма опашка. Пъргав гълъби, много добро съчетание на глава, клюн и очи, тялото, опашката и краката. Между двата пола не съществува особена разлика.

Глава: Доста едра, симетрична на тялото, почти кръгла (сверична) в задната част на главата има двустранен симетрично разположен качул от ухо до ухо с две розетки от двата края, независимо дали са разположени по-високо или по-ниско.

Очи: Големи и маслинено черни.

Околоочие: Бяло, силно изразено.

 

Клюн: Къс, сбит, широк, приличащ на сърце, добре захванат за главата в нейната долна част, дължина 9-11 милиметра. 

Ноздри: Широки, бели, но не груби

Гърди: Широки, добре сложени и леко изпъкнали. 

Врат: Къс полуизвит към гърба.

 

Крила: Дълги до края на опашката. Държи ги под нея, много близо до земята от което гълъба добива особено елегантен вид.

Опашка: Леко повдигната има прекрасна връзка с трупа. Броя на перата варира от 14-16, но се срещат и с 18-19, които са подредени в лека полудъга.

 

Крака: червени, къси, не оперени.

Оперение: бяло

 Големи недостатъци: Малък брой пера в опашката, под 14 броя. Тесен кочан, крила над опашката. Розово, малко околоочие. Изместен качул дълъг клюн. Оперение по краката. Друг цвят освен бял.

 

 Малки недостатъци : Без розетка или само с една розетка. Държи крилата си закачени на опашката. Повдигнати леко няколко пера на челото. Леко оперение крака. 

Пръстен 7 милиметра 

Описанието е направено през 1988 година. 

Благоевградски шарен гълъб

 Благоевградски шарен гълъб

Произход :

 Създаден е от 10 години в Благоевград, като за основа се ползват гълъби донесени от Турция някъде около 1900 година под наименованието "ямалии". За тяхното оформяне до днешен вид са ползвани няколко породи гълъби, а те са: плевенски с качул и без качул (черни, червени, жълти, сиви), като е вмъкната кръв и на Будапещенски гълъби за увеличаване големината на околоочието и подобряване формата на главата. За сега се отглеждат в Благоевградско, Кюстендилско и Пернишко.

 Отличителни белези: 

В групата на средните породи гълъби, леко тромави. Много добро съчетание на клюна с главата и очите, гърдите, главата и опашката. Между двата пола не съществува съществена разлика, породата е само с качул.

 Глава: Симетрична на тялото до едра, почти кръгла (топче). Погледната от всички страни потвърждава това. В задната част на главата има качул, който е двустранен, симетричен, разположен от ухо до ухо, с две розетки в двата края.

 Очи: Много големи, на цвят маслинени. Срещат се все още някои екземпляри с бял почти кристален ирис и малка зеница.

 Околоочие: Силно изразено, бяло.

 Клюн: Къс, сбит, широк прилича на сърце с дължина 9-10 милиметра. Добре захванат за главата в нейната долна част.

 Ноздри: Широки, но не груби, бели.

 

 Врат: Къс полуизвит към гърба.

 

 Гърди: Широки, добре сложени, леко изпъкнали

 Крила: Хубави, дълги почти до края на опашката. Носят ги под опашката доста близо до земята, благодарение на което гълъба придобива особено красив вид.

 Опашка: Гълъба носи опашката леко повдигната, броя на перата е от 14 до 18 пера. Имат много добра връзка между трупа и опашката. Перата са разположени в полудъга и са по-широки.

 Крака: Неоперени, червени на цвят, къси.

 Оперение: гълъбите са със цвят и окраска в черно с бяло, червено, жълто и сиво, като от тях се получават и чисто бели.

 Големи недостатъци: Малко околоочие, малък брой пера на опашката под 14 пера. Държи крилата си над опашката, розово  околоочието.

 Малки недостатъци: Разлика в цвета на очите, тъмни петна по клюна, леко изместен качул. Разлика в цвета на оперението на крилата.

 Забележка: На някои екземпляри има цветна точка на челото. Това не е грешка.

 Пръстен: 7 милиметра.

Описанието е направено през 1988 година. 

Чиболии

 Чиболии

 Чиболиите са най интересната раса гълъби отглеждани в Русенски край. В миналото са били отлични летачи, качество което се е загубило поради това, че не се отглеждат свободно и не се тренират. Имат специфично летене, бързо набират височина след което се премятат. Има екземпляри които пуснати от ръка до кацането се премятат. Притежават характерно глух глас на пеене формиращи се дълбоко в гърдите. Чиболиите имат грациозна походка с ниско и дълго тяло. Особено ценни са гълъбите с ниски крачка, създаващи впечатление, че пълзят по земята.

Характерни особености 

1. Глава малка, яйцевидна, без качулка. 

2. Очи средно големи

3. Клюн средно дълъг до 20мм, тънък и бял. Гъбички те на клюна са не големи, бели, осигуряващи плавно преминаване от клюна към главата. 

4. Врат съразмерен спрямо тялото

5. Тяло дълго 32 см, ниско с изпъчени гърди

6. Криле дълги отпуснати под опашката

7. Опашка дълга широка с 16 пера. В напречен разрез представлява дъга.

8.Крака къси до 2,5 см, червени с бели нокти. Неоперени.

9. Цвят тъмночервен еднакъв по цялото тяло и опашка. Врата от главата до крилете във вид на венец е напръскан с бели пера като житен клас. Крайните летателни пета до третото са бели.

Недостатъци

1. Дълъг и дебел клюн. Голяма глава

2. Късо тяло

3. Не правилна стойка, криле над опашката

4. Къса и тясна опашка. 

5. Високи крила. Пера по краката

6. Червеникав оттенък в очите и околоочието. Различни по цвят очи.

7. Бели пера по крилете и тялото

8. Сив или жълтеникав оттенък в оцветяването към опашката. 

Разновидности

1. Чембер гълъби без бял венец на врата. Цялото им тяло е червено. На опашката има по светла лента с ширина 3 см. При тях се допуска малко герданче под под човката подобно на мавлиите с широчина до 2 см.

2. Чилки бели напръскани напръскани с червени пера по тялото. 

Всички описани по горе  в характерните особености и недостатъци се отнасят и за двете разновидности. 

Описанието е правено 1988 година.

Русенски качулати

 Русенски качулати

 Тази порода русенски предизвиква най много спорове между гълъбовъдите. При оценката им те неправилно се съпоставят с Плевен ските или ломските, не зависимо от това, че като идеал при сегашната селекция се цели гълъб с глава на плевенски и тяло на ломските. 

 Тепелиите носят името си от качула (тепето) разположен на главата. Имат средно по големина и ниско тяло. Едноцветни са жълти или червени. Летателните им качества зависят от тренировките, но не са особено добри. Почти всички се премятат.

Характерни особености 

1. Глава средно голяма с изпъкнало чело. На главата си имат качул от врата настрани до ушите. 

2. Очи големи, светли с черна зеница. Околоочието е бяло и голямо.

3. Клюн къс до 15 мм. Добре затворен и бял. Гъбичките над клюна са не големи и предават плавен преход от клюна към главата. 

4. Тяло дълго 28 30 см с широки гърди

5. Врат къс и дебел

6. Криле дълги, държат се под опашката 

7. Опашка дълга 13 15 см. Широка от основата с 16 пера.

8. Крака къси до 30 мм, червени с бели нокти, неоперени

9. Цвят ярко червен "алести" или жълт. Допускат се бели пера по гърба до началото на опашката.

Недостатъци 

1. Груба, голяма глава 

2. Неправилен качул

3. Дълъг клюн. Тъмен цвят на клюна 

4. Очи и Околоочия с червен оттенък 

5. Високи крака 

6. Неправилна стойка. Криле над опашката. 

7. Тясна опашка. 

8. Сиви нюанси в оцветяването. Различие в цвета между тялото и опашката. Бели летателни пера на крилете.

Описанието е от 1988 година

Пловдивски белокрайни

 Пловдивски белокрайни

1. Произход - местна пловдивска порода

2. Общ преглед  - добре изправено, сравнително тясно и дълго тяло

3. Глава - средно голяма, пропорционална на тялото, заоблена, не много широка, гладка с ниско чело.

4. Очи - бисерно бели с малка черна зеница.

5. Околоочие - двойно бледожълто или бяло подчертаващо окото. 

6. Клюн - средно дълъг, плътен с бледожълт или бял цвят. Допуска се малко черно петно на върха. 

7. Врат - тънък стои изправен с ярко изразена извивка между клюна и шията.

8. Гърди - сравнително тясно повдигнати нагоре, леко заоблени

9. Гръб - леко изгърбен, пропорционален на гърдите. Трапецовиден към опашката. Гледан отстрани като чели няма прекъсване между гърба и опашката. 

10. Крила - съразмерни спрямо тялото, добре прилепнали. Стоят на опашката почти докосващи се. 

11. Опашка - сравнително дълга тясна стърчаща 2 3 сантиметра от върха на крилете. Равномерно широка с 12 пера. Леко наклонена надолу. 

12. Крака - средно дълги, прибрани, стоят вертикално, не са оперение, червени на цвят. Ноктите имат цвета на клюна. 

13. Перушина - гладка добре прилепнали до тялото, доста гъста. 

14. Цвят на шарката - двуцветен. Черен с бели маховик пера от 4 до 7 броя, по еднакъв брой и на двете крила. Черния цвят се прелива в зелено.

15. Грешки - голяма пречупена глава, широко чело, пречупена врат, къси крака. Седловина в кръста. Матово перо. Розов, сив или черен клюн и околоочия. Клюн перпендикулярн на главата. Розови жилки в окото. Бели пера по главата и корема. Черни пета между белите пера на крилата.

16. Оценка общ изглед. 

1. Облик на стойката и тялото, носене на врата и опашката, облик на гърба. 

2. Шарка. 

3. Глава 

описанието е от 1988 година

Пловдивски черни

 Пловдивски черни

 

1. Произход - местна пловдивска порода 

2. Общ изглед - добре изправено, сравнително тясно и дълго тяло. Много темпераментен

3. Глава - средно голяма, пропорционална на тялото, заоблена, не много широка, гладка с ниско чело. 

4. Очи - Бисерно бели с малка черна зеница. 

5. Околоочие - двойно бледожълт или бяло, подчертавщо окото. 

6. Клюн - средно дълъг, плътен с бледо жълт или бял цвят. Допуска се малко черно петно на върха.

7. Врат - тънък, стои изправен с ярко изразена извивка между клюна и шията. 

8. Гърди - сравнително тесни, повдигнати нагоре, леко заоблени 

9. Гръб - леко изгубен пропорционален на гърдите. Трапецовиден към опашката. Гледан от страни като чели няма прекъсване между гърба и опашката. 

10. Крила - Съразмерни спрямо тялото, добре прилепнали. Стоят на опашката, почти докосващи се. 

11. Опашка - сравнително дълга, тясна стърчащи 2 3 сантиметра от върха на крилете. Равномерно широка с 12 пера. Леко наклонена надолу. 

12. Крака - сравнително дълги, прибрани, вертикално стоят, не са оперени, червени на цвят. Ноктите имат цвета на клюна. 

13. Перушина - гладка, добре прибрана, прилепнали до тялото, доста гъста. 

14. Цвят - лъскав, черен преливащи се в зелено

15. Грешки - голяма пречупена глава, широко чело, къс врат, къси крака. Седловина в кръста. Матово перо, розов сив или черен клюн и околоочия. Клюн перпендикулярен на главата. Розови жилки в окото. 

описанието е от 1988 годиа

Старазагорски шарен - ямалия

старозагорски шарен - ямалия

  За първи път тази уникална порода е описана в една румънска книга за гълъби през 1953 година. Основно за нейното развитие са се грижили гълъбовъдите от Стара Загора и околните градове и села. 

СНИМКА ОТ КНИГАТА НА СТЕФАН ПЕТЕРФИ -  ГЪЛЪБОВЪДСТВО 1953 г.

   Има две основни теории за произхода на тази порода. Първата от тях е, че гълъбите са пренесени от Мала Азия преди няколко столетия във вида в който изглеждат и днес. Втората теория е, че породата е създадена в старозагорския край при кръстосването на бели гълъби с гълъби в червен, черен, сивосин и жълт цвят. 

Старазагорски бял високолетач

Старазагорски бял високолетач

история:

Първото споменаване на породата се намира в първата издадена в България книга за гълъбите – „Отглеждане на гълъби” на стр. 47-48 от старозагореца Стефан Тончев през 1969г. Това прави посоченото описание с много висока степен на достоверност. Дори автора да не е отглеждал гълъби от посочената порода, в ежедневието си е общувал с гълъбари от града и околността и е успял да направи много точно описание на основните характеристики на тази наистина уникална българска порода.

1.ГЪЛЪБЪТ Е ЛЕТАЧ - Автора ги нарича Летци – бели.Лети кръгово над населеното място между 4-8ч. При добри термични течения и отлична натренираност, той може да надхвърли тези летателни часове.

2.ПОЛУЧЕН Е ПРЕЗ ПОСЛЕДНОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ Ако предположим,че материалите по книгата са събирани през 60-те години на миналия век,то гълъбовъдите го селектират през 40-те и 50-те на ХХ век.

3.СЪЗДАДЕН Е ЧРЕЗ СЕЛЕКЦИЯ НА БЕЛИ ГЪЛЪБИ С ГОЛЯМА ЛЕТАТЕЛНА СПОСОБНОСТ. Кръстоска на гълъби – бели и летящи отлично. На стр.49 от книгата,описвайки белия люлек,автора го посочва като участващ в кръстосването на белите гълъби.

4.ГЪЛЪБИТЕ СА ДВА ВИДА – със стойка (с криле под опашката)  и без стойка (с криле над опашката). Вторите може би са остатъчни приплоди на люлеците. С развитието на породата, гълъбите без стойка почти не се срещат в наши дни.

Старазагорски арап и сяр

СТАРАЗАГОРСКИ АРАП И СЯР

История: Като е видно от името, този тип гълъби се отглеждат в Старозагорска и Новозагорска област. За пръв път тези гълъби са описани в книгата на Стефан Тончев ,,Отглеждане на гълъби’’ на страници 50, 51 и 52. Книгата е издадена от издателство ,,Земиздат’’ през 1969 година.

  За съжаление тази порода гълъби губи от своята популярност, когато България започва да се индустриализира. Хората мигрират от селата към градовете в стремежа си за по-добър живот и заживяват в жилищни комплекси, където е почти невъзможно да се отглеждат гълъби. Този тип птици обичат гълъбарниците им да са на земятa и когато имат достъп до свободно летене да прелитат от покрив на покрив да припляскват силно с крила, с една дума обичат селските дворове. В поколенията  гълъбовъдите, които са с изявен интерес към тази порода  са се стремили птиците да са с интензивен черен цвят, който да е в контраст с восъчно-белия клюн и околоочие, а очите да са с изключителен перлен цвят, което води до изяществото и красотата на породата. 

През 70-те години на миналия век  тази местна порода гълъби са  отглеждали гълъбовъди като : Бай Митьо бояджията родом от с. Трънково - Старозагорско, Бай Стоян родом от с. Стоил Войвода - Новозагорско, Бай Киро полицая от Стара Загора, Петър Канзамала от с. Любенова махала - Новозагорско, Динко Боев от Нова Загора, Добрин Минчев с. Коларово – Старозагорско и Иван полицая от Стара Загора много други.