Бял качулат кюстендилски
Произход :
Неговото създаване започва преди 17-18 години в Благоевград и Кюстендил. За основа се е използвал бял качулат, внесен от Турция преди 90-100 години. За да се постигне днешния си вид се действа последователно с Плевенски (жълт) качулат, Варненски бял без качул, Будапещенски късоклюн бял(двокачулни бели) и накрая пак с Плевенски жълт. Най-разпространен е в Кюстендил и Благоевград като постепенно се разпространява по Варненски, Търновски, Софийски, Пернишки, Михайловградски и др. краища
Отличителни белези:
С право можем да го поставим в групата на средните гълъби, здрави с голяма опашка. Пъргав гълъби, много добро съчетание на глава, клюн и очи, тялото, опашката и краката. Между двата пола не съществува особена разлика.
Глава: Доста едра, симетрична на тялото, почти кръгла (сверична) в задната част на главата има двустранен симетрично разположен качул от ухо до ухо с две розетки от двата края, независимо дали са разположени по-високо или по-ниско.
Очи: Големи и маслинено черни.
Околоочие: Бяло, силно изразено.
Клюн: Къс, сбит, широк, приличащ на сърце, добре захванат за главата в нейната долна част, дължина 9-11 милиметра.
Ноздри: Широки, бели, но не груби
Гърди: Широки, добре сложени и леко изпъкнали.
Врат: Къс полуизвит към гърба.
Крила: Дълги до края на опашката. Държи ги под нея, много близо до земята от което гълъба добива особено елегантен вид.
Опашка: Леко повдигната има прекрасна връзка с трупа. Броя на перата варира от 14-16, но се срещат и с 18-19, които са подредени в лека полудъга.
Крака: червени, къси, не оперени.
Оперение: бяло
Големи недостатъци: Малък брой пера в опашката, под 14 броя. Тесен кочан, крила над опашката. Розово, малко околоочие. Изместен качул дълъг клюн. Оперение по краката. Друг цвят освен бял.
Малки недостатъци : Без розетка или само с една розетка. Държи крилата си закачени на опашката. Повдигнати леко няколко пера на челото. Леко оперение крака.
Пръстен 7 милиметра
Описанието е направено през 1988 година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар