Методи на селекция и размножаване

методи на селекция и размножаване

 Методи на селекция са способите които ползва селекционера в своята практика. Избора на методите които използва гълъбовъда зависи от задачите които си е поставил. Класическите методи се явяват отбора и подбора на животните в частност птиците (гълъбите).

 Отбора се явява най-разпространения и универсален метод, без него не може да се направи никаква работа по селекцията. Отбора бива естествен и изкуствен. Естествения отбор се извършва в природата, явява се в следствие на борбата на организмите за съществуване и довежда до изменение на видовете в посока за приспособяване към конкретни условия на живот. Той е изиграл решаваща роля в разнообразието на растенията и животните които са на Земята. Определено ролята на естествения отбор при гълъбите е значима при образуването на природните им признаци. В селекцията на домашния гълъб естествения отбор няма такова голямо значение както в природата. Тук главен се явява изкуствения отбор, който провежда селекционера-гълъбовъд. 

 Отбора съпровожда  цялата работа по селекцията от начало до край. Селекционера който си задава определена цел започва своята работа с отбора на избрания от него племенен материал. В хода на работа се избират от полученото потомство птици, които са с желаните от нас качества и които са годни за по-нататъшна работа. Бракуват се птици, които не отговарят на поставените от нас цели.

 В зависимост от предназначението на гълъбите можем да водим селекция за екстериорни качества, летателни способности, продуктивност и други качества. Отбора може да бъде по-сполучлив когато племенния материал са избира от голямо количество гълъби, така винаги и по-лесно може да се избират птици с нужните признаци. Затова когато престъпваме към работа по селекцията е необходимо да се погрижим да имаме в повече от нужния брой гълъби. От тях се прави строг подбор, тези гълъби се избират за основа на племенното стадо и така от избраните птици се образуват няколко линии (колкото са повече толкова е по-добре). Във всеки случай линиите не трябва да бъдат по-малко от две, най-добре е да са четири за да може по-лесно да се следят. Това позволява в хода на работа да се създаде по-голямо потомство от което лесно да избираме гълъбите с нужните качества и признаци, така се избягва близкородствено съешаване за на пред във времето. 

 Сравнително по-често се прави отбор по екстериорни качества, типични за дадената порода и отговарящи на изискванията на дадения стандарт за породата или съответстващ на замисления идеал. Тези признаци като правило се проявяват още в ранна възраст, което ни позволява да избираме нужните ни гълъбчета, а ненужните да бракуваме (продаваме). Още по лесно това можем да свършим когато гълъбите вече са в зряла възраст. Отбора по екстериорни качества се извършва практически при всички породи гълъби и може да се осъществява както при отделни качества които търси селекционера, така и по всички признаци на породата или идеала като краен резултат.

 Отбор по летателни качества се прави при спортни, високо-летящи гълъби, също така и за така наречени преметачи, килаци, тупаци и др. Да се направи правилна селекция при този тип гълъби е по-сложно от колкото породите за екстериор. Дали сме свършили правилно работата по селекцията за летателните способности гълъбите  в пълна мяра можем да съдим само по техния полет, а младите често не проявяват своите способности веднага. За това трябва време много често трябва да минат 1 - 2 години. Разбира се опитните гълъбовъди могат да съдят за летателните качества на птицата по някои външни признаци като : формата на тялото, плътността на оперението, развитие на мускулатурата, формата и еластичността на маховите пера на крилата и др. Също така може да се проследи и летателните качества на родителите и някои други косвени признаци. Добрите летателни заложби на някои гълъби понякога се проявяват в ранна възраст, когато те току-що са излезли на покрива. Такива гълъби с лекота и охота се вдигат в полет и даже в повечето случаи сами поемат със старите, те се ориентират добре в полета и след няколко тренировки могат да се пъдят с основното ято. Именно тези гълъби трябва да оставяме в първия подбор и да се оставят за развъждане. Достигнат ли полова зрялост, те като правило дават добри летци и мажем да ги използваме да получим от тях потомство още през лятото. Ленивите и тежките птици, които летят с нежелание и се ориентират лошо по време на полета трябва да се бракуват и да не се допускат за размножаване.

 Отбор по продуктивност се води при породите гълъби които се използват за месо. Тука главното внимание се отделя на такива качества като : крупен размер, голяма маса на гълъба, висока плодовитост и бърз растеж. Също така се държи и на вкусовите качества на месото. Главно по тези признаци се води подбора.  

 При събиране на семействата гълъби трябва внимателно да подбираме родителите за бъдещото поколение. Това е много важен момент, който е значим за успеха на работата по селекцията. Въпроса за подобряване на семействата гълъби решава всеки гълъбовъд сам за себе си в зависимост от целите на селекцията.

 Развъждането на гълъбите трябва да е целеустремено, подчинено на целите които си

е поставил гълъбовъда то може да се проведе по различни способи, като родствено развъждане (инбридинг), чистопородно (чистокръвно) развъждане и линейно развъждане.

• Родствено развъждане (инбридинг) - това е най-простия, достъпен и надежден начин за получаване на необходимия племенен материал при размножаване. В най-общ смисъл това е когато събираме в чифт гълъби които са в родствени отношения, тоест имат общи предци до пето поколение назад. В зависимост от степента на родство на птиците се различава тесен (близък), умерен и отдалечен (слаб) инбридинг. Много гълъбовъди остават с убеждението, че родственото развъждане води до отслабване на жизнеспособността на птиците и даже води израждане и хилавост. Причината за дегенерация се крият не в самия метод на развъждане, а в състоянието на генетичния фонд на изходящия племенен материал и наличие на проявление на вредни наследствени фактори. Съществено влияние оказва и самото отглеждане на гълъбите. Към близкородствено развъждане трябва да се престъпва внимателно и да се спазват някои условия. Не трябва да се допускат птици за размножаване които са болни, отслабнали, имащи големи морфологични и физиологични недостатъци, които не само няма да се избавим, но дори може още повече да се закрепят. Отглеждането и храненето на гълъбите трябва отговарят на най-високите им потребности. При спазване на тези условия родственото развъждане трябва може да се приложи в работата по селекцията с голям успех. Този метод се явява най-краткия и надежден път към получаване на генетически чистокръвни гълъби за развъждане. Все пак трябва да се знае, че системното прилагане на инбридинг е не желателно и може да се използва като изключение.

• Чистопородно развъждане - този метод се състои в съешаване на гълъби от една и съща порода с цел съхранение и подобряване на природните признаци. При развъждането на гълъби този метод се използва за обезпечаване на висока наследствена устойчивост на създаденото потомство. Трябва да сме много взискателни към качествата на съешаваните гълъби и условията при които ги отглеждаме. За да избегнем възможност за заздравяване на нежелателни и отрицателни качества за размножаване не трябва да се допускат гълъби с груби грешки и с еднакви недостатъци. В селекцията чистопородното развъждане се използва за най-вече за закрепване и получаване на нови полезни качества.

• Линейно размножаване - развъждането по линии се явява висша форма на чистопородното размножаване и се изразява в това да се съешават гълъби  с водещи качества вътрешно в една линия. Това размножаване се отличава с голяма еднотипност на потомството и постоянно усъвършенстване на вече придобитите признаци. За създаване на елитни линии гълъби се избират птици с високи качества и които устойчиво ги предават на тяхното потомство. При размножаване по линии често се използва родствени съешавания. При използване на линейното размножаване  в селекцията се водят няколко линии с които периодически се провежда между-линейно съешаване.(кръстосване). Кръстосването се използва за да се даде възможност да се избегнат или отслабят вредните последствия на инбридинга, да се повиши жизнеспособността, плодовитостта на полученото потомство, здравината на конституцията на тялото. На практика се получава многократно съешаване на един и същ родител в течение на много поколения. Схемата на линейното размножаване  се разработва от самия селекционер конкретно за своето ято.      

СХЕМА НА ЛИНЕЙНО РАЗВЪЖДАНЕ

 На схемата са показани два варианта на линейно развъждане, които могат да се приложат в практиката. В първия вариант се събират две семейства гълъби които образуват две линии. Тяхното потомството, синовете на първи чифт (А+B) се събират с дъщерите на втория (C+D) и дъщерите на първия (A+B) със синовете на втория (C+D). Потомството на тези съешавания (внуци) може да продължи в порядък внуците на първия чифт с внучките на втория чифт и внучките на първи чифт с внуците на втория чифт. Този тип развъждане може да продължи доста поколения за напред.

 Във втория вариант за основа се използва един гълъб с водещи качества. Той се явява основател на линията и се съешава последователно с две различни гълъбици. По нататък дъщерите на първия чифт (гълъб+А) се събират със синовете на втория чифт (гълъб+ B), внуците от първия чифт с внучките от втория, правнуците от първия чифт с правнучките от втория и т.н.

Както става ясно има много варианти на инбридинг (родствени линии) с по-голямо или по-малко степен на генетически сходства. В първия вариант по-малко, а във втория повече. Наличието на две линии във всеки вариант позволява да се проведе между-линейно кръстосване.