Плевенски гълъб

Плевенски гълъб 

Произход:

 Създаден е преди повече от 300 години в плевенски край, като се предполага, че за основа са използвани гълъби донесени от Азия съчетани с подобния Дунавски гълъб, но за окончателното му оформяне активна роля е изиграл Браилския местен гълъб от съседна Румъния.

 Породата е една от най-качествените ни местни раси гълъби. Плевенския местен гълъб се отглежда в Плевенски, Кюстендилски, Силистренски, Варненски, Бургаски, Пернишки, Търновски, Ловешки и Толбухенски окръг.

Отличителни белези :

 В групата на дребните породи, но не съвсем в края на горната граница. Подвижен с благородна пъргавина, идваща от особено красивата му фигура, при която положението на тялото е водоравно на земята и това в съчетание на клюн, очи, глава, гърди, крака и опашка остават неповторимо грациозни.

 Между мъжките и женските екземпляри има ясно подчертано полово различие. Породата е в две разновидности с качул и без калул. Основните цветове за расата са: червен, черен, жълт, маслен и бял.

 Глава: 

 Симетрична на тялото, точно заоблена и погледната отстрани и отпред потвърждава това. В задната част на главата при качулатите екземпляри се намира двустранен симетричен качул (от ухо до ухо) почти прилепнал до главата, с два семетрични центъра (врътки).

Очи:

 Много големи, леко изпъкнали, ярко контрастиращи при екземплярите с цвят червен, черен и маслен. С белотата на ириса и околоочния пръстен и красиви показваща се малка зеница при екземплярите с жълт цвят. При белите екземпляри ирисът е тъмно оцветен слива се с цвета на зеницата.

Околоочие :

 Силно изразено с бял до светло восъчен цвят, като към периферията при по-старите екземпляри е леко набръчкано.

Клюн:

 Масивен в основата си, бял много къс (8-10 мм), широко захванат за главата в нейната долна част и сочещ земята, като по този начин подчертава високото чело.

Ноздри:

Добре покриващи клюна, бели, като някои черни екземпляри се допуска леко посивяване. 

Врат:

 Закръглен, заоблен, симетричен с ширината на гърдите и полуизвит към гърба. 

Гърди:

 Закръглени, симетрично заоблени и изпъкнали. 

Крила:

 Те създават особена мекота и благородство в стойката на Плевенския гълъб. Достигат почти до края на опашката, но висят под нея на разстояние 5-6 милиметра от земята, а при някои екземпляри дори я докосват кръстосвайки се.

Опашка:

 Леко видната имаща масивна връзка с гърба, тя е доста широка със своите 14-18 пера и именно тя е причината да се причисли породата към не съвсем дребните раси. Защото опашката е тази която в своята симитричност към тялото дава илюзорна представа за известна грациозни дължина. Перата на опашката са подредени в лека полудъга разширяващата се в края.

Крака:

 Твърде къси, неоперени, червени намират се на минимално разстояние зад условия център на тежестта на тялото. 

Големи недостатъци :

 Обща не семетричнност в тялото, червен ирис, не водоравно тяло, продълговата глава, тънък клюн, високи крака. Държане на крилата над опашката. Тясна и къса опашка. Тясно околоочие. Лирпса на сексуално различие между мъжкия и женската. 

Малки недостатъци:

 Скоклеста фигура, не еднаква окраска по всички части на тялото. Почти прав клюн. Наличието на бели пера при цветните екземпляри. Не семитричен качул. 

 Като заключение може да се каже, че при тези гълъби всяка част на тялото е майсторски извайване, а за това само най-опитните гълъбовъди не се отказват от тях и ги отглеждат. 

 Плевенския местен гълъб е лош хранач на малките си и от тук се явява допълнителна трудност при отглеждането му. Развъждането му в съжителство на други раси е немислимо освен с пауноподобни гълъби, като нечистокръвните семейства на последните се явяват и като най-добри отгледвачи на първия. Разбира се всеки опитен гълъбовъд сам определя храначите си и в много случаи те са различни раси. 

 Настоящия стандарт на плевенския местен гълъб бе изготвен и утвърден от проведената дружествена конференция състояла се на 13 февруари 1986 година в гр. Плевен.