Шуменски гълъб

 Една от най-старите и една от най-популярните у нас и в чужбина българска порода гълъби.

 Създадена в Шумен и околностите преди 200 години от гълъби донесени от близкия изток. Допустимо е произхода на шуменския, разградския, чирпанския и хасковския черноглав да е един и същ. По-късно всяка порода се е оформила и придобила днешния си вид в следствие водената селекция и специфичените вкусове на любителите в отделните географски райони.

Отличителни породни белези

 Много подвижен, нежен, елегантен гълъб с едрина приблизително колкото обикновения уличен гълъб. Дължината на тялото 30-35 сантиметра.

 Глава - малка, съразмерна на тялото. Заоблена с оформено не много високо чело. Дължината от върха на клюна 40-42 милиметра, ширина 22-26 милиметра.

 Очи - големи, изразителни. При белите екземпляри тъмни, при цветните тъмна зеница и светъл ирис.

 Околоочие - гладко, светло, широко

 Клюн - къс, бял, широк в основата. Дължина 13-17 милиметра. Ширина в основата 12-13 милиметра.

 Ноздри - гладки, добре изразени, бяло напрашени.

 Врат - заоблен, съразмерен с тялото и ширината на гърдите, леко извит назад.

 Гърди - добре заоблени, не много изпъкнали.

 Крила - добре прилепнали в раменете. Дължината достига 1,5-2,5 до края на опашката. Държани са под опашката, но високо над земята.

 Крака - къси, без оперение. Червени с бели нокти.

 Опашка - широка, леко повдигната състояща се от 14 до 18 широки добре застъпващи се пера.

 Оперение - основното украшение на породата е задния качул на главата. Той е разположен ниско, с добре изразена "грива" и големи, симетрични "рози". Към формата и разположението на качула изискванията са много строги.

 Цвят и окраска - породата се отглежда едноцветен и с окраска "герданлия". Едноцветните птици са в бяло, черно, жълто, червено и сиво-черно. В същите цветовете е и окраската "герданлия". Днес гълъби в жълто, червено и сиво-черно се срещат много рядко. Има и тигрова окраска на червения цвят известен сред гълъбовъдите в района под наименованието "шефрангия".

 Идеала за селекционерите е окраската герданлия. Тя е представлява осиновения цвят в черно с Бяла лента около врата и чисто бяла опашка. Лентата е така разположена, че предните перца на качула са цветни, а гривата и розите отзад са бели. Бялата лента може да се прекъсва отпред на гърдите 1-2 сантиметра.

 Тази идеална окраска се постига изключително трудно. Срещат се много не достигнати варианти които също са интересни и красиви. Има гълъби само с Бяла лента, но с черна опашка или с бяла опашка, но без гердан или с редуващи се бели и черни пера в опашката и т. н.

Всички варианти допускат бели пера само около врата и в опашката. 

Недостатъци 

А. Големи - голяма, груба, ръбеста глава. Ниско чело, сплескано теме, дълга глава. Дълъг, тънък, извит, черен, крив клюн. Високи крака, обрасли с перошина крака. Малки, червени или различнио оцветени очи. Тясно или червено около очите. Неправилен качул. Дълъг врат, дълго, тънко тяло. Много тясна опашка, раздвоена опашка. Много бели пера по корема. Бели пера в крилата или на гърба. Едро грубо тяло.

Б. Малки недостатъци 

Малък качул, черно петно на клюна, неправилна шарка, раздвоено или обърнато перо в опашката, тясна опашка. Неправилна стойка, наведена тяло. Крила над опашката.

 

Насоки в селекцията 

 Запазването на постигнатото в клюна, очите, околоочието, главата, качула и стойката. 

 Подобряване на окраската чрез изчистване на белите пета по корема и получаване на повече птици с чиста шарка "гетданлия". 

 Да се възстановят изчезналите варианти в жълт, червен и сиво-черен цвят. 

 За селекцията е необходимо смело експериментиране с повече и по възможност по-далечни линии. Трябва да сме доволни ако от една двойка можем да за заделим за по нататъчна селекция 1-2 млади птици годишно. Трябва да сме внимателни и не много строги към разплодния материал, тъй като популацията на породата е много малка и от никъде не може да се доставят други птици. 

Пръстен 7 милиметра 

Описанието е изготвено през 1988 година.