СТАРАЗАГОРСКИ АРАП И СЯР
История: Като е
видно от името, този тип гълъби се отглеждат в Старозагорска и Новозагорска
област. За пръв път тези гълъби са описани в книгата на Стефан Тончев
,,Отглеждане на гълъби’’ на страници 50, 51 и 52. Книгата
е издадена от издателство ,,Земиздат’’ през 1969 година.
За съжаление тази порода
гълъби губи от своята популярност, когато България започва да се
индустриализира. Хората мигрират от селата към градовете в стремежа си за
по-добър живот и заживяват в жилищни комплекси, където е почти невъзможно да се
отглеждат гълъби. Този тип птици обичат гълъбарниците им да са на земятa и
когато имат достъп до свободно летене да прелитат от покрив на покрив да
припляскват силно с крила, с една дума обичат селските дворове. В поколенията гълъбовъдите, които са с изявен интерес към тази порода са се стремили птиците да са с
интензивен черен цвят, който да е в контраст с восъчно-белия клюн и околоочие, а
очите да са с изключителен перлен цвят, което води до изяществото и красотата
на породата.
През 70-те години на миналия век тази местна порода гълъби са отглеждали гълъбовъди като : Бай Митьо
бояджията родом от с. Трънково - Старозагорско, Бай Стоян родом от с. Стоил
Войвода - Новозагорско, Бай Киро полицая от Стара Загора, Петър Канзамала от с.
Любенова махала - Новозагорско, Динко Боев от Нова Загора, Добрин Минчев с.
Коларово – Старозагорско и Иван полицая от Стара Загора много други.