Гълъбите – забравените ни съюзници

Гълъбите – забравените ни съюзници

Повечето хора дори не подозират колко изключителни са гълъбите.

 Тези нежни и скромни птици не са просто верни партньори — те са удивително умни, сложни и пълни с тайни чудеса.

 В малките им човки се крият магнитни кристали, които действат като естествен GPS. Благодарение на тях гълъбите могат да усещат магнитното поле на Земята и да изминават хиляди километри с поразителна точност.

Те чуват звуци, които човешкото ухо не улавя, и виждат поляризирана светлина — все едно четат таен код, изписан по небето.

Последните "Пощенски гълъби" на служба в армията

 

Последните "Пощенски гълъби" на служба в армията

 По време на двете световни войни "пощенските гълъби" са играели важна роля за доставянето на съобщения. И до днес държави като Франция и Китай използват гълъби в армията си. От векове гълъбите се използват за предаване на новини и информация. Има данни, че още в древен Египет преди повече от 5000 години са се използвали гълъби за връзка и предаване на съобщения. В крепостите имало специални помещения където са живеели гълъбите които били преназначени за пощата на фараона. Тази практика била възприета по късно от древните гърци и римляните.  В древна Елада и Рим оценили високата скорост с която са се доставяли съобщенията. Недостатък било, че гълъбите можело да станат жертва на грабливи птици, но този проблем бил решен като се изпращали няколко птици с едно и също съобщение. В древните азиятски империи убийството на такива гълъби било наказвано със смърт.

Еталон за младии и стари

 Еталон за младии и стари

 Себайдин Талибов е гълъбовъд от Толбухин (днес Добрич) " За мен гълъбите са всичко! И не само за мен, а за и цялото ми семейство, защото всички се грижим за тях". заяви той още в началото на разговора ни.

 Себайдин отглежда гълъбите си на тавана на жилището си. Помещението е разделено на пет волиери. В първата има елитни гълъби за производство на поколения. Във втората малки пилета за отглеждане на различна големина. В третата е "инкобатора" тук става мътенето и след това захранването на новоизлюпените с каша. Четвъртата волииера е най-просторна и слънчева, в нея той отглежда млади пилета където става облитането и укрепването им. Петата е разделена на отделни по-малки където женските снасят яйцата. Така гълъбовъда знае кои яйца от коя двойка са. Това са основните волиери. Има още три в едната има пейки, маса, четири кафеза с размер 50 на 50 самтиметра където поставя гълъбите които са завоювали награди на изложбите. Това помещенние е изцяло за гости гълъбовъди, които посещават често Сбайдин. Другите две са за медецинско предназначение. Първата е стационар за болни птици, в нея престояват 15 дни карантинен период, а другата е за нововнесени птици. 

 Себайдин храни птиците си с разнообразна храна съставена от седем компонента - пшеница, слънчоглед, царевица, хардал, соя, коноп и лен. Вечер редовно ги храни със средата от типов хляб. Преди изложба той дава на птиците си вместо хардал и лен - ориз. В този период замесва царевицата с ядки от орех и леща.

 Поилките са му стандартни - италиански модел на принципа на Торичели и събират по три литра вода.

 В цяла Добруджа са регистрирани и се водят на отчет 700 гълълба от местната добруджанска порода. Движението на гълъбите от тази ценна порода Себайдин Талибов отчита пред ръководството на дружеството. От тези гълъби той притежава 50 двойки, които са основа на селекционната му дейност. Има 30 двойки - помощни.

 Талибов активно в национални и международни изложби и на всякъде популязира красивата добруджанска порода. Той не е единствения любител на тази порода, но е пръв в търсенето на пътища за нейното подобряване. При него има различни птици с две качулки в бял, жълт, червен цвят, а от жълтите и червените има и с бели кръстове. Гълъбите с една качука в различни цветове са най-добрите на нашата територия. 

- Както Себайдин заявява - гълъбовъдите са малко в града и окръга. Той е еталон за млади и стари.  

София 1984 година

        

Малко гълъби, но качествени

 Малко гълъби, но качествени

 Росен Илиев е биолог в биосферния резерват "Сребърна". Вече дванадесет години той се труди в този български оазис, който влезе в световната ранглиста на ЮНЕСКО по програмата МАТ (биосфера и човек) и съперничи на по своите природни красоти и наситеност с птици, животни и растителност на много резервати по земнотто кълбо.

- Сигурно много хора се чудят - започва разказа си Росен Илиев - защо отглеждам гълъби, като ежедневието ми, работата ми е свързана все с птици. Безспорно всичи обитатели на блатото са много интересни и аз ги изучавам с голяма любов, но обичам гълъбите защото тях сам ги отглеждам.Мога да ги пипна и да им се радвам, да ги наблюдавам и да спортувам с тях. Увлече ме тайната на пощенските гълъби за апсолютна ориентация. От където и да пуснем гълъбите те се връщат пак в своя дом. И моите научни интереси се насочиха към магнитната ориентация на тези гълъби. Завърших експерименталната си работа за усета на птиците към земния магнетизъм. Стана ясно, че компаса (образно казано) който гълъба включва е магнитен, но къде се намира този орган още не е доазано. По данни на американски учени в ушните охлюви на черепа има тъкан с магнитни свойства наситени с железни йони.

Кръвта вода не става

Кръвта вода не става 

 

 Край сърцето на Бъгария - първа атомна електорцентрала се е ширнала равна и плодородна Златията. Прикътано в нейните пазви динамично се развива село Хърлец. Един от знатните негови стопани е Петър Попов - гълъбовъд с нациионална и международна известност.

 Любовта която по-късно прераства в страст към пернатите птици се насажда дълбоко в душата му още от неговия баща. Когато е бил ученик в трети клас, през 1958 година в дома им се появяват първите две двойки белослатенски преметачи, закупени от Козлодуй. С тях малия Петър се хвали на своите съученици, а също и на първата си учителка Мария Русева. 

Любов с нищо незамениима

 Любов с нищо незаменима

 Любовта на млади гълъбовъд Николай Минчев от Толбухин (днес Добриич) към интелегентните птици не може да се замини с нищо. Тя всъщност е едно взаимно проникване без което не може да се обсни поведението на 30 годишния учител по физкултура, като става дума за пощенския, за спортния гълъб. Залюбил тези птици от дете, сега той за тях полага пословични грижи. Изучава не само биологията и психическите моменти проявявани в екстремни и други ситуации от тях, но из тънко познава и разбира детайлите на производствения процес. Това му позволва да отглежда красиви, умни и силни състезатели. За това някои ''чудатости'' в неговата селеционна практика опровергават известните и общо приложими правила.

 Любовта и грижите на младия човек с един упорит труд, труд системен, всекидневен и за това резултатен. С много усилия той е изградил почти прекрасни усовия за живот, любов и размножаване на своите питомци. Една сълънчева зграда в архитектукрен стил тип ''гълъб'' с всички битови условия за един подчинен на опеделена програма живот. Това е и голямата слабост на Минчев от 9 години на сам. 

Гълъби, гълъби най-вече русенски

 Гълъби, гълъби най-вече русенски

 По професия Милко Илиев е електроттехник и би се зачудил човек от къде му е дошло на ум да отгглежда гълъби. Но той веднага обяснява

- Някога когато бях съвсем малък имах съсед гълъбар Димитър Манолов се казваше. Заслужава да му се спомене името. На него дължа тази любов към птиците. Той често ми подарваше гълъбчета, които отглеждах както ме учеше.

 После започнал да си купува различни породи и се отнасял с тях както и до ден днешен с обожание. Стотина на брой гълъби най-вече от русенската породи - мъсърлии в различни цветове (червени, жълти, черни и сиви), гълъби с двойна качулка, черни герданлии, чиболии (червени гълъби напръсан по гърдите), червен и жълт тепелия с една качулка и същите червени и жълти с по две качулки, също русенски.

 Със собствен почерк

 Изключително интересна беше сещата ни с председаеля на Националния координационен център на гълъбовъдите спортисти Михаил Слободанов от Тутракан. Малад 36 - годишен, енергичен и интелегентен човек със собствен почерк в гълъбовъдството. За него това хоби е не само радост и грижи, но и приятелство и то не само у нас. От години той има връзки и си кореспондира  с много гълъбовъди от СССР, ГДР, СРР, Полша, Чехословакия и други страни.

- Любовта ми към красивите птици е толкова голяма - споделя Слободанов - че като загубя някой екземпляр, все едно губя част от себе си.

Гълъби - чиста порода

 Гълъби - чиста порода

 На този принцип служи години на ред председателя на Врачанското гълъбовъдно дружество Кунчо Кунев да отглежда и поддържа гълъби само от чиста порода. Необяснимо за обикновения гражданин, но за тях гълъбовъдите е от особено значение. Гълъбите каквито и по рода да са, те трябва да се пазят от смешение. Допусне ли се грешка, загубват вече онази стойност каквато имат, онзи интерес който предизвикват, удоволствието от отглеждането им, което изпитва всеки гълъбовъд.

 От много години Кунчо Кунев е гълъбовъд. Прочут не само сред врачани, а в много окръжни градове и столицата, където участва на изложби със своите потомци. За него се знае отвъд границите на страната, защото не веднъж е печелил шампионски и първи награди на различни изложения. 

Здраво и красиво потомство

 Здраво и красиво потомство

 Четиридесет и пет годишния гълъбовъд от Бояна Кирил Тошев се занимава се занимава с отглеждането на прочутия в страната Софийски шарен гълъб или още както го наричат - Средецки гълъб. Отглежда и кабаци. От двата вида претижава по 25 чифта и само няколко спортно състезателни гълъби. 

 Любовта към тези красиви птици съпровожда живота на Кирил Тошев още от юношеските му години. Едва 15 - годишен той се пристрастява към своето хоби, за това резултатите му са много добри. Като изучава особеностите на двете породи, той търси най-подходящите начини за тяхното отглеждане.

Обичам живата природа

 Обичам живата природа

 Иван Чобанов от Стара Загора е не само член на Централня съвет на зайцевъдите, гълъбовъдите и преродолюбителите, а и заместник председател на ОСЗ, но и запален природолюбител. Влечението му е от дванадесет годишна възраст. Отглежда редки птици и гълъби. Той е един от 150 те члена на гълъбовъдното дружество в града. Основател и член на ръководството на Координационния център на спортните гълъбовъди в България.

- В момента имам 2 вида гълъби-разказва Чобанов - местен, който е на изчезване за това искам да го запазя. Имам 6 двойки и си ги обменям с други гълъбовъди в града, които също имат от местната порода. И в други окръзи са останали от тези гълъби, но те вече са хибриди, а ние все още пазим чиста порода, защото гълъбите са много красиви - бели бяла човка, бели клепачи, бели нокти, широка опашка, високи крачка. Те са високолетачи. Кръжат по 8-9 часа.

Стремежъ към високо равнище

 Стремеж към високо равнище

 Иван Коларов е един от добрите, известни гълъбовъди у нас. Едва ли има нужда да го представяме, защото няма гълъбовъд който да не го познава, който да не говори с възхищение за него и да се учи от богатия му опит. 

  Богат е опита на Коларов, но не само по години, а и по съдържание. Той отглежда гълъбите си по високи изисквания на науката. За това му помага богата информация, която получава чрез списания и бюлетини и от личната кореспонденция с най-известните гълъбовъди в Югославия, Франция, Чехословакия и Белгия. 

Ето и неговия разказ:

- Отглеждам 25-30 двойки от три породи гълъби - пощенски, пауноподобни и китайска чайки. Събирам чифтовете около 15 февруари с оглед до средата на март да имам малки гълъбчетата. От първото люпило се получават най-добро поколение. Родителите са силни хранят хубаво малките си, времето не е горещо. Най-важното условие за успеха в гълъбовъдството е развъждането. Това значи да кръстосваме гълъби които нямат общи недостатъци. Трябва да познаваме стандарта на породата която отглеждаме. На отбора и подбора отделям голямо внимание. За някои породи това правя на четиридесетия ден още с излитането, но за късоклюните породи където най-голямото изискване е клюна, главата и очите, това става на втората или третата година. При пощенските оставям гълъбчета от доказали се родители, които имат качествата да се пребират от големи разстояния бързо. За клас "стандарт" се изисква и красива външност. От опит зная вече, че младите гълъби още от първото лято могат да се подложат на тренировки и то до 200-300 километра. Те могат от края на месец юли до края на септември да участват в състезания. Искам тук да отворя малка скоба и да споделя своето становище, че вината да се загубят гълъбите е често е на стопанина защото не ги е подготвил достатъчно да имат добра мускулатура, развити криле и прочие. 

 Без да омаловажавам другите фактори храненето е много важно условие за получаване на добри резултати. По някога от добри родители с доказани качества получавам поколение с по-добри качества, ако в грижите си отделям специално внимание на храненето - подходяща и разнообразна храна. За отделните породи и сезони тя е различна. Аз храня със смески от жито, царевица и фуражен грах, като съотношението на компонентите изменя в зависимост от сезона и състоянието на птиците. Освен това използвам слънчоглед, обелен овес, дребни бобови зърна или фий. Само житото и житните отсевки не е достатъчно (както практикуват някои). Тя е хубава храна като добавка, но не и като основна. Може да се дава конопено семе главно като стимулатор при завръщането на гълъбите от състезания. Аз им давам конопено семе и фий, защото най-много ги обичат и зная, че при следващото състезание ще бъдат още по-старателно защото съм ги възнаградил. По време на смяна на перушината допълнително давам на гълъбите си рапица и ленено семе които осигуряват много високо качество на перата. За спортните гълъби - високолетачи и пощенски най-важното условие както при състезания, така и на изложби. 

 Гълъбарника на Иван Коларов е модерен и отговаря на всички хигиенни изисквания. Има две помещения за декоративните гълъби и за пощенските. Гълъбарника е широк 2 метра, дълъг е 6 метра и е висок 2 метра. Волиерата е по-широка с три метра. За всяка двойка има по две отделения за мътене и отглеждане на малките. Пода е дървен и леко повдигнат от земята. Пръска го с не гасена вар да побелее и след това го поръсва с пясък. Всеки ден с гребло обира торта от пясъка, а веднъж в седмицата основно почиства, напръсква с вар и поставя отново чист пясък. Водата дава във вакумни поилки да не се замърсява. Не зависимо от това я сменя всеки ден, а лято дори по два пъти. 

 Иван Коларов участва във всички изложби организирани в София и в провинцията където го канят главно като съдия. На международни състезания, спартакиади и олимпиади печели шампионски титли. Той е единственият българин на когото гълъб влезе в първата десятка на олимпиада в Прага. Освен това той участва и като съдия, което му е дало възможност да специализира в преценките. До сега не е оспорвана нито една негова оценка. Има много приятели в страни които имат традиции в гълъбовъдството. С тях той обменя информация, получава литература за стандартните гълъби. 

- Искам накрая - каза Коларов - да се обърна към младите гълъбовъди, от начало да си вземат хубави гълъби, за да започнат с добър материал, но после те сами да се стремят да произвеждат с любов да се грижат за птиците, да селектират да не се 'нахвърлят' на много породи. Добре е да преценят какво ще им допада най-много. 

издадена през 1984 година

Освен любов са нужни и знания

 Освен любов са нужни и знания

 Надали има в страната друг град като Нова Загора който може да се похвали с толкова почитатели на гълъбите. Тук още през 1952 година е изградено дружество от природолюнители. Като всички пионери първите гълъбовъди са ентусиасти и естети по душа. Едно естетическо чувство е стопляло сърцата им при отглеждането на първата двойка декоративни гълъби. После увлечението постепенно прераства във всекидневна потребност, която дава смисъл на ежедневието на мнозина. Изапалената искра прераства в пламък.

 Един от привържениците на тези красиви птици е Димитър Христов. Още от 14-годишна възраст (сега е на 32) се занимава с гълъби. Това увлечение не е страст, а осъзната вътрешна потребност към красота и емоционални изживявания. Той не обича пушенето или пиенето като мнозина младежи и голяма част от свободното си време посещава на гълъбовъдството. Обзаврл е в дома си почетен гълъбарник в който годишно отглежда около 140 гълъба, предимно пощенски. Той работи упорито върху подобряване селекционата работа предимно на гълъбите със състезателен характер от линията Бриг - Белгия, Дорден - Франция и Бриксон - Чехословакия. Неговите двойки са издръжливи и от много състезания са му донесли много приятни изживявания, грамоти и награди.

Системните грижи дават богати плодове

 Системните грижи дават богати плодове

 Първите ми впечатления от този изтъкнат гълъбовъд на столицата при една трета среща на която основния момент от нашия разговор беше практиката на отглеждане и селектирането на пернатите видове. Богата е в това отношение дългогодишната дейност на Георги Евров. Тя започва от годините му като юноша и продължава до днес когато гълъбовъда клони към шейсет годишна възраст. 

 Ятото на гълъбовъда се състои от няколко породи. Драконите отглеждат вече 40 години, с английски кариера се занимава от 1966 година  немски изложбени познава от 2962 година, а белгийските пощенски от 1936 година. От четерите вида притежава от 6 до 10 чифта. Стреми се при размножаване да няма близки и кръвни връзки между потомствата и ако се налага за целта разменя екземпляри за други доставени отвън или отглеждани у нас. След излюпването на малките от всяко люпило подбира най-жизнените екземпляри. Стриктно спазва правилото на всеки 3-4 години да подменя основни групи от различните видове гълъби. Системно се грижи за разнообразието на храната, която обикновено се състои от царевица, жито и слънчоглед. Дава и други храни като просо и ечемик. Според гълъбовъда в тези зърнени храни има всички хранителни елементи - необходимите витамини, мазнини и белтъчини. Най-добър е резултата ако гълъбите се хранят два пъти на ден - сутрин и вечер, защото само сутрешното зареждане на гълъбарника а храна крие опасност от замърсяване на зърната в следобедните часове. 

Радост несравнима

 Радост несравнима

 Гълъбите са хобито на биолога Весрлин Пенков от Софийския университет. И въпреки голямата му ангажираност в процесията, той е верен на голямата си любов.

- Не мога, в никакъв случай, не мога без тях. От както се помня, целият ми живот е преминала тях. Всяко свободно време посвещавам на тези мили и нежни птици. Радостта която изпитвам когато съм сред тях е голяма, неповторима бих казал, че едва ли има нещо друго с което бих ги заменил. Професията си на ембриолог също обичам.

 Няма и съмнение. Не само начина по който говори за гълъбите си, не само това което видяхме с очите си, когато посетихме гълъбарника му който се намира в Ботевград. Всичко това ни дава основание да повярваме, че наистина човек може да има хоби  едва ли не съдба, обич и удоволствие. Удоволствие, че се докосваш до природата, твориш нещо прекрасно в нея.

С две майсторски професии

 С две майсторски професии

 Майстора на спорта Атанас Аргиров от Стара Загора е 16 пъти шампион на България по борба, международен съдия и заслужил майстор на спорта. И види се затова е така голяма любовта му освен към канарчетата и други птици и животни които отглежда и към спортните гълъби.

 Без да смятам и преувеличавам заявява Аргиров - вярвайте, изпитвам като, че ли по-голямо вълнение сега когато пусна гълъбите на състезаниеи ги чакам да се върнат отколкото на състезания по борба, независимо дали играех или по-късно когато бях треньор и отбора ми е бил 10 пъти шампион на България. Тази тръпка тази радост просто с думи не може да се разкаже, тя трябва се приживее.

 Атанас Аргиров е един от първите любители на спортни гълъби. Той и още няколко ентусиасти от Стара Загора през 1978 година сложили началото на спортното гълъбовъдство. От началото пускали своите потомци на 80-100 километра разстояние. Голямо било вълнението им, когато  гълъбите се връщали отново у дома. И така без опит и знание започнал той, но стигнал до много добри резултати. 

Съчетание на много знания с практиката

 

 Съчетание на много знания с практиката

 Отглеждането на гълъбите изисква постоянни грижи и интерес. Защото без да овладяваш почти професионално биологията, поведението, качествата на определения вид гълъби не можеш да разчиташ на елитни постижения. А без такива познания гълъбовъдството е равнозначно на работа на лаик в тази област. Така разбира гълъбовъдството Борислав Гергинов един от известните софийски гълъбовъди.

 Неговите усилия са насочени главно към софийския шарен гълъб, на когото посвещава най-много усилия. От него отглежда качулати и без качул, от двата вида има десет и повече чифта. В Софийския шарен гълъб влизат кабаци и и донеци чиито детайли Гергинов познава отлично. Разбира се като гълъбовъд с широк интерес той отглежда и вносни породи - английски селфове и типлери, от които има също по десетина чифта. В последно време се е пристрастил и към пощенските гълъби от които има шест двойки.

 Белослатенски гълъб

 Особено красив и предпочитан от много гълъбовъди във Врачанския и Белослатенския район, както и в много други райони на страната. Това е нежен и сравнително дребен гълъб с два качула. Различава се от другите двукачулни гълъби. С много ниски крака, много къс врат, задната част на който е покрит от хубава голяма качулка, която има форма на нежно поставен шал. Предната качулка е много добре изразена, покрива цялата човка и част от очите. Околоочията са сравнително големи, нежни с бистър бял цвят. Човката е много къса, восъчни бяла. 

 Тези гълъби се наричаха "карамфили" име което много им подхожда защото качула заедно с предния качул създава илюзия за добре разцъфнал карамфил. Крилете са под опашката без да се влачат по земята, а леко повдиганата опашка и късите крака създават особена грациозност на гълъба.

 Еднакво се ценят едноцветните гълъби (черни, червени, жълти) и шарените. Последните могат да бъдат затворени - когато преобладава цветната окраска над белия цвят и отворени - когато преобладава белия цвят. В двата случая се желаят семетрични окраски, като опашката винаги е цветна. В резултат на неправилна селекция при шарените се срещат гълъби с различно оцветени очи, което е грешка. 

Описанието е изготвено през 1988 година.

 Добруджански преметач

 Едно цветен гълъб със средно едро тяло, нежна и грациозна фигура. Отглежда се в три варианта : без качул, с качул и с два качула(преден и заден). Дължина на тялото 26-29 сантиметра.

 Глава - съразмерна на тялото, заоблена. Дължина 25 - 28 милиметра.

 Очи - големи, изразителни, светли.

 

 Околоочие - гладко, бяло, голямо 10 - 13 милиметра. 

 Клюн - къс, дебел, светлорогов. Дължина от 10 до 12 милиметра.

 Ноздри : изразени, бяло напрашени.

 Врат : заоблен, грациозно извит.

 Крила: носят се под опашката.

 Крака: къси, червени, с бели нокти. Не оперени.

 Опашка : широка, поне колкото гърдите. Леко повдигната с добре застъпващи се широки пера от 14 до 18 на брой.

 Оперение : двукачулните са с две симетрични "рози" и преден качул който почти закрива клюнът. Еднокачулните са само със заден качул.

 Срещат се така наречените мустаклии те са със слабо изразен преден качул, което се смята за грешка.

 Цвят и окраска : гълъбите се отглеждат главно едноцветни в жълт, червен и черен цвят. Червените и жълтите мога да имат бели пера на кръста, които се появяват след първата смяна на перушината.

 Всички други разновидности в окраската се смятат за грешка.

 Малки недостатъци : сплескано чело, къси пера на качула. Не достатъчно широка опашка. Грубо околоочие. Малко по-високи крака.

 Големи недостатъци : дълъг, тънък или тъмен клюн. Червени очи, малки очи, тъмни очи при цветните, рибешки очи при белите, различно оцветени очи. Неправилна стойка, високи крака. Тясна опашка, раздвоена опашка.

Пръстен 7 милиметра 

Описанието е изготвено през 1988 година. 

 Ломски гълъб

 Произход : по не точни данни създаден в средата на осемнадесетото столетие от гълъби донесени от Средна Азия и кръстосани с местни близки такива, предполага се с мавлии. В началото е създаден в ломски край и по поречието на Дунав, от където носи наименованието си. Отглежда се най-много в северозападната част на България в Ломска, Видинска и от части във Врачанска окръзи.

 Отличителни белези : ломския гълъб е с елегантена стойка и нежни пера, които не прилепват много плътно към тялото. Формата на главата е специфична. Породата е в две разновидности с качул и без. По цвят биват : черни, червени, жълти, бели, шарени и мавлии. Жълтите биват с чембер и без чембер. Женските са по-нежни и грациозни.

 

 Глава : специфична, симетрична на тялото с не много високо чело. Погледната отгоре образува триъгълник със страни образувани от върха на човката до двата края на качула. Линиите са прави без засечки между човката и главата, изпъкнали са само очите. Качула е разположен в горната част на врата и завършва преди върха на главата. При женските качула трябва да е прилепнал плътно до главата, а при мъжките малко отворен. Дължина на главата от 30 до 35 милиметра и ширина до 30 милиметра. 

 Очи: заемат заедно с околоочието повече от една трета от диаметъра на главата. Цвета на очите трябва да бъде бял, в някой случаи с червен оттенък.  Зеницата със средна големина.

 

 Околоочие : добре изразено, бяло с диаметър 10 - 12 милиметра 

  Клюн: симетричен с главата. Бял с широка основа. При черните и черно-белите на върха може да има тъмно петно. Клюнът наподобява на лястовичия. При наличие на друга форма на клюна това означава, че е хибрид (смесен с друга порода). Срезът на клюна е на 2-3 милиметра от околоочието. Дължината на клюна по среза между горната и долната част е 15-20 милиметра. 

Ноздри: симетрични на клюна и бели на цвят.

 

 Врат: не много дълъг, в основата си широк с ширината на гърдите. Желателно е при движение врата да трепти. 

 Гърди: широки, заедно с крилата образуват полукълбо. Гърдите не трябва да са повдигнати нагоре, а да бъдат заедно с тялото хоризонтални. 

 Крила: по- къси от опашката и ги носи хоризонтално и отпуснати като почти опират в земята. 

 Опашка: дълга и сравнително широка, изправена и образува с врата ъгъл от 60 градуса. Тя може да има чупка над основата си. Дължината на перата трябва да бъде между 180 и 200 милиметра. Брой на перата в опашката е от 12 до 18. Основата на опашката е широка и към края си се разтваря и образува дъга. Гълъби с опашка тип метла е хибрид с други породи. 

 Крака: къси, червени на цвят, не оперени. Държат тялото на височина от земята 25 - 30 милиметра.

 

 Перушина: нежна, не много дълга и гъстота на перата не е голяма. 

 Цвят: черен, червен, жълт, бял, черен има и пъстри в черно и бяло. При черните, червените и белите не трябва да има друг цвят в перата. Само при жълтите може да има чембер на опашката. 

 При шарените главата и опашката трябва да бъдат задължително черни. При мавлиите тялото и крилата са черни, а опашката сива в края и има цветна лента през цялата опашка. В миналото, а и сега се срещат кумалий при едноцветните с бяла линия в основата на опашката с ширина не повече от 15 милиметра.

 

 При гълъбите с качул перата на качула трябва да образуват от двете страни на качула розетки. 

 Големи грешки : неспецифична глава, тънка човка, дълга човка, продълговата глава. Малко око и околоочие. Опашка във вид на метла. При едноцветните бели пера по тялото, крилете и опашката

. 

 Малки грешки : смесен цвят, тъмен чембер при черните. Много повдигнати гърди. Тънка основа на опашката и разстояние между основата на опашката и основата на врата (образуване на гръб). 

 Оценка : специфичност на главата и човката. Форми и стойка на опашката. Височина на тялото, хоризонталност на тялото. Око и околоочие. Форма на качула при качулатите.

 

 Опръстеняеане : пръстен 7 милиметра 

 Стандарта е приет от разширено заседание между представители на дружествата от град Враца, Лом и Вълчедръм.

 

Описанието е изготвено през 1988 година.