Какво представлява болестта кокцидиоза по гълъбите и как да се справим с нея

Какво представлява болестта кокцидиоза по гълъбите и как да се справим с нея ?

 Кокцидиозата е интестинално (чревно) заболяване с широко разпространение сред гълъбите по целия свят. Кокцидиите се развиват в тънките черва на гълъбите. Тя е широко разпространена при домашните и дивите птици. Наред с трихомонадите, кокцидиите са най-често срещаните протозои при гълъбите. Те са  организми които морфологично съответстват на една клетка, а функционално са отделен организъм.

 Болестта се причинява от едноклетъчни паразити, принадлежащи към рода Eimeria и Lsospora на семейство Eimeridae. Най-често срещаните са E.labbeana и  Е.columbarum. Те заразяват само гълъби. Кокцидиите формират дълготрайни стадии (ооцисти-това са микроорганизми обвити с ципа, която ги предпазва от неблагоприятни условия), които стават способни да заразяват след съзряване в околната среда. Извън организма на птиците в почвата и тора те оцеляват повече от два месеца. След поглъщането на паразитите те нанасят поражение на  чревната стена, след 4-7 дни след заразяването, гълъбите почват да изхвърлят чрез екскрементите си ооцисти. Кокцидиозата се среща през всичките сезони на годината, но най-често се наблюдава през пролетно-летния сезон, когато броя на малките гълъбчета е най-голям.  

 Чиста инвазия (проникване на организми причинители на болест) на гълъби само с един вид кокцидии се среща много рядко. Най-често се срещат смесени инвазии. При масивни зарази често загиват 80-90% от гълъбите. Особено тежко я понасят младите гълъби. Сравнително рядко боледуват възрастните птици, но често те са приносител на заразата.

  

  Източника на зараза са болните болните и преболедувалите от кокцидиоза птици. Те се заразяват от почвата , храната и хранилките. Главния път на заразяване е чрез водата и храната които са замърсени. Гълъбите могат да се заразят и чрез ползването на общи преносилки.

 Обикновено болестта протича по-тежко и смъртността е по-висока в гълъбарници с лоши хигиенни условия и когато храненето не е пълноценно. Пренаселеността на помещенията също влияе за смъртността на птиците които са заразени.

 Проявяването на болестта зависи от възрастта на гълъбите и степента на инвазия. При заразените малки гълъбчета първо се появява диария, която е слузесто-сивкава и с лош мирис. След това фекалиите са премесени с кръв, а по-късно - само кръв. Общото състояние се влошава. Явява се силна жажда. Липса на апетит. Перушината е настръхнала, а крилата увиснали. Клоаката е зацапана с фекалии премесени с кръв. В резултат на кръвоизливи се наблюдава анемия, обща слабост и не рядко парализа на крилата и краката. Обикновено смъртта започва в края на 4-5 ден и е най-висока 6 ден от заразяването. При възрастните гълъби болестта протича в хронична форма със слабо изразени признаци (по-малко жизнени и изпражненията са по редки) и само понякога се отбелязва внезапна смърт. Болестта засяга и по-възрастни гълъби имунитета на които е намален в следствие на стрес.

 Кокцидиозата трудно може да се сбърка с друго заболяване, ако са на лице типичните симптоми. Когато обаче те липсват се налагат лабораторни изследвания от ветеринарен специалист.

  Ефикасна борба с кокцидиозата се води с сулфонамидни средства. Те се прилагат с водата за пиене, поради увеличената жажда. Слфаметазин (сулфатропин, дебенол, пиримал). Прилага се профилактично като 0,2% разтвор вместо вода за пиене, с лечебна цел дозата се увеличава двойно 0,04% . Сулфамерезин 0,4% разтвор във водата за пиене. Сулфатиазол 0,5% процентов разтвор във водата за пиене и др. Сулфаетоксипиридазин се прилага с добър профилактичен ефект в доза 0,1% разтвор вместо водата за пиене. Предимството му е , че не се акумулира в тъканите. Трябва да се има в предвид точното дозиране на препаратите и стриктно спазване на препоръките използване.

  Използва се препарата нитрофенид който се прилага в доза 0,025%. Напоследък се използва с отлични резултати Фуразолидон. Като и препаратите Furazol, Nitrofurazol, Furacin, Furacilinum и др. Има богата гама от препарати които са с по-добър и по-слаб ефект като Зоален, Ирамин, Клопидол, Салиномицин, Декоквинат, Априноцид, Наразин, Сендураницин, Диклазурил, Робенибин и други по лекарско предписание и по указание на завода-производител. Заболелите гълъби може да се третират с чеви-кок. Препарата може да се използва и през сезона на линеене, не пречи на нормалното развитие на перата.  Трябва да се знае че е желателно лечението да се подпомага с витаминни препарати като EB12. и подлагането на гълъбите на подходяща диета. Прилагат се препарати като cocci-tricho, coccimix, Коки-geel, Amprol и други.


  Птици при които имаме съмнения за зараза, но показват слаби признаци не се третират за да не се наруши равновесието гостоприемник-патоген.

  Подобни състояния се наблюдават при салмонелоза, колиинфекция, хелминтози. 

 Проблема за лекуването и за профилактиката на гълъбите от кокцидиоза си остава все още нерешен поради многото фактори които оказват влияние. Тя е самоограничаваща се болест. Гълъбите преживели заболяването остават с изграден имунитет.

 Профилактиката се състои в комплекс от мерки. На първо място мерките от санитарно-хигиенен характер: помещенията трябва да са сухи, светли и да имат добра вентилация. Желателно е подрастващите птици да се отглеждат отделно от възрастните, така се намалява риска от масовото им заразяване.