каква болест е аспергилозата по гълъбите и как да се справим с нея

Каква болест е аспергилозата по гълъбите и как да се справим с нея

 Аспергилозата по гълъбите се причинява от плесен (гъбички) от рода Aspergillus. Заболяването протича остро, по-рядко хронично, обхваща голям брой птици за кратко време. Заразените гълъби получават поражения на дихателния апарат. Тези видове плесен са повсеместно разпространени, развиват се бързо и натрупват изобилна мицелна маса. Конидиите (спори за безполово размножаване на гъбичките) поради сравнително слабите връзки по между им, лесно се разпрашват и попадат върху различни растителни субстрати (вещество което е нужно за биосинтеза на други вещества и организми). Плесените се развиват през влажния период на годината или през дъждовни години в огромни количества върху сламата и зърнения фураж. При използването на такава слама или плесенясала стърготина за постеля, а също и при хранене на концентриран фураж приготвен от плесенясали съставки, птиците заболяват масово. Тогава спорите на плесените попадат в организма по дихателен и храносмилателен път.  Болестта протича тежко, при тъмни и влажни помещения и при липса на вентилация.

 Различните видове аспергили образуват различни по цвят налепи : тъмно-зелени, зелени, зелено-жълти, черни. Те често са разлати. Аспергилусите имат свойството да разграждат сложни белтъчни съединения до по-прости, усвояват глюкозата, полизахарадите, алкохолите, органичните киселени, а някои видове дори и целулозата. Значителна част от гъбичките имат свойството да образуват токсични и антибиотични субстанции, които унищожават или забавят растежа. 

 Кондитите на аспергилусите имат значителна устойчивост към различни химични вещества. Слънчевите лъчи ги убиват бавно. В култури могат да се съхранят до 5 години. 

 Спорите на плесените попадат в организма на гълъбите чрез вдишване или чрез храната. При случаи на птици с намалена устойчивост на организма, гъбичките обхващат значителни участъци от дихателната система-въздушните торбички, бронхите и белодробната тъкан. В черния дроб настъпва некроза. В някои случаи се наблюдава инфекция в мозъка, сърцето и далака.

 Особено опасно е заразяването на на ембриона в яйцето. Когато яйцето е замърсено чрез черупката при достатъчна влага и температура 37 градуса по Целзий, конидитите на аспергилите прорастват много бързо не само във въздушната камера, но и в белтъка. Така се предизвиква смърт на ембриона.

 Аспергилозата протича най-често остро при новоизлюпените и млади гълъбчета и хронично при възрастните.

•  При острата форма на заболяването при младите птици се наблюдава пълна липса на апетит, жажда, разрошване на перушината и отпускане на крилата. Те са сънливи, дишането им е учестено. При вдишване човката е широко отворена, а главата е изтеглена напред и нагоре. Много често се появява диария. В напреднал стадий на заболяването настъпва задух, който довежда до смърт. Често има изтечения от носните отвори. Смъртността при младите гълъбчета може да достигне до 80 %.

•  Хроничната форма засяга възрастните птици и протича по-благоприятно. Признаците са апатия, разрошена перушина, характерни дихателни смущения и цианоза (синкаво оцветяване на кожата в следствие на увеличеното извличане на кислорода от тъканите).

 Птиците умрели от аспергилоза са много слаби, недохранени, с анемични лигавици, разрошена перушина, при натиск от ноздрите изтича слизест, сивкав или гноен секрет. В белите дробове се наблюдава събиране на течност, те са силно хиперемиран  (удебелени с грубоват релеф), осеяни са със сиво-бели възелчета. Трахеята и бринхите са възпалени, изпълнени с гнойни изтечения. По някога по лигавицата на трахеята и бронхите се намира разлята сивозелена пелена от плесен.

 При хроничната аспергилоза преобладават плътни възелчета с големина колкото лещено зърно. В тези възелчета се намират спори и гъбични хифи. Белите дробове са осеяни с пневмонични участъци, а в трахеята, бронхите и носа изобилие от слузесто-гноен секрет. Типични възелчетата се наблюдават по плеврата (ципата която покрива белия дроб от вън и гръдния кош от вътре), черния дроб, бъбреците и далака. Може да има изменения на  храносмилателната система. 

 Изследват се пресни трупчета. На микро-биологичен анализ подлежат фуражните смески, постелята използвани непосредствено преди появата на заболяването.

 Аспергилозата трябва да се разграничава от заболявания като респираторната микоплазмоза, туберкулоза, пулороза, кандидоза. 

 При типично протичане на микоплазмозата и аспергилозата разграничаването не е трудно. Зърнесто-слоестите възелчета  насочват към аспергилозата.


 Лекуването на заболяването е много трудно, по някога без резултат. Добри резултати се получават когато във водата за пиене се дава воден разтвор 1 към 20000 на меден сулфат, който се подменя на всеки 4 - 5 часа. Може да се използва 1%-ов разтвор на калиев йодит. С успех се използва нистатин в доза 30 000 кг/м. Препарата трихомецин се използва при поражения в белите дробове. Ефективни са сухите аерозоли приготвени с талк или ситно смлян каолин. Аспергулусите са чувствителни към трихомицин, нистатин, гризеофулвин, амфотерацин, пеницилин, стрептомицин, тиабендазол, фунгицидин и др. 

 При условия на модерно отглеждане на гълъби трябва да се прави интензивна профилактика чрез осъществяване на пълния комплекс от зоо-хигиенни изисквания за отглеждане. Трябва да се използва чиста слама  или стърготини за постеля. Фуража трябва да не е заразен с плесени. Влагата в помещенията трябва да в оптимална граница. Да не се допуска пренаселеност на гълъбарниците. 

 Дезинфекциите трябва да се извършват редовно. Могат да се използват 2%-ов разтвор на натриева основа, 3%-ов разтвор на фенол, 1%-ов разтвор на формалин или субламат. 0,5%-ов разтвор на меден сулфат и лизон, 10%-ов разтвор на хлорна вар, 2-5 %-ов разтвор на хлорамин, 3-5%-ов разтвор на разтвор на еднохлорен йод. 

 Трябва да се знае, че честата употреба на антибиотици отварят вратата за заболяването. Не трябва да се дават лекарствени средства без това да е нужно.