ДОБРУДЖАНСКИ ГЪЛЪБ 0988

ДОБРУДЖАНСКИ ГЪЛЪБ

0988

Добруджански гълъб

ПРОИЗХОД - Една от най-старите български породи с неизвестен произход

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Гълъб с характерна фигура и поелет с премятане

ФОРМА - Дълга и изявена

ГОЛЕМИНА - Средно голям

СТОЙКА - Нисък, носи крилата си под опашката

ПОЛОЖЕНИЕ НА ТЯЛОТО - Леко повдигнато 

ГЛАВА - Къса, широка. Заоблена с високо чело. Има качул. Качула е ниско разположен от двете страни на врата и видим отпред. Качулката е прилепнала, прекъсната отзад, не надвишаваща долната част на очите

ОЧИ - Перлени със средни зеници

ПЕРИФЕРИЯ НА ОЧИТЕ - Фина, не изявена, двуредова. Цвета е светъл

ЧОВКА - Средно дълга, масивна, леко наклонена. Линията на човката е през средата на окото

ГУША - Пълна

ШИЯ - Средно дълга. Масивна в основата си и изтъняваща към гавата.

ГЪРДИ - Широки, заоблени

КОРЕМ - Кръгъл

ГРЪБ - Прав, средно дълъг

КРИЛА - Дълги. Носят се под опашката. Формата на перата - дълги

ОПАШКА - Дълга, широка минимум колкото гърдите. Леко дъговидна с 14-16 пера. Повдигната над линията на гърба

КРАКА - Средно дълги, широко поставени с лека чупка. Без оперение

ОПЕРЕНИЕ - Прилепнало

ШАРКА И ЦВЯТ - Гълъба е цветен като само на кръста има бяла лента. Цвета е  червен и жълт.

ГРУБИ ГРЕШКИ : 

ръбеста и продълговата глава

червени или жълти очи

цветно околоочие

крила над опашката

ОЦЕНЯВАНЕ :

форма - стойка, положение

форма на главата, човка

цвят на очите, переферия на очите

цвят и шарката

РАЗМЕР НА ПРЪСТЕНА 7 мм

Еталон за младии и стари

 Еталон за младии и стари

 Себайдин Талибов е гълъбовъд от Толбухин (днес Добрич) " За мен гълъбите са всичко! И не само за мен, а за и цялото ми семейство, защото всички се грижим за тях". заяви той още в началото на разговора ни.

 Себайдин отглежда гълъбите си на тавана на жилището си. Помещението е разделено на пет волиери. В първата има елитни гълъби за производство на поколения. Във втората малки пилета за отглеждане на различна големина. В третата е "инкобатора" тук става мътенето и след това захранването на новоизлюпените с каша. Четвъртата волииера е най-просторна и слънчева, в нея той отглежда млади пилета където става облитането и укрепването им. Петата е разделена на отделни по-малки където женските снасят яйцата. Така гълъбовъда знае кои яйца от коя двойка са. Това са основните волиери. Има още три в едната има пейки, маса, четири кафеза с размер 50 на 50 самтиметра където поставя гълъбите които са завоювали награди на изложбите. Това помещенние е изцяло за гости гълъбовъди, които посещават често Сбайдин. Другите две са за медецинско предназначение. Първата е стационар за болни птици, в нея престояват 15 дни карантинен период, а другата е за нововнесени птици. 

 Себайдин храни птиците си с разнообразна храна съставена от седем компонента - пшеница, слънчоглед, царевица, хардал, соя, коноп и лен. Вечер редовно ги храни със средата от типов хляб. Преди изложба той дава на птиците си вместо хардал и лен - ориз. В този период замесва царевицата с ядки от орех и леща.

 Поилките са му стандартни - италиански модел на принципа на Торичели и събират по три литра вода.

 В цяла Добруджа са регистрирани и се водят на отчет 700 гълълба от местната добруджанска порода. Движението на гълъбите от тази ценна порода Себайдин Талибов отчита пред ръководството на дружеството. От тези гълъби той притежава 50 двойки, които са основа на селекционната му дейност. Има 30 двойки - помощни.

 Талибов активно в национални и международни изложби и на всякъде популязира красивата добруджанска порода. Той не е единствения любител на тази порода, но е пръв в търсенето на пътища за нейното подобряване. При него има различни птици с две качулки в бял, жълт, червен цвят, а от жълтите и червените има и с бели кръстове. Гълъбите с една качука в различни цветове са най-добрите на нашата територия. 

- Както Себайдин заявява - гълъбовъдите са малко в града и окръга. Той е еталон за млади и стари.  

София 1984 година