Искам да изразя своето възхищение и
респект към Ерик не само защото е постигнал огромен успех в спорта или
развъждането на неговата кръвна линия с птици от която се състезават много
колеги или неговото компетентно, строго и безпристрастно съдийстване на
състезания. А и защото е един прекрасен, позитивен човек винаги с усмивка на
лицето, винаги готов да помогне с добри съвети в следствие на дългогодишния му
опит.
 |
| Световен шапион 2015 година |
съдия - Джон Уонлес
Къде живеете? Опишете вашето
местоположение във Вашингтон и средните метеорологични условия, лято и зима.
Пенсионирах се в Източен Вашингтон. Лятото е топло като в централната долина на Калифорния, но за кратко. Зимата също е кратка, но може да падне до 20 под нулата за една седмица. Моите гълъбарници за разплод и летящи комплекти са проектирани да бъдат отворени с пълен поток на въздух през тях през лятото и да се затварят напълно през дълбоката зима, когато е най-студено. Моят гълъбарник за размножаване е изолиран и има отопление и осветление, което ми позволява да размножавам през зимата. През зимата няма какво да се прави, така че е подходящо време за отглеждане на пилета. Това ми дава три неща. Първо, това ме забавлява. Второ, не ми се налага да развъждам до по-късно от Май, когато се подготвям за световната купа, а мухите и мокрите гнезда стават проблем. Трето, птиците от моите ранни люпила са достатъчно големи, за да се състезават в световната купа.
Интервю с Питър Ханди, Световен Шампион 2004
Спечелването
на Световната купа, главният трофей в календара на ролерите беше толкова
вълнуващо, което никога не се забравя, и аз ходех във въздуха с дни, след което
Стив Клейтън ме помоли за статия за списанието и аз се върнах на земята с удар,
когато разбрах, че се очаква да кажа нещо интелигентно. Имам новини за всички
вас, спечелването на Световното първенство не увеличава мозъчната ви сила,
просто ви подува малко главата, нито ви превръща в някакъв вид гуру на ролерите така, че просто ще се опитам да говоря за как за първи път се захванах с хобито
и да видим как върви от там.
За разлика от много гълъбовъди, гълъбите не ми бяха в кръвта, тоест започнах с гълъбите сравнително късно. Бях на около 30 години, когато жена ми Линда и аз се преместихме в селска вила. И двамата искахме да отглеждаме някакъв дребен добитък наоколо, защото и двамата обичахме животните и това би представлявало малко интерес за Линда, докато бях на работа. Линда искаше патица! Не бях много запален по шума и мръсотията, които ще донесе една патица, така че отидохме на местния пазар и купихме няколко бантама от староанглийска порода за игра, които бяха прекрасни, и двамата се радвахме да ги отглеждаме, а яйцата бяха много по-добри от тези в супермаркета.
