Какво е аскаридоза (глиставост) по гълъбите, профилактика и лечение?

Какво е аскаридоза (глиставост) по гълъбите, профилактика и лечение?

  Глиставостта е широко разпространена и нанася големи загуби в личното гълъбовъдство. Тежко боледуват младите птици, при тях смъртността е много висока. При възрастните птици се наблюдава отслабналост и намаляване на носливостта.

Глисти по гълъбите (Ascarida columbae)

 От аскаридоза боледуват всички селскостопански птици.  При гълъбите причината на заболяването е глист от рода Ascarida columbae. Той е с белезникав цвят и е с дължина 4-12 см. Тялото е вретеновидно. Паразитира в първата половина на тънките черва, като ги уврежда чрез отровите които отделя в големи количества. Често глистите са толкова много, че запушват червата, а по някога ги разкъсват. Глистите са много плодовити, те снасят десетки хиляди яйца, които заедно с изпражненията се изхвърлят на вън. Върху почвата яйцата запазват способността си да заразяват повече от година. Те имат голяма устойчивост към условията на околната среда. Особено благоприятни условия за тяхното съхраняване са влагата, сенчестите места и температурата на въздуха над 17-18 градуса Целзий. Яйцата са най-чувствителни към преките слънчеви лъчи, които ги изсушават и ги убиват за бързо, а в изпражненията за 2-3 дни. При висока температура над 45 градуса по Целзий яйцата загиват бързо. Яйцата на глистите се разсейват по почвата най-много през пролетта и лятото. Тогава младите, силно чувствителни гълъби са най-много, те поемат яйцата като кълват пясък, храна и пият вода замърсена с тях.

  Яйцата започнали своето развитие от есента, през зимата остават живи и през следващата пролет продължават своето развитие. Издържат при температура на въздуха -18 градуса по Целзий. Голяма устойчивост показват към химични вещества. Средствата за дезинфекция не ги убиват, за това тях ги има в околната среда по всяко време на годината. Най- малко са зимата и  рано на пролет. Известна роля за съхранението и разпространението на паразитите във външната среда играят и земните червеи.

  Първите признаци се наблюдават обикновено десетина дни след поглъщането на яйцата, които след това се излюпват. Тогава апетита намалява, а жаждата се увеличава. Появява се диария, перата около клоаката и краката се зацапват. Болните птици постепенно слабеят. Те са апатични, движат се вяло или продължително стоят клекнали. Перошината им е разрошена. По късно се появяват признаци на анемия-кожата и човката стават бели. Крилата им са отпуснати и походката им е несигурна. В това състояние гълъбите понасят по-тежко случайно появили се други заболявания. При младите птици растежа спира или се забавя и след 2-3 седмици те умират.

 Болестта се установява лесно. Преди всичко труповете на умрелите гълъби са силно изтощени. При отваряне на тънките черва се откриват голям брой глисти. За откриване на ларви се взема чрез остъргване слузестата материя, която покрива чревната лигавица и се размива с вода. Ларвите могат лесно да се открият с просто око или лупа в утайката на тази размивка, ако тя се изследва на тъмен фон. Това позволява да се установи масивността на инвазията.

 За лекуване най-широко се използва пиперазин и неговите съединения. Дава се във водата за пиене - 0,05 грама на 10 литра вода. Пиперазиновите соли имат висока ефективност против глистите, действат и на младите ларви и са слабо токсични за гълъбите. Не намаляват носливостта и може да бъдат използвани за групово лекуване. Добри резултати дават и препаратите : нилферм в доза 0,03-0,04 грама на  килограм  живо тегло ; авиверм 0,02-0,03 грама на килограм живо тегло ; мебендазол по 0,03-0,04 грама на килограм живо тегло ; фенбендазол по 0,01-0,02 грама на килограм. Сега има препарат, който е създаден специално за гълъби - левоколумбин 23. Тези препарати може да се дават индивидуално. За по добър ефект, гълъбите трябва поне 4 часа  преди да се третират да не са приемали храна. Наред с лекуването трябва да се подобри и разнообрази храната. Желателно е да се дават и витамини от група А и B, за да може да се възстановят по бързо болните птици.

  Гълъбите може да се третират с Аскапила + с по една капсула на всяка птица. При прилагане на капсулите, те се овлажняват с растително или друго масло. Капсулите се въвеждат през отворената човка, след което глътката се масажира нежно в посока на гушата, с което се подпомага плавното предвижване на капсулата на долу. Този продукт не се прилага на птици по малки от 2 месеца, при периода на линеене и при хранене на новоизлюпени гълъбчета.

    За да се предпазят птиците от заболяване, трябва да се спазват известни условия. Преди всичко гълъбите не трябва да се отглеждат на влажни и и сенчести места. Гълъбарниците трябва да бъдат сухи да се почистват редовно, а събраната тор да се поставя на място където гълъбите не ходят. Няколко пъти в годината с предпазна цел всички гълъби се обезпаразитяват. След всяко лекуване гълъбарника и волиерата се почистват основно. Птиците внесени от друг стопанин се вкарват в ятото само след обезпаразитяване.

 Важно е да се знае, че за разпространението на паразитите като Himanolepis columbae и Raillieitina columbae- цестоди (тении) които паразитират само по гълъбите зависи от наличието на междинни гостоприемници като: охлюви, бръмбари, мравки от които се нуждаят за своето развитие. Гълъбите се заразяват само след поглъщането на тези междинни гостоприемници.

  Пълноценното хранене с достатъчно количество зърнен фураж, витамини и микро елементи увеличава устойчивостта на гълъбите.