Вътрешно обзавеждане на гълъбарника

Вътрешно обзавеждане на гълъбарника.

изглед от вътре

 Най-важното е да се осигури безпроблемно измътване на яйцата и отглеждане  на младото поколение гълъби. Гнездата за снасяне (полозите) трябва да бъдат удобни за птиците, полузатъмнени и на дъното им да има слама или сено. Най-често те се правят на една от стените, като за предпочитане е да се изграждат от дървени материали. Размерите на ''местата'' за гнездене трябва да са около  40 сантиметра широчина и дължина и около 30 сантиметра височина. За гълъби от по-едри породи, гнездилките са правят с по-големи размери и по възможност на по- ниски  места.



 Някои гълъбовъди изграждат местата за мътене с по-големи размери за да може семейството гълъби да отглежда своите малки и едновременно с това да снася и мъти новите яйца. Това е крайно не правилно, защото подрастващите гълъбчета постоянно се навират под родителите си и така пречат за нормалното измътване на яйцата. Дори често стават причина за счупването им. Ето защо всяка двойка гълъби трябва да изграждат две такива места, които да се намират едно до друго (хоризонтално). Така излюпените гълъбчета оставят в едното гнездо, а родителите им могат да снесат и мътят новите яйца в другото.


 Разстоянието между гнездилките трябва да е такова, че отделните семейства гълъби не трябва да си пречат или да бъдат разделени с преграда. 

Мястото където се отглеждат младите гълъбчета трябва да се поддържа лесно и да може безпроблемно да се наблюдава.

 Най-лесния начин за предпазване на помещенията от замърсяване е разстилането на абсорбиращ материал върху пода - ситен пясък, ситна слама, дървени стърготини, премесени с достатъчно креда.

  В модерните гълъбовъдни стопанства, изпражненията се събират чрез мрежи поставени на 2-3 см от пода с достатъчно широки отвори за да може куришките да минават през тях и така се избягва цапането на гълъбите. 

  Храната и водата не бива да се дава във всякакви съдове, тъй като се улеснява бързото им замърсяване с изпражнения, които са носители и източник на редица зарази и паразитни болести. Правилно е да се използват такива хранилки, които осигуряват на птиците достъп само с главата и част от шията и те нямат възможност да я замърсяват с краката и с изпражненията си. Най-добре е да се ползуват вакумни пластмасови поилки, които са леки, евтини и лесно да се почистват и зареждат с вода. Всеки гълъбовъд сам може да си направи вакумна поилка, като върху пластмасово блюдо, тава или друг съд се поставя пластмасов съд, на който, на височина 2-3 см. се прави отвор широк 1 см. Съдът са напълва с вода, покрива се с блюдото, обръща се и са поставя на пода за използване. Важно услови е разстоянието между двата съда да бъде такова , че птиците да могат удобно да пият вода, без да стъпват вътре.Важно е да не се оставя храна или остатъци в гълъбарника за да не се привличат гризачи (мишки и плъхове), които са приносител на зарази.

  Пясъка, смлените мидени черупки, минирали смески и др. може да се залагат  в малки сандъчета, покрити с решетка, която позволява да се вкарва само човката и главата.