Ролята на селекциятя

Ролята на селекцията

 Преди да разгледаме другите гени за мутация ще се задържим още малко на гените за определяне на модела или така наречената шарка. Така ще можем да разгледаме един много важен аспект от развъждането на нашите любимци. Концепцията за генофонда помага да си отговорим на много въпроси свързани с доминантните и рецесивните гени в популацията на гълтбите. Трябва да се знае, че тези зависимости са разгледани спрямо дивия тип. По-правилно казано гена не е доминиращ, той е доминиращ спрямо дивия тип в точка от определена хромозома. 

 В началото трябва да се знае, че опита който има даден гълъбовъд в областта на отглеждане на дадена порода гълъби е от изключително значение. Така той ще е запознат с потенциала и проблемите на дадената популация. Така може да се обособят идеи като например защо положителните доминантни гени не увеличават честотата си без да се извършва накаква форма на селекция. 

 Можем да разгледаме следния пример, разполагаме с популация в която имаме 60 гълъба сини bar (с бар) и 40 хомозиготни птици тип checker (с пулове). Вече знаем, че checker е доминантен спрямо bar, но това не означава, че ако оставим гълъбите да се събират по случаен принцип птиците с пулове ще станат мнозенство. Можем да си представим нещата като разгледаме следната схема, в ятото ще имаме чифтове от следните типове: 

 bar x bar

 bar x checker

 

 checker x checker  

ВИЖДА СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ ПТИЦИ CHECKER СА ХЕТЕРОЗИГОТНИ ЗА BAR

 

 Тази схема ни показва какво ще се случи в първото поколение (F1) по методите свързани с математиката. 

16    ще са хомозиготни за checker    (40x40)     C//C

24    ще са хетерозиготни                    (40x60)     C//+

24    ще са хетерозиготни                    (60x40)     +//C

36    ще са хомозиотни за bar             (60x60)     +//+

 Ако спрем до тук ще видим. че гълъбите с checker са се увеличили 64%, а гълъбите с мутация bar са 36%. Сега слледва да разгледаме и следващото поколение (F2). Най-лесно да добием представа е да пресметнем математически гаметите които ще получим 

гамети 16 C//C плюс 48 (C//+) равно на  64 които имат (C) 

64 минус 24 (+//+) равно на 40 които носят (C)

 Така става очевидно, че това е изходния дял на гените в началната популация. Фактa, .че checker (C) е доминиращ спрямо bar (+) не оказва влияние на дела на тези гени в ятото. Доминиращите гени не са склони да заменят рецесивните в популацията. Тук е мястото да се замислим защо в дивата популация гълъбите в пепеляво-червено не са повече като доминиращ ген. Селекцията естествена или целенасочена от гълъбовъда е средството за промяна в дадена посока в една популация.

 С този пример можем да заключим, че ролята на гълъбовъда е водеща в каква насока ще се проведе селекцията. Не трябва да се забравя, че заедно с мутациите които искаме да затвърдим се пренасят и скрити гени и в бъдещите поколения можем да останем изненадани. Много е важно да познаваме птиците с които работим, от голямо значение е да имаме анализ на генетичния фонд с който разполагаме и да знаем как да го използваме за да постигнем зададените цели.