По колко малки е най-добре да се прозвеждат на сезон от една двойка

 По колко малки е най-добре да се прозвеждат на сезон от една двойка

 Често си задаваме въпроса по колко малки гълъбчета трябва да "извадим" от една разплодна двойка за да можем да разберем потенциала на даден развъден чифт. В някои източници пише, че едно семество е възмоно да произведе 22 малки за година, което звучи като приказка, дори и да имаме така наречените храначи. Тази практика е много рискована за женския гълъб който трябва да снесе над 20 яйца за една година, което меко казано е безмилостно към физиологията на дадената птица и дори опасно за живота и.

Спортни гълъби, крила, очи и какво трябва да знаем

Спортни гълъби, крила, очи  и какво трябва да знаем

 Спортните гълъби имат качеството да се завръщат у дома пуснати от дълги разстояния и от места на които не са били никога преди това. Те не зависимо от всичко упорито търсят пътя за дома.

Мисията на спортните гълъби е отличен полет, а за шампионски постижения е естествено птицата да притежава безупречни крила. Никой гълъбовъд не подценява значението на крилете и наистина трябва до край да се разберат белизите на които трябва да обърне внимание. Въпреки това, през годините на отглеждане и трениране на гълъбите повече или по-малко се придобиват знания, които не могат да бъдат научени в книгите, а има и голяма полза от вдъхновение. Само който знае как да прилага наученото от теорията в практиката, можете да стане майстор в света на спортните гълъби!

Спортните гълъби в днешно време са тясно специлиазирана порода която се използва за спортни състезания. Характерно за тази уникална порода е, че имат много добра ориентация и желание да се завърнат винаги у дома. Имат много добре развито тяло и мускулатура. Оперението им е лъскаво, еластично и здраво.

 Русенски с два качула - Мавин.

 Русенските сиви гълъби са стара раса, отглеждана в Русенския край преди 18 век. Отличават се с ниско и дълго тяло. Цвета е светло сив с две черни ленти на крилете и бяло герданче под човката. На главата има два качула. В миналото са притежавали добри летателни качества, които са загубени в стремежа към по голяма дължина на тялото и по ниска стойка. Напоследък се отглеждат волиерно, което допълнително влошава летателните им качества. Много гълъби от тази раса са добри преметачи.

 Тази раса гълъби се отглежда в Русенско, Разградско, Силистренско и Великотърновско. 

Характерни особености

 

1. Глава - средно голяма с изпъкнало и високо чело. Има два качула. Задния започва от врата и е семетрично разположен в страни до ушните отвори. Предния качул е прилипен към главата и закрива клюна и част от очите.

 

2. Очи средно големи, светлосиви до бели с Черна зеница. Околоочието е бяло.

 

3. Клюн - къс до 15 мм, бял добре затворен.

 

4. Тяло - дълго до 28-30 см с широки гърди 

5. Врат - къс и дебел

 

6. Криле - дълги държат се под опашката

7. Опашка - дълга 13- 15 см, широка от основата с 16-18 пера 

8. Крака - къси до 30 мм, червени с бели нокти, не оперени

. 

9. Цвят - светло сив с две черни ленти на крилете. В края на опашката има една черна ивица с широчина 25мм. Под човката има симетрично разположен бял гердан от ухо до ухо с дълбочина 20 30 мм. Врата до гърдите е с бляскаво синкав оттенък. Крайните три летателни пета са бели.

 

Недостатъци 

1. Груба глава

2. Неправилни качулки

3. Дълъг клюн. Тъмен цвят на клюна 

4. Не пълън, не семетрично или удължен гердан в страни над и зад ушите. 

5. Високи крака 

6. Криле над опашката

7. Очи и околоочие с червен оттенък 

8. Различни очи

9. Бели пера под опашката 

10. Тясна опашка

11. Пера по краката

Разновидности на мавията

1. Гугушчук - мавия, при който сивия цвят е по светъл и е с жълтеникав оттенък. Лентите са червени, а гердан е е удължен надолу към гърдите. Крайните летателни пера на крилата достигат до шест.

 

2. Едно цветен (дюс). При тях белият цвят под човката и на крилете липсва.   

Описанието е от 1988 година. 

Разширено описание на старазагорски бял високолетач

Разширено описание на старозагорски бял високолетач

• ГЛАВА - средно нежна до нежна при женските екземпляри. При тази порода гълъбите са с изразено плоско теме (чукната глава). Темето образува подчертан ъгъл с челото и врата. Главата е симетрична спрямо тялото, без издатини. (орлова глава). Без качул.

• КЛЮН - широк в основата който изтънява към върха, среден до дълъг, с леко извит връх. Цвета е бял с розов оттенък.
• НОЗДРИ - средни с бял до розов цвят и грапавина, която се увеличава с възрастта (напрашени в бяло). По-силно изразени при мъжките екземпляри
• ОЧИ и ОКОЛООЧНИ КРЪГОВЕ - Очите са средни по големина, тъмни с мек кафяв отенък. Околоочните кръгове са с фина и нежна текстура, която с възрастта може да загрубее, с цвета на кожата.
• ВРАТ - леко удължен, с нежна извивка, без трептене, преминаващ в широки гърди и равен гръб.
• КРИЛА - носени под опашката, с правилно подредени и прилепнали пера по капаците, стегнати, сравнително дълги и широки - дължината е приблизително равна с опашката. Желателно е да не опират в земята. Върховете им не трябва да се кръстосват. При отделни птици се наблюдават така наречените "кавръми", това са малки перца във формата на фунийки. 
• ОПАШКА - дълга, плоска с добре застъпени пера, равна или малко по-широка от гърдите (не е желателно много широка опашка) с от 14 до 22 пера. Равна с линията на гърба или леко повдигната нагоре. Не се допуска увиснала  опашка с разхлабена капула. При отделни птици опашката е четалеста (раздвоена по средата). 
• КРАКА - средно високи, без оперение. Цвета е във всичките нюанси на червеното (червено-оранжево, розово, жълто). Пръстите завършват с бели нокти.
• СТОЙКА/НОСИЯ - хоризонтална до леко повдигната в гърдите особено при възбудено състояние ( когато мъжкия гълъб ухажва женската).

• ВЪНШЕН ВИД - гълъб със силна структура и тяло. Птица с изразени гърди. Гърба е равен, среден до дълъг. Дължината на тялото от гърдите до основата на опашката е 1 : 1 до 1 ; 1,5. Съизмерен до дълъг гълъб.

НЕЖЕЛАТЕЛНИ ОТКЛОНЕНИЯ

• Неспецифична форма на главата
• Високи крака
• Тесни гърди
• Раздвоено перо в опашката
• Нахвърляна опашка 
• Не хоризонтално перо в опашката
• Опашка тип метла
• Грубо, двуредово околоочие

ДИСКВАЛИФИКАЦИЯ 

• Птици които са плод на очевидно кръстосване с други породи
• Крила носени над опашката
• Цветни пера при възрастните птици (при младите гълъбчета е допустимо цветни пера на капулата и гърба между крилете в кафяв, черен или сивкав цвят). След смяна на "бебешката" перушина гълъба трябва да е чисто бял.

• Матови човка и нокти
• Червено околоочие
• Изпъкнали очи
• Отпуснати покривни пера
• Оперение по краката
• Птици с качул 

Екстериор - глава, размер и форма на клюна

Екстериор - глава, размер и форма на клюна

 Главата при гълъбите включва чело (лоб), теме, тил, бузи (страни). Техните размери, форма и съчетания създават общия вид на главата, те са явяват едни от важните отличителни признаци за многобройните породи.

части на главата 

а. Чело

б. Теме

в. Тил

г. Бузи

д. Юздечка 






Най-често срещаните форми на главата при гълъбите са :

Екстериор - очи, клепачи, шия, гърди.

Екстериор - очи, клепачи, шия, гърди.

 Очите се  състоят от зеница, ирис и клепач. Зеницата при всички породи гълъби е малка, тъмна и е разположена като правило в центъра на окото. Той е заобиколен от ириса, който заема голяма част от очната ябълка и определя цвета на окото. наблюдава се зависимост между цвета на ириса и оцветяването на оперението : 

• У гълъби с тъмен и черен цвят или с тъмен рисунък на главата очите, като правило са светли.

• Белите гълъби или с бял рисунък на главата имат по-често тъмни очи

• Както знаем всяко правило си има изключение при някои породи черни и тъмни гълъби имат бели или безцветни очи, а сред белите се срещат с перлени или с цвят на слама.

Устройство на тялото. Екстериор.

Устройство на тялото. Екстериор.

 Тялото на гълъбите се състои от четири основни части : глава, шия, туловище и крайници. Всяка от тези части включва по няколко органа и елементи, които в съвкупност определят общия вид или фигурата на самия гълъб.

СТРОЕЖ НА ТЯЛОТО НА ГЪЛЪБА 

1. Горна част на клюна 2.Долна част на клюна 3.Ноздри 4.Ноздри (восковица). 5.Чело 6.Теме 7.Тил 8 - 9.Бузи 10. Клепач 11.Ирис 12.Зеница 13. Ъгъл на клюна. 14.Предната част на шията. 15.Гръд. 16.Задната част на шията. 17.Ухо 18.Основа на крилата 19.Лява страна на шията 20.Задна част на гърдите 21.Основа на краката 22.Гръб 23.Пигостил (плочката на която се закрепват опашните пера) 24.Опашка 25.Щит (перата които образуват капака на крилата) 26.Махови пера втори ред 27.Крайни големи пера 28.Крайни средни пера 29.Махови пера първи ред 30.Пояс на крилата 31.Рамо на крилото 32.Крило 33.Основа на петите 34.Пищял 35.Свод на крака (частта между стъпалото и пръстите).  36.Ходило  37.Палец 38-39.Нокти 40.Основа на шията. 41.Надопашие  42 - 43.Подопашие

Оперение на гълъбите

Оперение на гълъбите

 Оперението на гълъбите е главната защита от влиянието на околната среда. То покрива цялото тяло без човката и задния крайник (крак), но при някои породи гълъби се наблюдава и оперение на краката. Оперението може да бъде гладко и плътно прилягащо, рехаво, къдраво, разрошено. Оперението покрива тялото и така образува неговия контур. Тези пера се наричат контурни. Най - важните пера от тях са маховите пера на крилата и кормилните пера на опашката. Контурните пера на растат по цялото тяло, а само по някои участъци между които растат друг вид пера, така разположена перушината дава повече свобода на движение на гълъбите при полет. Заедно с контурните пера има и такива които съставят така наречения пух. Перата му са нежни  с меки езичета и стоят мъхести. Оперението на гълъбите е доста сложно устроено. 

ендокринна система

ендокринна система

 Ендокринната система е съставена от жлези с вътрешна секреция, които се намират в различни части на организма. Жлезите произвеждат хормони които се отделят направо в кръвта. Чрез кръвта хормоните стигат до всички органи и регулират техните функции. Хормоните на ендокринните жлези регулират основните жизнени процеси в организма, като растежа, развитието, обмяната на веществата и размножаването. Хормоните които се отделят от жлезите с много строго балансирани за да се поддържа стабилността на организма. Системата от жлези не само поддържа стабилността на организма, но тя трябва да реагира и на измененията на околната среда и да се приспособи в процеса на растеж и развитие. Ендокринната система е тясно свързана с нервната система, като процесите се контролират от последната.

сетивни органи

сетивни органи

 Сетивните органи при птиците са връзката им с околната среда. В зависимост от това какви дразнители възприемат те се делят на очи за зрението,слухови органи за слуха и равновесието, обонятелни органи за миризма и вкусови рецептори за вкус.

 Очите на птиците са доста големи в сравнение с тялото им. Гълъбите имат по едно око от всяка страна на главата. Това е важно при определяне точната дистанция. Очите на гълъба са почти неподвижни. Гълъбите имат два пъти по голяма резолюция на едното око което е разположено странично отколкото когато гледат напред. Очите имат два основни клепача и трета много тънка мембрана, която е в предния край на окото, тя служи за защита. Гълъбите са активни през деня и за това очите им приемат по-висок праг на интензитет на светлина от колкото бозайниците. Така се нарича количеството светлинна енергия която преминава за една секунда през повърхност от един квадратен метър, който е разположен перпендикулярно на светлините лъчи.   

 Очите играят важна роля във възприятието на гълъбите на околната среда и се смята, че те виждат цветове като човека. В структурата на очите на птиците има така наречения пектин, който помага за задържане на остротата на зрението дори след дълго фиксиране. 

нервна система

нервна система

 Нервната система при птиците е подобна като тази на бозайниците. Тя е много добре развита и като скорост на процесите е една от най-бързите в животинския свят. Разделя се на два дяла : централна (соматична) и периферна (висцерална). В централната нервна система влизат - мозъка, гръбначния мозък и нерви.

 Мозъка се намира в главата и е защитен от костите на черепа.   Мозъка е добре развит. Мозъчната кора е слабо развита, без гънки. Мозъка се намира във вътрешността на черепа и е свързан в единия си край към гръбначния мозък, който  преминава в центъра на гръбначния стълб. Мозъка на птиците тежи десет пъти повече от този на влечугите със същото тегло и е малко по-малко от това на бозайниците със същото тегло. Мозъка на птицата е малко по различен от този на бозайниците, мозъчните полу-кълба са добре развити от тях зависи инстинктивното поведение на птиците : хранене, летене, ходене, възпроизвеждане и др. Средата на мозъка също е добре развита, това е свързано с зрението на птицата. Обонятелните лобове (дялове) са слабо развити поради това, че птиците имат по-малко използване на обонянието си. Малкия мозък е добре развит, той е център за управление на движенията и това е логично, като се има в предвид тяхната способност за летене и гъвкавост. Задача на мозъка като цяло е да разпознава сетивните импулси от околната среда и да съхранява приетата информация, също така той е отговорен за координиране на волевите и неволевите движения. Той е контролния център за много функции и дейности на системи, органи, тъкани които изграждат тялото на гълъбите.

кръвоносна система

кръвоносна система  

 Кръвоносната система на птиците е подобна на тази на бозайниците, но е по добре развита и с по-голяма ефективност. Тя позволява да се  отговори на нуждата на   обмяната на веществата при полет. Кръвоносната система доставя кислород и хранителни вещества до клетките на тялото и има защитна функция. Тя поддържа постоянната температура на тялото. Кръвоносната система е изградена от различни по големина кръвоносни и лимфни съдове в които тече съответно кръв или лимфа ( тя е с подобен състав на кръвта, но с по-малко белтъчини).

 Кръвта е съединителна тъкан която е изградена от специфични елементи като : еритроцити, левкоцити, тромбоцити и плазма.

•  Еритроцитите са основна част на елементите от кръвта. Те транспортират кислород от белите дробове до тъканите и  въглероден диоксид от тъканите до белите дробове. Хемоглобина в еритроцитите поддържа киселинно-алкалното състояние на кръвта. Еритроцитите играят голяма роля за в регулацията на йонния състав на кръвта. Тяхната мембрана е пропусклива за анионите (йони натоварени с отрицателен заряд) и непроницаема за катионите (йони натоварен с положителен електрически заряд) и хемоглобина. 

•   Левкоцитите са сборно понятие на всички бели кръвни клетки, те не съдържат хемоглобин. Те имат защитна функция, като поглъщат вредните за организма бактерии и чрез свойството което притежават фагоцитоза и по този начин отстраняват вредния микроорганизъм..

•   Тромбоцитите са най-малките оформени елементи в кръвта. Основната им функция е свързана с кръвосъсирването. Тромбоцитите съдържат хистамин и серотонин които имат свойството да свиват кръвоносните съдове при нараняване и така да възпрепятстват кръвотечението и да предпазват организма от загуба на кръв при нараняване. Формата им е овална и нямат ядро.

•   Лимфата е прозрачна, леко жълтеникава течност. Тя е с подобен състав на кръвта, но при нея липсват еритроцитите, а тромбоцитите и левкоцитите са в голямо количество. Тя се образува като в крайните лимфни съдове се събира междуклетъчна течност. Лимфата има защитна функция, тя отмива от тъканите вредните вещества и токсините.Също така се въздейства на проникналите в организма причинители на инфекции. 

отделителна и полова система

отделителна и полова система

отделителна система

 При гълъбите отделителната система е просто устроена. Тя е съставена от бъбреци и пикочо-проводи При гълъбите пикочен мехур липсва.

 Бъбреците са продълговати по форма, разположени под гръбначния стълб зад белите дробове. Те са тъмнокафяви на цвят с мека консистенция. Бъбреците са основните отделителни органи.

 Пикочопроводите са изходни канали, започващи от средата на бъбреците и завършват в средната част на клоаката. Отворите им се намират странично от семепроводите при мъжките гълъби, а при женските надясно от левия яйцепровод. Тяхната функция е да отвеждат  урината до клоаката.

полова система

 Гълъбите са двуполови животни и за това половата система при тях е мъжка и женска. В половите жлези на първите се образуват мъжки полови клетки-спермий, а при женските се образуват яйцата.

Мъжката полова система при гълъбите включват в себе си семенници, семе-проводи, копулационен орган. Липсват допълнителни полови жлези.

храносмилателна система

храносмилателна система

 Храносмилателната система при гълъбите показва редица анатомични и физиологични особености. Тя се състои от усто-глътка, слюнчести жлези, хранопровод, стомах, черва, черен дроб и клоака.

схема на храносмилателната система при гълъбитте

               1. човка

               2. хранопровод

               3. гуша

               4 .жлезист стомах

               5. мускулест стомах

               6. черва

               7. клоака

               8. пръстеновиден мускул        
                       
               9. черен дроб                           

                     

                                                                                                                

                                                                                                                     

 Устната и  фарингиалната празнина при гълъбите представляват обща празнина усто-глътка (поради липса на меко небце). При гълъбите липсват зъби, устни и бузи, а вместо тях има развита човка (1), която е съставена от две части - горна и долна. Човката има различна форма, големина и цвят в зависимост от породата. Така например при пощенските гълъби тя е дълга, здрава, в сиво-черно оцветена, а при сатанетите, блондинетите човката е къса. Върху горната част на човката в зависимост от породата около ноздрите има образования, които варират в различна големина (при пощенските, кариерите, драконите). 

Дихателна система

Дихателна система

 Дихателната система при птиците е много добре развита и много по-ефикасна от тази на бозайниците, използват се система от така наречените кръстосани потоци. Органите на дихателната система при гълъбите са представени от дихателни пътища, бели дробове и въздушните торби.

 Дихателните пътища са изградени от носна кухина, горен ларинкс, трахея и долен ларинкс.

 Носната празнина е къса и тясна в триъгълна форма. Тя е разделена на две половини в посредством носна преграда. Всяка една започва с по един вход (носен отвор), разположен външно в горната част на човката и завършва назад в общ отвор в усто-глътката. Повърхността на кухината е покрита с влажна лигавица. В носната кухина въздуха се затопля и се пречиства от прашинки.

 Горния ларинкс лежи непосредствено зад глътката в началото на трахеята, представлява лигавична, хоризонтално разположена цепка зад корена на езика. Той изпълнява дихателна функция,  Той е като този при бозайниците при хранене се затваря, а при вдишване се отваря.

 Трахеята е хрущялна тръба съставена от трахеални пръстени, напълно затворени и свързани чрез  къси връзки. Тя е разположена между двата ларинкса. Трахеята лежи в предната частна шията и е свързана с лежащия над  и странично от нея хранопровод. Вътрешната и част е покрита с лигавица която изпълнява опорна функция.  

 Долния ларинкс (сиринкс) се намира в края на трахеята. Функционално той изпълнява дихателни и звукови функции.Той представлява гласовия орган при гълъбите.

 Белите дробове при гълъбите имат сплесната и удължена форма. Те са разположени под гръбначния стълб. Външната им повърхност е прилепнала до вътрешната повърхност на ребрата и гръдните прешлени, поради което е силно набраздена. Те не могат да се разширяват. Белия дроб започва с главен бронх, който навлиза и преминава през него без да се разклонява. В задната  си част той се стеснява и  и се свързва с отвор, който води в разположената извън бели дробове обширна коремна въздушна торба. От главния бронх се от делят вторични бронхи, които се разклоняват, във вътрешността на белите дробове. Белите дробове на гълъбите имат по-сложно устроени въздухо-носни пътища от бозайниците. Белите дробове на гълъбите не се разтягат като при бозайниците защото са сраснали с гръдните стени и диафрагмата.

Мускулна система

Мускулна система

 Активната част на двигателния апарат е мускулната система. Функцията на мускулите е да упражняват статично въздействие или да предизвикват движение на части от тялото, включително и на вътрешни органи. Тя е изградена от три вида мускулна тъкан: напречно набраздена (скелетна или волева мускулатура), гладка (не волева мускулатура) и сърдечна мускулатура.

 Гладката мускулатура изгражда кухите вътрешни органи (стомах, черва, кръвоносни съдове и др.). От нея зависят жизнено важни процеси като, дишането, кръвообращението и храносмилането.

 Скелетната (напречно набраздената) мускулатура изгражда тъканите на главата, трупа и крайниците, чрез нея се осъществява движението на тялото в пространството.

 Сърдечната мускулна тъкан изгражда  сърцето. Тя извършва кратки и ритмични съкращения с дълъг период на почивка и за това практически не се изморява. 

 Съкращението на гладката и сърдечната мускулатура става несъзнателно, пример за това е работата на сърцето или перисталтиката която предвижва храната през храносмилателната система. Съзнателното съкращаване на скелетната мускулатура се използва за предвижване и обикновено могат да бъдат прецизно контролирани.

Двигателен апарат, костна система

Двигателен апарат, костна система

  Особения начин на движение на гълъбите - летенето във въздушното пространство е дало отражение на анатомичното устройство на тялото и органите им, за тяхното развитие и съществуване. Двигателния апарат при гълъбите е съставен от две части: пасивна състояща се от костната система и активна която е представена от система мускули.

 костна система

 Костната система е образувана от отделни части на скелета. Костите на гълъба показват различия в строежа си от тези на бозайниците. Те са по-твърди поради наличието на по-големи количества калциеви соли. Костите на гълъбите се отличават със своята здравина и твърдост, но същевременно и чупливи поради някои особености на техния строеж. На много места празнините на костите са изпълнени с въздух, който прониква в тях откъм въздушните торби, тази анатомична особеност се нарича  пневматизация.

 Костите на младите и подрастващи гълъбчета съдържат в празнините си костен мозък, който с напредване на възрастта постепенно се измества от въздух. Пневматизацията на костите зависи от породата, възрастта, големината на гълъба и от тяхната летателна способност. Черепните и раменните кости, гръдната кост и таза са слабо пневматезирани и съответно са по-тежки и по-здрави.

Възпаление на клоаката. Подагра.

Възпаление на клоаката. Подагра.

 Възпалението на лигавицата на клоаката се среща при женските гълъби, в следствие на нарушена витаминно-минерална обмяна. При това заболяване се наблюдава повишено отделяне на пикочна киселина и нейните соли, които дразнят лигавицата на клоаката и причиняват ерозия. По този начин се създават условия за замърсяване и развитие на вторични инфекции. Възпалението на клоаката може да бъде самостоятелно заболяване предизвикано от недостиг на фосфорни соли, витамини A, B, D. Възпалението на клоаката най-често се среща при интензивно снасящите птици.

 При това заболяване има ясно изразени клинични признаци. От клоаката изтича течност с лоша миризма. Перата около клоаката са слепнали и в по-късен стадий на заболяването те опадат и кожата се оголва. Птиците се чешат на това място поради силен сърбеж. Лигавицата на клоаката е силно зачервена, подута и по някога с налепи по нея. Наблюдават се силни напъни. Женските гълъби отслабват и спират да снасят. В не редки случаи се наблюдава изпадане на задното черво.