сетивни органи

сетивни органи

 Сетивните органи при птиците са връзката им с околната среда. В зависимост от това какви дразнители възприемат те се делят на очи за зрението,слухови органи за слуха и равновесието, обонятелни органи за миризма и вкусови рецептори за вкус.

 Очите на птиците са доста големи в сравнение с тялото им. Гълъбите имат по едно око от всяка страна на главата. Това е важно при определяне точната дистанция. Очите на гълъба са почти неподвижни. Гълъбите имат два пъти по голяма резолюция на едното око което е разположено странично отколкото когато гледат напред. Очите имат два основни клепача и трета много тънка мембрана, която е в предния край на окото, тя служи за защита. Гълъбите са активни през деня и за това очите им приемат по-висок праг на интензитет на светлина от колкото бозайниците. Така се нарича количеството светлинна енергия която преминава за една секунда през повърхност от един квадратен метър, който е разположен перпендикулярно на светлините лъчи.   

 Очите играят важна роля във възприятието на гълъбите на околната среда и се смята, че те виждат цветове като човека. В структурата на очите на птиците има така наречения пектин, който помага за задържане на остротата на зрението дори след дълго фиксиране. 

 Функцията на очите е чрез проектиране на изображение през лещата върху ретината да се създаде образ.  В ретината се намират възприемчиви пръчици и конусовидни клетки които ''виждат'' изображението и след това то се предава чрез зрителния нерв на зрителните дялове на мозъка. Там сигнала се признава като образа на наблюдавания обект. Специални мускули свързани с ириса променят формата на лещата за да може да се фокусира окото върху обекти на различни разстояния. 

 Зеницата е кръгъл тъмен отвор, който се отваря и затваря за да регулира количеството светлина което достига до ретината.

 Ретината е сетивна мембрана която покрива окото отвътре, получава образа формиран от лещата и го превръща в сигнал който достига до мозъка чрез зрителния нерв.

 Лещата е почти сферично тяло, което фокусира светлинните лъчи към ретината. Тя е разположена зад роговицата.

 Роговицата е прозрачната част на окото, която покрива зеницата и ириса. Тя провежда пречупената светлина към окото.

 Ириса е цветната част на окото. Той обгражда зеницата и лежи между роговицата и лещата. Ириса функционира като се разширява или свива и така регулира количеството светлина която влиза в окото чрез зеницата.

 Хориоидеата се състои от слоеве кръвоносни съдове които захранват задната част на окото. Те се намират между склерата и ретината.

 Склерата е външната обвивка на окото. Тя заобикаля очния нерв в задната част на окото.

 Оптичния нерв провежда импулси от фото-рецепторните клетки (пръчици и колбички) в ретината към зрителния дял в мозъка.

 Стъкловидна кухина или стъкловидно тяло е тази част от окото която се намира между лещата и ретината което съдържа прозрачно желе (витрилна течност). 

 Окото на гълъбите е добре снабдено със сълзи, които се оттичат в специален канал и от там се отвеждат в носната кухина.

 Пръстеновидния  хрущял сформира непрекъснат слой от припокриващи се кости, които поддържат и формират основата за закрепване на мускулите.   

 Синосовите венозни канали представляват мрежа от съдови структури които опасват предната камера на окото и чрез които вътрешно-очната течност се връща в кръвообращението.

 Мрежовидните каналчета играят ролята на филтър. 

 Частите на очите на гълъбите могат да се разделят на :

 Пръстена на зеницата (гледеца) - представлява черната точка която се намира в средата на окото. Тя трябва да е добре развита и да реагира в промяната на светлината


 Пръстен за адаптация - това е пръстена който заобикаля зеницата. Той определя структурата на окото

 Ограждащ пръстен - това е последния пръстен преди очния ирис. Той може да бъде с различна широчина и цвят в зависимост от различните породи гълъби.

 
 Очен ирис е най-функционалната част на окото. Той е с металически отблясък и същевременно с това е бистър. Вътрешната му структура е релефна.

 Захранващ пръстен-това е най-крайния пръстен на окото които го захранва с кръв. При някои породи той много трудно се забелязва.  


 Има теория която още не развита и доказана на пълно, че в очите на гълъбите има нервни окончания които са чувствителни към магнитните полета на земята. Така птиците използват очите си като компас и могат да се ориентират при полет към дома, но това не е доказано на сто процента и е още в процес на изучаване и изследване.

 Ушите на гълъбите са разположени от двете страни на главата, зад очите. Гълъбите не разполагат с ушна мида като при бозайниците. При бозайниците има лоб или клапа три костици на средното ухо, а при птиците това е заменено от една единствена структура от кости и хрущяли. 

 Ухото на птиците се състои от три дяла : 

• Външно ухо, което се състои от от ушен канал. За разлика от бозайниците липсва ушна мида за да насочва звука към ушния канал. При гълъбите има снопче от пера които предпазват ухото от замърсяване с прах, вода или други материали.

• средното ухо е разделено със тънка темпанна мембрана във вътрешната част на ушния канал. Тя е разположена като кожа на барабан, която приема вибрациите на звуковите вълни. Пръчица от хрущял (колумела) заменя трите костици (стремето) при ухото, които имат бозайниците. Тя е свързана с темпанната  мембраната.

• Вътрешното ухо се състои от нервни окончания които приемат звуковите вълни и ги предават към мозъка. Във вътрешното ухо се намират полукръгли спирални канали (кохлеа), които са свързани с равновесието. Специален канал свързва ухото със горната част на устата. Функцията на този канал е да регулира налягането на вътрешното ухо с тази на околната среда, за да се предпази мембраната от нараняване.

Гълъбите чуват, чрез звукови вълни, които навлизат в ушния канал и упражняват налягане върху тъпънчевата мембрана, те я предизвикват да вибрира. Тази вибрация се предава към нерви окончания които я предават чрез звуковия нерв на мозъка. В мозъка всичко това се разпознава за звук.

 Обонятелните органи  при птиците не са много силно развити. Общо мнение е че миризмата е от второстепенно значение при избора на храна. Някои изследвания показват, че спортните гълъби разпознават ароматите на населеното си място и това им помага за по-добрата им ориентация.

  

 Вкусовите рецептори представляват пъпчици които се намират в основат на езика в долната част. Те съдържат нервни окончания от глософаренгиаления нерв. Малки количества от храната попадат на окончанията и чрез вкусовите рецептори се предава на мозъка. Чрез опити е доказано, че гълъбите усещат по-силно вкуса когато е във водата отколкото в сухо състояние (храната).Това е важно когато им се дават лекарства или препарати за лечение на болести.

 Много е важна чувствителността на гълъбите към температурата на водата за пиене. Често отхвърлят вода която е над 33 градуса по Целзий. Трябва да се знае, че даването на студена вода в  горещо време е важна стратегия за преодоляване на топлинния стрес. Гълъбите могат да пият вода малко над точката на замръзване.