Старазагорски бял високолетач
история:
Първото
споменаване на породата се намира в първата издадена в България книга за
гълъбите – „Отглеждане на гълъби” на стр. 47-48 от старозагореца Стефан Тончев през
1969г. Това прави посоченото описание с много висока степен на достоверност.
Дори автора да не е отглеждал гълъби от посочената порода, в ежедневието си е
общувал с гълъбари от града и околността и е успял да направи много точно
описание на основните характеристики на тази наистина уникална българска
порода.
1.ГЪЛЪБЪТ Е
ЛЕТАЧ - Автора ги нарича Летци – бели.Лети кръгово над населеното място между
4-8ч. При добри термични течения и отлична натренираност, той може да надхвърли
тези летателни часове.
2.ПОЛУЧЕН Е
ПРЕЗ ПОСЛЕДНОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ Ако предположим,че материалите по книгата са
събирани през 60-те години на миналия век,то гълъбовъдите го селектират през
40-те и 50-те на ХХ век.
3.СЪЗДАДЕН Е
ЧРЕЗ СЕЛЕКЦИЯ НА БЕЛИ ГЪЛЪБИ С ГОЛЯМА ЛЕТАТЕЛНА СПОСОБНОСТ. Кръстоска на гълъби
– бели и летящи отлично. На стр.49 от книгата,описвайки белия люлек,автора го
посочва като участващ в кръстосването на белите гълъби.
4.ГЪЛЪБИТЕ СА
ДВА ВИДА – със стойка (с криле под опашката)
и без стойка (с криле над опашката). Вторите може би са остатъчни
приплоди на люлеците. С развитието на породата, гълъбите без стойка почти не се
срещат в наши дни.
