Какво представлява заболяването хексамитоза и как се справим с него

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЗАБОЛЯВАНЕТО ХЕКСАМИТОЗА И КАК ДА СЕ СПРАВИМ С НЕГО

 Хексамитозата е заболяване на храносмилателната система на гълъбите. Причинява се от Hexamita columbae микроорганизми с форма на круша с камшичета. Тези микроорганизми се появява в групи отделни гълъби основно през летните и есените месеци. Те колонизират първо ректума на птиците особено възприемчиви са току що отбитите малки гълъбчета, чиято устойчивост към заболявания е все още ниска. При заразените възрастни гълъби не се проявяват видими признаци на заболяването, но те могат чрез изпражненията си да разпространяват носителя на зараза в големи количества (така наречените хронични носители на заболяването). Това е много опасно, защото така без видими признаци се заразяват младите гълъбчета, които вече се хранят самостоятелно и става много трудно за гълъбовъда да открие източника на заразата. Така става почти невъзможно да се приложи адекватно и навременно лечение.

Какво представлява болестта трихомоноза по гълъбите и как да се справим с нея

какво представлява болестта трихомоноза по гълъбите и как да се справим с нея

 Трихомонозата е протозойна болест по гълъбите. Тя се причинява от Trihomonas gallinae които са  едноклетъчни микро-организми, които морфологично съответстват на една клетка, а функционално са самостоятелни организми. Заболяването е разпространено сред гълъбите по цял свят. Трихомонозата е страховито заболяване характерно  със значителни загуби и рецидив. Боледуват предимно младите гълъби. Почти всички гълъби са носители на трихомади, които обитават лигавицата на човката, хранопровода и гушата на птиците.

 Източници на зараза са болните птици. Заразяването става орално с храната и особено с водата когато  е заразена.  Възрастните гълъби заразяват малките си още в гнездото, чрез гушевото мляко.  Болните птиците разпространяват паразитите чрез слюнката и фекалиите си. 

 Болестта протича в остра и хронична форма :

• При острата форма заболяването протича бързо и смъртността може да достигне до 60 - 70% . Обикновено състоянието на гълъбите е силно влошено и се изразява във висока температура, липса на апетит, отпуснати криле и разрошена перушина. При поражение на лигавицата на устата са наблюдават малки жълтеникави "бутончета" (некрози), те се установяват и по устата и хранопровода. Тези поражения много наподобяват на шарко-дефтерита при гълъбите. Дишането и гълтането на заболелите гълъби е силно затруднено. Често се наблюдават и изтечения от носа и очите. По някога язвите са толкова големи, че дори пробиват стената на хранопровода, поразяват трахеята и кожата. Когато пораженията са в червата най-характерен симптом  е диарията. Фекалиите са жълтеникави, редки, премесени със слуз и мехурчета. При много тежки случаи могат да бъдат засегнати белия дроб и въздушните торби и яйцепроводите (това води до не възможност на гълъбите да снасят). 

• При хроничната форма на заболяването се наблюдават само обложения по лигавицата на устата и хранопровода. При тази форма смъртност почти няма.