Поддържане на хигиена в гълъбарника

Поддържане на хигиена в гълъбарника

 

отрова за мишки на блокчета

 Чистотата която поддържаме в гълъбарника си е важно условие за здравето на нашите гълъби. Ежедневно трябва да се отстраняват от гълъбарника всички отпадъчни материали, куришки, и остатъци от храна. Важно е да се знае, че остатъците от зърнената смеска привличат гризачите (мишки, плъхове) които са главен източник на заразни болести особено на салмонелоза (остро заразна и смъртоносна болест за гълъбите). Често плъховете нападат гълъбите когато са в гнездата и унищожават яйцата и техните малки, а по някога убиват и възрастни птици. Особено внимание се обръща на унищожаването на гризачите, като периодично се поставят на безопасни за гълъбите места, примамки от хранителни блокчета с отрова. Ежедневното почистване на местата за гнездене намалява влагата и амонячните изпарения.



 В куришките са запазват някои бактерии и вируси които в благоприятна за тях среда атакуват гълъбите. Когато гълъбарника ни не почистен  препаратите за дезинфекция не могат да проникнат в дълбочина и  да унищожат вредните микроорганизми. Хранилките и поилките трябва да са направени така, че гълъбите да не могат да зацапват храната и водата с краката си, те се почистват с гореща вода и се поставят добре да изсъхнат преди повторна употреба. Под хранилките, поилките и люпилките можем да поставим пластмасови скари, те ограничават достъпа на гълъбите до куришките.  Така птиците оставят с чисти крака, а при гълъбите които носят крилата си под опашката се избягва зацапване. 

Може ли да се отглеждат гълъбите върху несменяема постеля ?

Може ли да се  отглеждат гълъбите върху несменяема постеля ?

  Ако стопанина има възможност, може подът да се застила с постеля, ако не целогодишно, поне през зимата. За постеля може да се използват поемащи влагата материали - ситна слама, дървени стърготини, талаш и др., които се насипват върху пода на слой с дебелина 5 - 10 см.

  Несменяемата постеля се прилага най-вече при отглеждането на голям брой птици или гълъби за месо. Такава постеля може да се използва ако пода е сух и е направен на земя.

  Основата на несменяемата постеля се прави още през сухия летен сезон. Най-напред се посипва направо върху земята гасена вар, след което се застила първият слой (с дебелина 10 см.) ситна слама, стърготина и др. След това през определени интервали, когато се замърси с изпражнения и се овлажни, повърхностния слой се посипва (настила се) допълнително материал, докато се достигне дебелина 40 см. За ускоряване на ферментацията (размножаване на микроорганизмите) постелята трябва да се разбърква през първите седмици. След като започне узряването на постелята, достатъчни са по едно разбъркване на месец през зимата и не повече от едно - две през лятото. През развъдния период най-добре е през всеки 2-3 седмици върху постелята да се посипва калциев двухлорид ( на прах) по 5-8 кг на 30 квадратни метра, след което повърхностния слой се разбърква, за да не изгорят ходилата на гълъбите.

  При добре подготвена постеля интензивната бактериална ферментация довежда до затоплянето и превръщането и в кафява суха маса без всякаква миризма. Ако влажността в помещението е много висока, се усеща миризма на изпражнения и на гнило, като на места постелята добива кален вид. Това показва, че ферментационните процеси не протичат правилно - съотношението между изпражненията и постелята е неправилно, натрупват се много изпражнения върху малко материал (слама,стърготини,талаш).

  Този вид постеля е много добра за сухи и проветриви гълъбарници и е много добър акумулатор на топлина през зимата.

  Можем да засипем пода с пясък с дебелина 5 - 8 см. и да се почиства  през ден с ситно гребло. Почти винаги най-горния слой остава сух. По този начин гълъбите са осигурени със сух под и така по трудно зацапват крилата си и имат свободен достъп до пясък за кълване. Желателно е пясъка да се сменя на 4 - 5 месеца. Поддържа се сравнително лесно, а и пясъка е евтин като материал. Единственото неудобство е когато се дават препарати при които трябва да ограничим достъпа на гълъбите до калций, тогава трябва да отстраним пясъка докато трае лечението.   

Вътрешно обзавеждане на гълъбарника

Вътрешно обзавеждане на гълъбарника.

изглед от вътре

 Най-важното е да се осигури безпроблемно измътване на яйцата и отглеждане  на младото поколение гълъби. Гнездата за снасяне (полозите) трябва да бъдат удобни за птиците, полузатъмнени и на дъното им да има слама или сено. Най-често те се правят на една от стените, като за предпочитане е да се изграждат от дървени материали. Размерите на ''местата'' за гнездене трябва да са около  40 сантиметра широчина и дължина и около 30 сантиметра височина. За гълъби от по-едри породи, гнездилките са правят с по-големи размери и по възможност на по- ниски  места.



 Някои гълъбовъди изграждат местата за мътене с по-големи размери за да може семейството гълъби да отглежда своите малки и едновременно с това да снася и мъти новите яйца. Това е крайно не правилно, защото подрастващите гълъбчета постоянно се навират под родителите си и така пречат за нормалното измътване на яйцата. Дори често стават причина за счупването им. Ето защо всяка двойка гълъби трябва да изграждат две такива места, които да се намират едно до друго (хоризонтално). Така излюпените гълъбчета оставят в едното гнездо, а родителите им могат да снесат и мътят новите яйца в другото.

От какви материали да си направим гълъбарника ?

От какви материали да си направим гълъбарника?  

гълъбарник със зимно и лятно помещение-
тип волиера 

 Изграждането на гълъбарник не е просто сковане на няколко дъски. Той е домът на нашите птици и от неговото качество зависи здравето, размножаването и летателните им способности. Добре планираният гълъбарник спестява болести, труд и средства за години напред. Гълъбарника преди всичко трябва да е сигурен и удобен за гълъбите, които ще живеят в него и лесен за обслужване. Трябва да е построен от трайни материали и да дава сигурност срещу хищници като невестулки, белки, златки, порове и котки.Той трябва да дава сигурност от лоши атмосферни условия (силен вятър, дъжд, сняг и висока температура). Добре е гълъбарника да има южно или югоизточно изложение за да може гълъбите да ''събират'' повече слънчева светлина. Добре е гълъбарникът да бъде повдигнат поне 40–50 см от земята, за да се избегне влага и гризачи

 Това се налага от една страна от преобладаващите северни, западни и източни ветрове и от друга страна, от необходимостта да се създаде възможност за свободно проникване на слънчеви лъчи, които имат бактерецидно действие (убива микробите) и стимулират телесните функции и растежа.

Всеки гълъбарник трябва да осигурява няколко задължителни условия:

1.Сухота – влагата е най-големият враг на гълъбите. Тя води до респираторни заболявания, кокцидиоза, тихомоноза и проблеми с перата.

 

 2.Проветривост без течение – нужен е постоянен обмен на въздух, но без силни въздушни струи върху птиците.

 

 3.Достатъчно светлина – гълъбът е дневна птица и има нужда от естествено осветление.

 4.Защита – от котки, белки, плъхове и хищни птици.

 5.Трябва да е лесен и удобен за обслужване и почистване.

   Гълъбарника ни трябва да има ''зимна'' част построена от здрави стени и сигурен покрив които да не пропускат влага, солиден под който лесно да се почиства. Помещението трябва  да е достатъчно високо, дълъго и широко за да може в него да се построят местата за мътене. Трябва да е построен така, че да е удобен за обслужване и лесно да се почиства. Гълъбовъда трябва да има пряк достъп до всяка част на гълъбарника Гълъбарника трябва да е достатъчно висок за да може да се влиза в него в изправен (цял ръст), така гълъбите в него могат да се наблюдават безпроблемно. Врата трябва да е достатъчно висока, но не много широка. Тя трябва да осигурява свободно влизане в него. 

 Подходящи материали за строеж с дървена конструкция. Дървото остава най-предпочитаният материал – диша и не задържа конденз, държи топло през зимата и прохладно през лятото, лесно се ремонтира и преустройва. Подходящи са чам, смърч, OSB плоскости върху дървена рамка или морски шперплат.

 Метална конструкция - металът е здрав, но има недостатъци: образува конденз, през лятото прегрява и изисква сериозна изолация.

 Тухла или панели - най-устойчивият вариант, но е по-скъп и задължително изисква отлична вентилация.

Подът е критично важен. Най-добри решения са:

– дървен под от плътни дъски 

– мрежест под с табла за отпадъци или скари за под

– лек наклон за лесно почистване

Директен бетон върху земята не се препоръчва – задържа студ и влага.

 Добре е гълъбарника да има двойни стени с минерална вата или стиропор, гладка вътрешна повърхност за дезинфекция и варосване поне два пъти годишно. 

 Вентилация – тайната на здравите птици. Правилото е просто: въздух без течение. Вход на въздуха ниско, изход високо, защитени с мрежа против насекоми и хищници. През зимата отворите се намаляват, но никога не се затварят напълно.

 Вътрешно обзавеждане се състои клетки за двойки минимум 60 × 40 × 40 см, подвижни прегради, удобно обслужване. Кацалки които моат да бъдат П-образни или индивидуални. Трябва да са от дърво или пластмса, а не от метал. Гнездата могат да са пластмасови или керамични купи 22–24 см. Добре е да са по две гнезда за всяко семейство. Трябва да има обособена спокойна зона.

 Покривът трябва да е абсолютно непромокаем – ламарина с изолация или битумни керемиди. Входът се прави с прелка и площадка за кацане. 

 Минимални размери за 10–12 гълъба е необходим обем поне:

– 2.0 м дължина 

– 1.5 м ширина 

– 2.0 м височина

За сериозно развъждане са нужни отделения за разплод, млади и летящи птици.

 Най-чести грешки са:

– напълно затворено помещение без вентилация 

– влажен бетонен под 

– пренаселеност 

– метални кацалки 

– прозорци само на север

 Другата част е така наречената волиера - ''летен гълъбарник'' построен от метални профили (те са по устойчиви на атмосферните условия от дървените елементи) и достатъчно здрава ситна мрежа за да не влизат диви птици (врабчета, овесарки) и гризачи (мишки и плъхове), които са приносители на зарази, особено плъховете които са приносители на салмонелоза. Волиерата трябва да е достатъчно просторна за да може гълъбите да летят свободно в нея. Това лятно помещение се използва от гълъбите когато не са пуснати на вън. В летния гълъбарник гълъбите не мътят. Добре е летния гълъбарник да бъде оборудван с кацалки, може да има поставено сандъче с пясък, разлят съд (тава) със сяра и пепел за да може гълъбите да си правят прашни бани. 

 Външната волиера се покрива с поцинкована мрежа 10×10 мм. Често при построяването на  волиерата не се поставя покрив, но като почнат дъждовете всичко става мокро и влажно. За това от опит знам, че летния гълъбарник (волиерата) трябва да има покрив за да може гълъбите да са на сухо и да не вкарват влага в помещението за живеене. 

  Когато гълъбарника е построен от дърво, трябва да се има предвид. че в него намират убежище кърлежи, капуши, дървеници и др., които през деня се крият в цепнатините, а нощем тормозят птиците, в следствие на което се стига до тежки анемии, а в по-лоши случаи дори смърт. Освен това дървото не се поддава на щателна дезинфекция и обработка. Може да се използва горелка за обгаряне.

 Гълъбарникът е основата на успешното гълъбовъдство. Независимо дали отглеждаме пощенски, летачи, преметачи или изложбени породи, правилната конструкция гарантира здрави птици, силно поколение и истинско удоволствие от хобито. Вложените усилия в началото се отплащат многократно с години спокойна и резултатна работа.

  Не жалете средства и материали за построяването на гълъбарника си защото, когато влезе хищник и унищожи птиците ви тогава вече ще е късно, а и гледката не е приятна !