Когато се развият смесените инфекции при 15-дневни пилета, бързо нещата могат да се обърнат. Едно по едно започват да проявяват симптоми, диария, подути гуши, слабост и изкривени крака. Някои пилета умират почти веднага, без дори да може да реагира с подхоящо лечение и навреме. Най-често това е комбинация от E. coli и коксидиоза, а понякога и вируси, които потискат имунната система.
Escherichia coli – бактерия, която нормално може да присъства в червата, но
при отслабване на имунитета или лоши условия започва активно да се размножава и
причинява заболяване.
Кокцидиозата са паразитите които се развиват в червата и увреждат
лигавицата, което води до нарушено усвояване на хранителни вещества и
отслабване на малкото гълъбче.
Аденовирус – устойчив вирус, който се
разпространява бързо при стрес и лоши условия. Тип
I – Чревна форма се среща най-често при младите птици симптомите са водниста диария или с цвят на варово мляко, отслабване, повръщане,
дехидратация.
Цирковирус - Това е много малък ДНК вирус който поразява имунната система на птиците. Познават се два варинта в Европа PBBFD при папагалите (заболяване на човката и перата) и PCV / PiCV това е вируса което поразява гълъбите. При гълъбите вируса атакува линфната система което води до силно понежение на имунетета.
Бактериите като Еширихия коли атакуват червата, паразитите ги увреждат, а пилетата просто не могат да се справят. Смесената инфекция действа като снежна лавина , колкото повече енергия се влага, толкова по бързо проблемът расте. Ключът е бързата реакция. Изолират се болните пилета, дезинфекцира се , сменя се водата и храната, и прилага комбинация от антибиотици. Дават се и витамини с електролити , за да се подсилии организма на останалите. Това показва колко е важна профилактиката и внимателното наблюдение на пилетата още от първите дни. Дори един симптом леко раздута гуша или малка диария може да е сигнал за смесена инфекция. Трбва да се реагира веднага, иначе загубите могат да бъдат бързи и големи.
При смесени инфекции при младите пилета, лечението трябва да бъде комплексно и навременно. При E. coli, комбинирана с коксидиоза, не може да се разчита само на един препарат трябва да се атакува проблемът от няколко страни.
1.Антибиотик срещу E. coli
Избира се винаги лек, но ефективен антибиотик, подходящ за млади пилета:
Амоксицилин – 1 грам на литър вода (5–7 дни).
Алтернатива: Окситетрациклин или Доксициклин , също по 1 грам на литър вода, ако няма ефект от първия.
Тези антибиотици действат срещу чревните бактерии и намаляват възпалението. Важно е всеки ден да се приготвя прясна вода, защото активността на лекарството спада след няколко часа.
2.Препарат срещу коксидиоза
След 2-3 часа от антибиотика (никога едновременно) дава Ампролиум – 1 грам на литър вода (5 дни).
При тежки случаи се използва и Байкокс 2,5% – 1 мл на 2 литра вода за 3–5 дни.
Тези препарати спират развитието на коксидиите и предпазват червата от допълнително увреждане.
3.Подкрепяща терапия
След 5 дни лечение винаги се дава:
Витамини от група B за черния дроб и нервната система, витамин А и К за възтановване на червата.
Електролити , за възстановяване след диария.
Пробиотици , за да се възстанови нормалната флора на червата след антибиотика.
Най-добре е витамините и пробиотиците да се дават след приключване на лечението още от 3 до 5 дни.
Цирковирус + Кандидоза – най-смъртоносната комбинация при малките гълъби. Това е нещо, което всяка година показва колко опасни могат да бъдат инфекциите при малките гълъбчета. Комбинацията цирковирус и тежка кандидоза е най-смъртоносната. Малките започват бавно да отслабват, в гушата им се задържа храна, апетитът пада, а понякога проблемите стават видими чак когато вече е късно. Цирковирусът отслабва имунната система и прави гълъбчетата беззащитни, а кандидозата се възползва от това и се развива бързо, задържайки храната в гушата и причинявайки тежка интоксикация. Без правилна профилактика и навременно лечение смъртността е висока, понякога почти 100% при най-малките.
Понякога може да се използва и много разреден йоден разтвор за орална профилактика, който помага за намаляване на гъбичките в гушата. Не трябва да се забравя и имунната система. Малките получават витамини A, D3 и E, добавя се цинк и селен, а също и пробиотици, за да се възстанови чревната флора и да се намали шанса за повторна инфекция. Когато е необходимо се дава и имуностимулатори като бета-глюкани или ехинацея.
Трябва да се знаете, че цирковирусът няма специфично лечение. Основната задача е да се подкрепи организма на малките и да се контролират вторичните инфекции. Колкото по-рано се забележат симптомите и започне лечението, толкова по-голям е шансът за оцеляване.
Кандидозата може да се прояви при дълго даване на антибиотици, които отварят врата на заболяванет. Антибиотиците убиват бактериите които държат гъбичките под контрол, така се повяват условия за свръх разтеж на дрождите и развитие на тежка гъбична инфекция. Влагата в гълъбарника също спомага за развитието на заболяването. Вентилацията и нивата на запрашеност също са от ключово значение.
Първо се изолират болните птици – няма компромис, защото заразата се разпространява бързо. В гушата им се задържа храна, апетитът пада и ако останат с останалите, почти няма шанс за оцеляване. Помещението трябва да е топло, сухо и спокойно, с добра вентилация. След това идва поддържащата терапия. Дава им се лесно усвоима храна – каши, разредени смеси, обогатени с витамини и минерали. Малки порции, но често, за да не се натоварва гушата.
Водата винаги да е с електролити и глюкоза, за да поддържа енергията и да се избегне дехидратация. За кандидозата се използва Нистатин или Кандизол, който се дава през храната или водата за около 7–10 дни. При много тежки случаи се прибягва до Флуконазол, но само след консултация с ветеринар.
Когато се поддържа водата леко подкиселена в определени дни, гълъбите са по-спокойни, хранят се по-добре и много по-рядко се наблюдават признаци на кандидоза. ( Бум в днешно време ,но почти никой не говори за това). Работещото pH е нива между 4,3 и 5. Киселиност е когато pH е под 7 (има повече водорони йони). Алкалност е когато pH е над 7 (има повече хидроксидни йони). Неотралност е дистилираната вода и pH е точно 7. Вече има уреди които могат да ни помогнат да направим разтвора с точното pH за нашите гълъби. Повечето храни с които храним нашите гълъби, като просо сорго, грах, царевица, пшеница, ечемик и слънчоглед са леко киселинни към неутрални.
Цирковируса е истински бич, малките пилета умират на 15-20 дни, изостават в растежа, кривят крака, гушите им стават твърди и сухи, а не може а се даде точна диагноза. Цирковирусът удря тихо и жестоко , малките гълъбчета съхнат ден след ден. Това е болест, за която трябва да се говори, защото за нея няма много информация. Лечението не е магическо, защото за вирусът няма директен антибиотик, но има начин да се спаси положението и да се намали смъртността.
Първо трябва да се отделят всички болни и да се изолират малките от родителите, които са носители. После се поддържа чистота, сухота и топлина в помещението, защото цирковирусът обича влажна среда. Най важното е да се поддържа червата и гушата в оптимално състояние дават се йодни препарати, пробиотици и витамини AD3E и минерали, за да се укрепи имунната система и да се подпомогне усвояването на храната. Ако има задържане на храна в гушата и гъбична инфекция, се дава Кандизол или Nystatin, за да се отпуши и очисти. Може да се използва масло от риган и препарати с ехинацея. Хубаво е гълъбите да имат достъп до слънчеви бани за повдигане на имунинетета. Помещенията в които отлеждаме гълъбите не трябва да са пренаселени и да са сухи.
Малките, които вече са твърде засегнати, за съжаление често не оцеляват, но правилното лечение спасява останалите и стабилизира родителите. Най - важното, което трябва да се знае, е че цирковирусът не бива да се крие. Колкото повече гълъбовъди говорят за него, толкова повече можем да се обменя опит. Този бич е жесток, но с дисциплина, хигиена и правилно лечение може да се държи под контрол за да може следващите поколения гълъби да растат здрави и силни. Самия вирус не убива деректно гълъбите, а с понижен имунитет умират от вторични инфекции. Антибиотици се дават при вторични инфекции. Трябва да се държи под контрол трихомонозата, кокцидиозата и микоплазмозата.
Една–две капки ябълков оцет в литър вода( както витае мита) не могат да променят pH-то осезаемо и нямат реален ефект нито върху Кандидозата, нито върху нормализирането на средата в гушата и червата.
Работещата доза е 10 мл ябълков оцет на литър вода (или съответния еквивалент при други органични киселини според концентрацията им). Това е количеството, което наистина понижава pH създава неблагоприятна среда за Кандидозата подпомага полезната микрофлора, стабилизира храносмилателната система, особено при млади птици. Ябълковия оцет не трябва да се дава едновремено с лекарства за кокцидиоза или с пробиотици. Не трябва да се използва всекедневно. Дава се 2-3 дена в седмицата след антибиотично лечение. При млади птици дозата може да се намали на 7 мл на литър вода.
Профилактика :
- Контрол на паразитите
- Поддържане на сух и чист гълъбарник, чиста и суха постеля
- Добра вентилация, без влага
- Подмяна на водата ежедневно
- Избягване на пренастаняване на пилета на влажни подове
- Минимизиране на стреса
- Да се отделят младите птици от възрастните
- Редовна дезифекция с препарати които убиват вирусите и бактериите
- Избягване на пренаселеност в гълъбарника
- Карантина на новопостъпили птици минимум 30 дена
- Висококачествени смески от семена за хранене, витамини поне 2-3 седмично

Няма коментари:
Публикуване на коментар