Стойка (носия) при гълъбите и нейните разновидности

 Стойка (носия) при гълъбите и нейните разновидности 

 Както знаем гълъбите имат голямо разнообразие в оцветяването на оперението, което класифицорано за по-лесно и удобно оценяване на птиците. Както има разновидности в цвета и шарката така има и разделение по стойка (носия) на гълъбите. Тук можем да ги разделим на две основни групи, а те са гълъби със стойка (които имат характерно разположение на тялото различно от скалния гълъб ) и такива които наподобяват скалния гълъби по начина по който "носят" тялото си. 

Русенски мъсърлии

Русенски мъсърлии.

Мъсърлиите са русенска порода гълъби с ориенталски произход. Спадат към групата на късоклюните гълъби. Отличават се с добри летателни качества. 

 

На гърдите имат роза, а на главата правилен качул достигащ до ушите отвори. На крилете имат очертан капак щит със сърцевина форма.   

 

 Разделят се в две основни групи-с бели и цветни опашки. Към първата група спадат гълъбите с капаци в следните цветове: жълт, червен, светлосив с червени ленти и светлосив с жълти ленти, както и бели без капаци. Втората група гълъби имат капаци в черен цвят, сив с черни ленти и сив напръскани с черно (ковани). Цвета на опашката е черен при черните и сив с черна лента при останалите. 

 

Характерни особености на Мъсърлиите 

 

1. Глава-малка леко сплескана отгоре. Челото е изпъкнало и широко. В задната част на главата има симитрично разположен качул, започващ от тила и стигаща в страни до ушите. 

 

2. Очи-тъмни с леко изтеглени назад околоочия.

 

 

3. Клюн - къс, бял, добре затворен, леко заоблен. Разделителната права сочи оста на окото. Ноздрите са бели. Под клюна и шията до розата кожата е изпъната с което придава на гълъба грациозност, създава впечатление за къс клюн дебел врат. 

 

4. Врат-къс и дебел 

 

5. Тяло - късо с широки гърди. Погледнато от горе тялото трябва да има крушовидна форма. 

 

6. Криле - прибрани към тялото, поставени над опашката. Крайните 6 до 8 пера са бели. 

 

7. Опашка - къса тясна с 12 пера. При гълъбите с черен капак опашката е черен основен цвят от основата до края. При сивите с Черна лента опашката е сива и в края има черна лента с ширина 2,5 сантиметра. Опашката на кованините е сива с Черна лента, като външната част на двете крайни пета е бяла. 

 

8. Крака къси до 3 сантиметра, червени с бели нокти 

 

9. Структура на перата на гърдите мъсърлиите имат вертикална роза с дължина 4 до 6 сантиметра. 

 

Недостатъци грешки

 

1. Удължена глава

2. Дълъг клюн

3. Едро тяло

4. Високи крака

5. Червено околоочие

6. Липса на роза

7. Бели пера в долната част на опашката при тъмните цветове. 

8. Непълен капак и цветни пертна по тялото. 

9. Тъмен оттенък на човката. 

10. Различен цвят на очите. 

Описанието е от 1988 година. 

Иридестенция - отблясъците на оперението

 ИРИДЕСТЕНЦИЯ - ОТБЛЛЯСЪЦИТЕ НА ОПЕРЕНИЕТО

 Време е да разгледаме тази тема след като се запознахме с поредица от мутации и най вече леден Ice и преди да разгледаме семейството на бронз, а при тях се показва висок метален блясък на оперението. В тази публикация ще разгледаме природата на това явление което се нариича иридестенция. Металния отблясък на оперението се проявява когато имаме светлина, най-добре естествена, това е отражение на светлината върху повърхността на оперението и се отнася за основните цветове.

Див гълъб - Columbia Livia (описание) и някои зависимости при предаването на цветовете

Див гълъб - Columba Livia (описание) и някои зависимости при предаването на цветовете

част първа

 Произхода на домашния гълъб ще играе значителна роля в обеснението на някои наши статии. Вече знаем, че домашния гълъб произхожда от скалния Columba Livia и ще го приемем като еталон за сравнение и обяснение. Columba Livia e сравнително разпространен вид, Той е среден по размер със сиво-син цвят, на крилете си има две тъмни ленти в черен или тъмно син цвят.

Columba livla Описание - Възрастен мъжки гълъб. Глава е в тъмно-сив цвят който се прелива в тила и шията. Горната част на гърдите също са оцветени тъмно сиво. Тези части имат отблясъци оцветени блестящ метален лилав и зелен цвят. Гърбът е в пепеляво-сиво което постепенно избледннява до бяло на долната част на гърба педи опашата, на капулата се оразува бяла ивица. Опашката е тъмно сива като врата и гърдите с широка черна лента в края, оставяйки само тесен краен връх на сивото. Крилото и най-вътрешните вторични части са сиви, със същия нюанс като гърба, с две широки черни ленти на щита. Перата са добре прилепнали и се застъпват плътно. Корема е в светло-сиво. Цвят на меките части над краката също е бледо сиво. Краката са червени не оперени. Очите са с оранжево-червен цвят.

Женската е в разцветка като мъжкия, но е по-дребна, с по-бледи цветове особенно на крилете и опашката. Черните ленти на крилата не са толкова изразителни.

Правим това описание за да можем да имаме база за сравнение когато разглеждаме в бъдеще различните мутации и варианти

При нашата употреба див тип е фенотипът, наподобяващ Columba livia е синият спортен гълъб с две черни ленти на крилата. Това би означавало, че чифтосването с див тип има няколко значения. Ако сравняваме цветен мутант в рамките на една порода, чифтосването със син двулентов на щита представител на тази порода се счита за правилно в това определение. Ако характеристиката, която трябва да бъде тествана, е по-ангажирана, като например със структурен ген, чифтосването към див тип би означавало чифтосване до разумен заместител на скалния гълъб. Общоприето е, че синятият спортен фрезов гълъб е толкова близък, колкото настоящата развъдна практика ни позволява да се приближим до истинския див тип - Columba livla.

В ЛЯВО СПОРТЕН ГЪЛЪБ (СИН С ДВЕ ЧЕРНИ ЛЕНТИ) А В ДЯСНО СКАЛЕН ГЪЛЪБ - COLUMBA LIVIA

 Правим това описание за да можем да имаме база за сравнение когато разглеждаме в бъдеще различните мутации и варианти.

 Всяко чифтосване което използва устройството на половата хромозома на гълъбите за да определи пола на потомството чрез получения фенотип ще ни помогне да предвидим бъдещето поколение. Това се нарича свързано с пола чифтосване.

 От предните статии знаем, че женските гълъби носят само една хромозома която допринася за генетичния състав. Ако нейната полова хромозома съдържа ген  доминиращ към някоя от алелите присъщващи на двете полови хромозоми на мъжкия ще се извърши кръстосано наследяване. Тоест  в първото поколение всички мъжки ще приличат на майката, а всички женски ще приличат на бащата. Така вече знаем, че половината от синовете ще носят ген "разреждане" и че поколението от тях ще е на половина "разредени" и на половина  "итензивни" дъщери.

 

 Всички дъщери тип алмоннд (трицветен) или тип избленял когато се чифтосват с мъжки които не са алмонд или тип избленял ще произведат мъжки тип алмонд и тип избленял и женски тип не алмонд и без избледняване.

 Пример 1

КРЪСТОСАНО ПРЕДАВАНЕ НА ЦВЯТ ПРИ МЪЖКИ НЕ АЛМОНД И ЖЕНСКА ТИП АЛМОНД

Пример 2

КРЪСТОСАНО ПРЕДАВАНЕ НА ЦВЯТ ПРИ МЪЖКИ С ИНТЕНЗИВЕН ЦВЯТ И ИЗБЛЕДНЯЛА ЖЕНСКА

По същия начин всеки син или кафяв мъжки чифтосан с пепеляво-чевена женска създава същата ситуация

Пример1

КРЪСТОСАНО ПРЕДАВАНЕ НА ЦВЯТ ПРИ СИН МЪЖКИ И ПЕПЕЛЯВО-ЧЕРВЕНА ЖЕНСКА

Пример 2

КРРЪСТОСАНО ПРЕДАВАНЕ НА ЦВЯТ ПРИ КАФЯВ МЪЖКИ И ПЕПЕЛЯВО-ЧЕРВЕНА ЖЕНСКА

Основнии понятия и термини които ще ни тябват в гълъбовъдството

Основни понятия и термини които ще ни трябват в гълъбовъдството.

 В поредица от статии ще разгледаме основни принципи на генетиката които ще ни помогнат в работата с нашите любими птици - гълъбите.

 Тези статии ще са с цел да сближим науката и нашето хоби - отглеждането на гълъби за по-добро организиране на развъдната раота. Първите стъпки са да можем да си дадем обяснение кое как и защо се случва и да разширим нашите познания в любимото ни занимание. Ще се опитам да го направя с колкото се може по-малко неразбираеми термини, но когато това се налага ще се старая всичко да е разбираемо

 Ще използваме различни схеми и диаграми в многобройни вариации за да можем да придобием опит, който ще ни даде нужното самочувствие. Ще разгледаме голям брой ситуации свързани с размножаването за да можем да разбирем простотата размножителното изкуство. И когато дойде време и погледнем назад и си кажем "Това е толкова лесно, как съм имал толкова проблеми с него"
И когато вече сме усвоили основите на генетиката на любимите ни птици, ще разберем, че объркването и трудностите които сме изпитвали при ученето са си заслужавали.

Оперение на гълъбите. Екстериор.

Оперение на гълъбите. Екстериор.

 Структурата на оперението на гълъбите се характеризира от вида на перата, разпределяне им по тялото и украшенията които образуват. Оперението може да бъде гладко и плътно прилягащо, рехаво, къдраво и във вид на копринена нишка. Оперението като покрива тялото образува неговия контур, тези пера се наричат контурни. Най-важните сред тях са маховите пера на крилата и кормилните на опашката. Също така в оперението на гълъбите има и пух, който предпазва птиците от външните атмосферни условия и осигуряват повече свобода при движение.

 За екстериора голямо значение имат украшенията на перушината, които могат да се намират на главата, шията, гърдите, краката, щита на крилата и кормилните пера на опашката. За украсата на главата и краката вече стана въпрос. На шията и гърдите биват украшения във вид на нагръдник, панделка (фльонга), яка, шал, грива, къдрица (букла). На щита на крилата - къдраво оперение, а на кормилните пера на опашката- прическа на ресни (резки).

Екстериор - гръб, опашка, криле, крака.

Екстериор - гръб, опашка, криле, крака.

 Гърба заема горната част на тялото от основата на шията до началото на опашката. Гърба е по-широк от към плешките и се свива към опашката. Формата и наклона на гърба характеризира стойката на гълъба. Той може да бъде къс и даже много къс, среден и удължен, равен, леко или силно наклонен.

 Опашката се явява важен екстериорен признак при гълъбите и играе голяма роля при полет. Заедно с крилата образуват опорна плоскост  която задържа гълъба във въздуха и служи за управление. Към опашката се отнасят големите кормилни пера 12-14 на брой, но при някои породи могат да достигнат до 23-32 и повече, под и надопашие и крайните пера. По размер перата могат да бъдат : дълги, средни, къси, тънки, широки. По форма плоски, ветрилообразни, сводести - поставени прямо, в една линия с гърба със силно или леко завит връх, или с леко отпущане с изгърбване в зоната на трътката.