Какво представлява болестта паромиксовироза и как да се справим с нея

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БОЛЕСТТА ПАРАМИКСОВИРОЗА И КАК ДА СЕ СПРАВИМ С НЕЯ ?

 Паромиксовирозата по гълъбите е остра и силно заразна болест, която засяга главно домашните птици, независимо от тяхната възраст. Някои я наричат още Нюкясълска болест или псевдо-чума за което в днешно време има спорове. За първи път заболяването се установява на остров Ява през 1926 година. Описано е като инфекциозно заболяване, което води до големи икономически щети, автора я нарича псевдо-чума Bathavia disease.  Почти по същото време подобна болест се наблюдава при ято птици в близост до Ню касъл, Англия. От тук и получава името си Нюкасалска болест. Днес болестта е разпространена в целия сват. За нашата страна има данни, че за първи път болестта е регистрирана през 1943 година. 

 Причинителя на болестта е вирус. Спада към групата на парамиксовирусите, при гълъбите се отбелязва като щам APMV 1. Причинителя на заболяването е близък до вируса на Нюкасалската болест, но не е идентичен с него. Той е високо патогенен за гълъбите, но не и за другите видове домашни птици. Вируса има неправилна сферична форма. Причинителя на псевдо-чумата притежава хемаглутениращи свойства (свързва се с червените кръвни телца). Много е устойчив във външната среда особено при ниски температури, може да да се съхрани над една година. Вирусът е слабо устойчив на високи температури, над 55 градуса по Целзий той загива. Дезинфекционните средства го елиминират бързо, като: фенол, крезол, хлорна вар 1-5%, формалин, натриева основа 1-2 %, варно мляко 10-20 %.    

 Основен източник на заразата са болните и току що преболедували птици - вирусоносители, които отделят вируса със своите секрети и екстременти. Установено е, че колкото по-тежко протича заболяването, толкова повече вируси се отделят в околната среда. Особено опасно за разпространяването на болестта са труповете на умрелите птици, които се изхвърлят. Голяма роля за разпространението на инфекцията се отдава на кафезните птици (папагали, канарчета), които са обект на международна търговия.



 При условия на интензивно гълъбовъдство, пренасянето на инфекцията от заразените на здравите птици може да стане на регионални и международни изложения, при покупко-продажба и др. Заразата може да се предаде и от обслужващия персонал, чрез обувките, дрехите, различните предмети за обслужване на птиците: поилки, хранилки, метли, и др. Екто-паразитите като кърлежите и кокошинките могат да са механични приносители на вируса.
  
 Болестта върлува през всичките сезони на годината. При естествени условия от паромиксовироза боледуват всички гълъби, без значение от порода и възраст.    

  
   При проникване на вируса в организма на гълъбите, се предизвиква вирамия (състояние на организма, при което вируса влиза в кръвта и от там има достъп до всички части на организма). В следствие на това се образуват инфекции от гноен характер. В кръвоносната система се наблюдава увеличена пропускливост на кръвоносните съдове, възпалителни процеси, нарушаване на кръвообращението, които водят до кръвоизливи, тромбоза и др. Нарушението в кръвообръщението се усложнява в следствие на изменения на сърдечния мускул. Тежко се засягат и други вътрешни органи, като далак, бъбреци, стомах, черен дроб и др. Според начина на протичане от клиничен аспект се различават три форми на болестта:

• Свръх остра форма - характеризира се с внезапно появяване и с бързо протичане. Често гълъбите умират без да са показали признаци на заболяване. При по-бавно протичане се наблюдава трудно дишане с отворена уста, отпадналост, липса на апетит. Повръщане на цялото съдържание в гушата. Гълъбите много бързо отслабват поради обезводняване на организма. Смъртта настъпва много бързо за около 24-36 часа.

• Остра форма, която най-често се среща, започва с липса на апетит, вялост, отпадналост, сънливост, апатия и усамотяване на закрити и тъмни места. Телесната температура се повишава с около 2 градуса по Целзий. В отделни случаи се наблюдава едеми (оток в следствие на високата пропускливост на кръвоносните съдове) на шията и главата. Изпражненията са обилно воднисти, зеленикави или жълто-кафяви, а по някога и кървави. Дишането е учестено и се извършва на глътки, с отворена човка и изпъната шия. От човката и от носните отвори изтича обилна слизеста материя. За да се освободят от нея, птиците тръскат глава, носливостта спира. С напредване на болестта настъпва ясно изразено безсилие и тежко сънливо състояние, което се слива с агония. Боледуването трае -2-3 дни и винаги завършва със смърт, тя е над 90%

• Под остра форма - характеризира се с нервни прояви и дихателни смущения. Апетитът изчезва напълно. Наблюдават се нарушения на равновесието, залитане, движение в кръг, извиване на шията назад или в страни, или усукване по надлъжната й ос. Птиците се подпират на опашките си, често се наблюдават спазми на отделни мускулни групи, като : шията, кракара и крилата. Изкривени движения на тялото. Преобръщане на птиците и ходене назад. Обикновено гълъбите умират след 6-7 дневно боледуване. Труповете на умрелите гълъби са крайно изтощени. При една част от гълъбите може да настъпи спонтанно оздравяване, което при някои е пълно , а при други - не. Птиците остават с трайни дефекти на краката, шията и крилата.

За поставяне на диагнозата на болестта, се взимат под внимание клиничните признаци  и  паталого-анатомичните изменения.  Най-добре е да се извършат лабораторни изследвания на органи проби (мозък, бъбреци от мъртви птици). Откриване на специфични антитела чрез серологично изследване на кръвни проби е възможно при засегнати гълъби не по-рано  от две седмици след инфектиране. Извършват се лабораторни изследвания, които обхващат :

1. Изолиране на вируса;
2. Идентификация а вируса;
3. Серологични изследвания на биологична проба.

Парамиксоверозата може да се смеси и с други заболявания, като салмонелоза, холера, орнитоза и други инфекции.

 Като се има предвид вирусния характер на заболяването, то трудно се поддава на лекуване. Както и при другите вирусни заболявания, няма ефективно третиране на засегнатите гълъби. При съмнение за заболяване , се извършва спешна ваксинация на всички гълъби, които изглеждат здрави. За да се предотврати разпространението на инфекцията, се изпълнява план за ваксиниране за парамиксовероза. Птиците с видими клинични признаци се изключват от ваксинация и се отделят от гълъбарника. Тъй като те са отделители на вируса и представляват заплаха за цялата група гълъби до придобиване на  ваксинална защита от тяхна страна. Отделените гълъби може да се третират със следната комбинация от лекарства : Фармазин - 0,1 мл., Витамин ADE - 0.1 мл. и Селед - 0,05 мл.. Лечението трае 5-6 дни. Важно е да се отбележи, че колкото по-рано започне лекуването, толкова шанса за оздравяване е по-голям. След лекуването, част от заболелите гълъби подобряват значително състоянието си. Препоръчва се прилагането на Ливимун и Мултивитамин EB 12, за подсилване на естествената устойчивост на гълъбите. Гълъбите, които са засегнати от болестта, може да се третират с La-Sota. Това може да стане индивидуално, в продължение на 3 дни , чрез накапване в окото или чрез водата за пиене. В по-голяма част от случаите има ефект.

 Гълъбите заболели от тежка форма на парамиксовироза веднага трябва да се унищожават и изгорят. Стадата в  които се е появило заболяването трябва да са под карантина и гълъбите да не се пускат на свобода. Птиците от такива стада не трябва да взимат участие в изложби, състезания, покупко-продажби и др.  

 Гълабарниците поне един път в месеца трябва да се дезинфекцират с 5% разтвор на формалин, 5-10% разтвор на сода каустик, хлорна вар и др. Трябва да се следи за промяна на поведението на гълъбите и да се обръща внимание на здравословното състояние. При установяване на заболяването да се търси незабавна помощ от ветеринарен лекар.

Най-сигурно е да се прави ваксиниране на птиците за парамиксовироза по превантивен годишен план.