Ломски гълъб

 Произход : по не точни данни създаден в средата на осемнадесетото столетие от гълъби донесени от Средна Азия и кръстосани с местни близки такива, предполага се с мавлии. В началото е създаден в ломски край и по поречието на Дунав, от където носи наименованието си. Отглежда се най-много в северозападната част на България в Ломска, Видинска и от части във Врачанска окръзи.

 Отличителни белези : ломския гълъб е с елегантена стойка и нежни пера, които не прилепват много плътно към тялото. Формата на главата е специфична. Породата е в две разновидности с качул и без. По цвят биват : черни, червени, жълти, бели, шарени и мавлии. Жълтите биват с чембер и без чембер. Женските са по-нежни и грациозни.

 

 Глава : специфична, симетрична на тялото с не много високо чело. Погледната отгоре образува триъгълник със страни образувани от върха на човката до двата края на качула. Линиите са прави без засечки между човката и главата, изпъкнали са само очите. Качула е разположен в горната част на врата и завършва преди върха на главата. При женските качула трябва да е прилепнал плътно до главата, а при мъжките малко отворен. Дължина на главата от 30 до 35 милиметра и ширина до 30 милиметра. 

 Очи: заемат заедно с околоочието повече от една трета от диаметъра на главата. Цвета на очите трябва да бъде бял, в някой случаи с червен оттенък.  Зеницата със средна големина.

 

 Околоочие : добре изразено, бяло с диаметър 10 - 12 милиметра 

  Клюн: симетричен с главата. Бял с широка основа. При черните и черно-белите на върха може да има тъмно петно. Клюнът наподобява на лястовичия. При наличие на друга форма на клюна това означава, че е хибрид (смесен с друга порода). Срезът на клюна е на 2-3 милиметра от околоочието. Дължината на клюна по среза между горната и долната част е 15-20 милиметра. 

Ноздри: симетрични на клюна и бели на цвят.

 

 Врат: не много дълъг, в основата си широк с ширината на гърдите. Желателно е при движение врата да трепти. 

 Гърди: широки, заедно с крилата образуват полукълбо. Гърдите не трябва да са повдигнати нагоре, а да бъдат заедно с тялото хоризонтални. 

 Крила: по- къси от опашката и ги носи хоризонтално и отпуснати като почти опират в земята. 

 Опашка: дълга и сравнително широка, изправена и образува с врата ъгъл от 60 градуса. Тя може да има чупка над основата си. Дължината на перата трябва да бъде между 180 и 200 милиметра. Брой на перата в опашката е от 12 до 18. Основата на опашката е широка и към края си се разтваря и образува дъга. Гълъби с опашка тип метла е хибрид с други породи. 

 Крака: къси, червени на цвят, не оперени. Държат тялото на височина от земята 25 - 30 милиметра.

 

 Перушина: нежна, не много дълга и гъстота на перата не е голяма. 

 Цвят: черен, червен, жълт, бял, черен има и пъстри в черно и бяло. При черните, червените и белите не трябва да има друг цвят в перата. Само при жълтите може да има чембер на опашката. 

 При шарените главата и опашката трябва да бъдат задължително черни. При мавлиите тялото и крилата са черни, а опашката сива в края и има цветна лента през цялата опашка. В миналото, а и сега се срещат кумалий при едноцветните с бяла линия в основата на опашката с ширина не повече от 15 милиметра.

 

 При гълъбите с качул перата на качула трябва да образуват от двете страни на качула розетки. 

 Големи грешки : неспецифична глава, тънка човка, дълга човка, продълговата глава. Малко око и околоочие. Опашка във вид на метла. При едноцветните бели пера по тялото, крилете и опашката

. 

 Малки грешки : смесен цвят, тъмен чембер при черните. Много повдигнати гърди. Тънка основа на опашката и разстояние между основата на опашката и основата на врата (образуване на гръб). 

 Оценка : специфичност на главата и човката. Форми и стойка на опашката. Височина на тялото, хоризонталност на тялото. Око и околоочие. Форма на качула при качулатите.

 

 Опръстеняеане : пръстен 7 милиметра 

 Стандарта е приет от разширено заседание между представители на дружествата от град Враца, Лом и Вълчедръм.

 

Описанието е изготвено през 1988 година.