Какво представлява респираторната микоплазмоза по гълъбите и как да я лекуваме

Какво представлява респираторната микоплазмоза по гълъбите и как да я лекуваме ?

Респираторната микоплазмоза е заразно заболяване по гълъбите. То протича хаотично и се характеризира главно с поражения в дихателната система. Причинителя на заболяването е Mycoplasma dallisepticum. По своята класификация тези микроорганизми заемат средно място между вируси и бактерии (най-общо казано от рода на бактериите, но липсва клетъчна стена). Те са слабо Грам-отрицателни. Наблюдавани под микроскоп те имат формата на запетая.

 Източници на зараза са болните гълъби. Заболяването се разпространява по два основни начина - чрез пряк контакт (чрез яйцата) и чрез въздушно-капков път.
.

 Болестта се проявява през всички сезони на годината, но се изостря през есенно-зимния сезон особено през дъждовните дни и когато температурата падне рязко.

 Заболяванията на разпираторния тракт са много често резултат от смесени инфекции. Избухването на заболяванията е в резултат от комбиниран ефект на патогените (вторичните инфекции) и факторите на средата в гълъбарника, които намаляват устойчивостта на птиците спрямо инфекции. За проявяване на болестта особено значение  имат условията на гледане и хранене, пренаселеността, простудата, микроклиматът  в помещенията, опаразитяване и др. Периода на инкубация се определя много трудно, защото не може да се определи кога точно са се заразили птиците (тъй като симптомите които развиват гълъбите не обхващат по едно и също време цялото ято), но при лабораторни условия е доказано ,че то варира от 3 до 4 седмици. 

 Входната врата на инфекцията се отваря от микоплазми и вируси, а като се добавят и трихомонадите и гъбичните инфекции, като вторични се създават условия за ифекциозен катар. Общото състояние на организма на гълъбите отслабва и той бива атакуван от бактерии като пастьорели, коки и колибактерии. Именно те пораждат актуална клинична картина на видимите признаци и слуховите ефекти от катара - хъркането.

 Катара не винаги се причинява от патогени. Много често не адекватната вентилация, недостига на кислород, високата концентрация на вредни газове и запрашеността намаляват устойчивостта на гълъбите правейки ги изключително податливи на инфекции.

 Респираторната микоплазма е характерна с бавно разпространение и продължително протичане, с временно подобряване или влошаване на здравословното състояние. Често при лечение с медикаментозни средства, могат да бъдат засегнати отделни птици и  в ятото болестта протича в скрита форма. Това е доста неефективно защото родителите предават болестта чрез яйцата и така микоплазмозата се предава на следващото поколение.      

 Най-характерните клинични признаци са затруднено дишане, носни изтечения, кашлица или кихане, сълзотечение,  намален апетит, спиране на линеенето, липса на желание за летене. Характерно е подуване на очите в резултат от отичане на подочните синуси. С развитие на болестта птиците почват трудно да дишат, да си отварят човката (да се прозяват) без причина в усилие да си поемат въздух. Характерно е посивяване на гърба на човката. Гълъбите почват да чешат главата и човката си. При отваряне на човката се забелязва гъста слуз. Болните птици слабеят (при хващане в ръце са леки и все едно изсъхнали). Перата са разрошени и загубват блясъка си. Вечер когато птиците са в покой се чува хриптене (хъркане). Възпалителния процес се разпростира върху горните дихателни пътища и въздушните торби. Много често се развива и пневмония (особено в по-тежките случаи). 

 Резпираторната микоплазмоза трябва да се разграничава от Авитаминоза А, орнитоза, трихомоноза, атипична холера. За това най-добре е да се направят клинични изследвания от ветеринарен специалист. 

   

 Продължителността на заболяването е различна. По някога гълъбите боледуват няколко месеца и голяма част от тях, които нямат поражения във въздушните торби се възстановяват. Смъртността в заразеното ято се колебае от единични случаи до 30-40% в зависимост от приложеното лечение. 

 Лечението се провежда с антибиотици с широк спектър на действие, но това не води до пълно ликвидиране на заразата, а само до нейното потискане. Ефикасни са медикаментите като еритромицин,  татрациклин, терамицин, биомицин, галимицин, сигмамицин и др. в дози 2-3 грама на литър вода, за 5-6 дневен курс на лечение. Най-ефикасни са припаратите тилан (тилозил тартарат) и спектъм дават  се в същите дози, може да се действа съвместно с двата антибиотика срещу заболяването. Напоследък все по широко се използват антибиотици, чрез аерозолния метод. За увеличаване ефекта на използването на антибиотици от групата на терациклините е необходимо да се ограничи достъпа на гълъбите до калций и да се добави терафталова киселина в храната. В отделни случаи при ценни птици лечението може да се приложи инжективно. Може да се използват и специализираните препарати като чевимулин-т, чевицет-т, авиосан, тилозин+, хлортетрациклин+. При третиране  с хлортетрациклин+ и тилозин+ на гълъбите не се предоставя храна, съдържаща калций (например пясък), тъй като калция се свързва с хлортетрациклина в двата продукта и намалява ефикасността му. На засегнатите птици не се позволяват свободни полети и не се предоставя вода за къпане.

 Маслото от мента и ментол спомага за респиираторни проблеми. Освен това имат охлаждащ ефект и помагат на птиците при топилина и стрес.  

 Много добър резултат дава комбиацията от Родотиум 2 грама, Тиловет 2 грама, Доксициклин 2 грама на пет литра вода. Лечението продължава до 6-7 дена. 

 Мого често при вирусини ифнекции се получават симптоми подобни на микоплазмозата. При тях  също трябва да има комбинирано лечение придружено с витамини и пробиотици. 

 Установено е, че гълъбите от преболедувалите ята притежават известна устойчивост. Все още няма ваксина срещу респераторната микоплазма. За опазване на здравите гълъбови ята от заразяване е необходима голяма бдителност при вкарване на чужди птици. Карантината на гълъби от чужди ята трябва да е поне един месец, за да може да се извършат изследвания. В гълъбарниците не трябва да се отглеждат здрави и болни групи птици. Заразените птици трябва да се държат строго изолирани. Трябва да се следи гълъбарниците да не са пренаселени, нивото на запрашеност, помещенията в които отглеждаме птиците си трябва да са с добра вентилация. Особено важно е да обръщаме специално внимание на вторичните инфекции на коки и колибактерии. Гълъбите които имат достъп до свободно летене поне 2-3 часа на ден по лесно понасят инфекцията от микоплазмите.

 Трябва да се знае ,че заболяването е много упорито и лечението му по някога продължава с месеци.