ИНДИГО (Indigo) (In)
Индиго е автозомна доминираща мутация (не е свързана с пола) открита от Уендел Леви, която произвежда птици които са с пепеляво-червен цвят приличащи на по фенотип на син гълъб. Тази мутация засяга предимно зоните за разпространение и променят пигмента от типичните черни пръчки на синия гълъб в ръждиво червен. Хомозиготното индиго In//In произвежда червено-ръждиво изражение на главата, шията и гърдите и така се получава този имитиращ ефект. Тук можем да определим границата като знаем, че при тази мутация (Ash-red) опашката и заднача част на гълъба остават стоманено сиво както е при синия гълъб, а не с измиващия ефект на който е белег имитиращия фенотип. По някога птиците са толкова близко по фенотип, че трябва да направиим аналитично кръстосване за да разберем с какъв генотип си имаме работа. Трябва да се знае, че индигото винаги ще има по-тъмна глава и шия, но за това трябва да имаме набито око и да знаем какво търсим. Индигото независимо дали на кафяви, сини или пепеляви гълъби ще имат измита опашка.
ГЪЛЪБИ ТИП ИНДИГО, ИМИТИРАЩИ ПО ФЕНОТИП ПЕПЕЛЯВО-ЧЕРВЕНО |
Индигото най-добре се изразява фенотипно когато е на синя основа. Когато имаме тази мутация няои от птииците ще изглеждат червеникави, а други с метално сиво-черен цвят. При кафевите и пепеляво-червените гълъби не се изразява толкова добре. Дори при ash-red ефекта остава скрит, а на кафявото изглежда като пепеляво-червено с кафеникав оттенък.
Индиго произвежда метален сиво-черен цвят в комбинация с разпространение. Така нареченото "андалузко синьо" се ползва с голяма популярност сред средите на гълъбовъдите. Мутацията е с не пълно доминиране. Има данни, че този тип гълъби произхождат от Близкия изток, това си личи от фенотипа на птиците от този регион.
ГЪЛЪБИ ТИП АНДАЛУСИЯ |
Фенотипа на хетерозиготния (In//+) и хомозиготния (In//In) тип индиго се различават както при гризъл.
Този тип се получава от сбора на няколко фактора, а именно от див тип (+), Разпространение (S) и хетерозиготни за индиго In//+. При гълъбите този цвят се среща само при хетерозиготните за доминиращия мутант, а именно в стоманено-сиво и черно синьо. Ако съберем в чифт хомозиготен индиго и див тип ще получим всички андалуски сини.
А в продължение на съешаване между поколението ще получим фенотипно съотношението 1 към 2 към 1 защото In//In е различно от In//+ и прави трети фенотип. Схемата е следната :
ЧИФТОСВАНЕ В СЛЕДВАЩОТО ПОКОЛЕНИЕ |
Можем да разгледаме също така възможностите които ни предлага всеки родител като гамети с всичките фактори
Първия тип ще носи разпространение (S) и индиго (In)
Втори тип ще носи индиго (In) и див тип (неразпространение) (+)
Третия тип ще носи не индиго (+) и разпространение (S)
Четвъртия тип ще е не индиго (+) и не распространение (+)
Индиго в комбинация с други мутации създава редица интересни и превликателни фенотипове които съблазняват гълъбовъдите.
ТИПОВЕ ИНДИГО С ДРУГИ ФАКТОРИ |
От ляво на дясно разреден индиго с бар. в средата разреден индиго (андалусия) и в дясно избледнял опал индиго.
ТУК ЯСНО СИ ЛИЧИ "ИЗМИТАТА" ОПАШКА НА ИНДИГОТО |
До този момент разгледахме доминиращи автозомни мутации които засягат оцветяването на гълъбите. Обикновенно мутациите са насочени от синьо към черно и от червено към бяло. От мутациите които разгледахме до сега пепеляво-червен, кафяв, рецесивен и доминантен опал и индиго се насърчава производството на кафяво-червен пигмент, докато алмонд, избледняване и гризъл когато са хомозиготни произвеждат почти бели фенотипове.
Мутацията индиго (In) може да се използва в хомозиготно състояние, а не като при доминантния опал или алмонд които в хомозиотно състояние пренасят летални гени, а това води до ниска жизненеост на поколението и до фатален край.
Няма коментари:
Публикуване на коментар