Пловдивски белокрайни

 Пловдивски белокрайни

1. Произход - местна пловдивска порода

2. Общ преглед  - добре изправено, сравнително тясно и дълго тяло

3. Глава - средно голяма, пропорционална на тялото, заоблена, не много широка, гладка с ниско чело.

4. Очи - бисерно бели с малка черна зеница.

5. Околоочие - двойно бледожълто или бяло подчертаващо окото. 

6. Клюн - средно дълъг, плътен с бледожълт или бял цвят. Допуска се малко черно петно на върха. 

7. Врат - тънък стои изправен с ярко изразена извивка между клюна и шията.

8. Гърди - сравнително тясно повдигнати нагоре, леко заоблени

9. Гръб - леко изгърбен, пропорционален на гърдите. Трапецовиден към опашката. Гледан отстрани като чели няма прекъсване между гърба и опашката. 

10. Крила - съразмерни спрямо тялото, добре прилепнали. Стоят на опашката почти докосващи се. 

11. Опашка - сравнително дълга тясна стърчаща 2 3 сантиметра от върха на крилете. Равномерно широка с 12 пера. Леко наклонена надолу. 

12. Крака - средно дълги, прибрани, стоят вертикално, не са оперение, червени на цвят. Ноктите имат цвета на клюна. 

13. Перушина - гладка добре прилепнали до тялото, доста гъста. 

14. Цвят на шарката - двуцветен. Черен с бели маховик пера от 4 до 7 броя, по еднакъв брой и на двете крила. Черния цвят се прелива в зелено.

15. Грешки - голяма пречупена глава, широко чело, пречупена врат, къси крака. Седловина в кръста. Матово перо. Розов, сив или черен клюн и околоочия. Клюн перпендикулярн на главата. Розови жилки в окото. Бели пера по главата и корема. Черни пета между белите пера на крилата.

16. Оценка общ изглед. 

1. Облик на стойката и тялото, носене на врата и опашката, облик на гърба. 

2. Шарка. 

3. Глава 

описанието е от 1988 година