Нежелателни мутации и и тяхното значение

 Нежелателни мутации, тяхното значение

 Повечето развъдчици не обръщат много внмание на мутациите които произвеждат неблагопиятен ефект върху бъдещото покоението. Знаем, че освен качествата които искаме да затвърдим при селекцията се предават и мутации които не са желателни. Опитомяването на гълъба е с цел да се прекрати естествения подбор и да се създадат повече мутации които са желателни за селекционера. Има мутации които са дори смъртоносни за самите птици и точно такива изменения трябва да се изследват по-обстойно макар, че за някои това ще е скучно и досадно. 

 Когато се описват мутациите които не са желателни е добре ако може да  обясним някои от причините поради които искаме да ги изключим от селеккцията. Например да можем да избягваме разреждане d  когато искаме да създаваме гълъби с интензивни цветове или при кръстосване да не получаваме птици с качулка (гребен) cr и т.н. Не желателните мутации можем да ги разглеждаме като плевели които живеят редом до растенията в нашата градина. Много красиви мутации в цвета или структурата могат да се считат за неприятни когато те се носят в породен запас, но не са включени в стандата на дадената порода.

 Теперенето на главата и шията би бил проблем за породите за полет, но то е добавка към раси като руските статни гълъби и Fantails pigeon ( така наречения у нас фенерлия) друия пример е спортен (пощенски) гълъб с качулка.  Елиминирането на такива нежелателни белези е като премахването на генетична форма на слепота, дикообраз (когато перата са във форма на игли и с възрастта не се разпукват). Когато се получат такива неочаквани странности е препорачително да се опишат и тестват с цел да се отстранят от генетичния запас на породата. Това е достатъчна причина за селекционера да изучи аномалиите които се появяват в ятото гълъби които отглежда и развъжда. 

 ДИКООБРАЗ (когато перата не се разпукват и остават във формата на игли)

 

 Дикообраз е автозомно не свързано с пола рецесивно състояние което влияе върху озряването на перата. Така те не успяват да се рапукат в зряла възраст. В този вид на оперението гълъите не могат да мътят яцата си защото го няма изолационния ефект на нормалното оперениие. Копулацията е затруднена от страна на мъжките птици. Дикоорраза не трябва  да се бърка когато имаме хранителен дефицит при подрастващите гълъбчета. Това състояние на опереието е временно, но външния му вид дава близка представа как изглежда дикоораза.     

 Друго което може да ни заинтригува е когато получим много красиви  цветови мутации или промени в структурата на оперението, но това да не е  в стандарта на дадената порода.

 Всякакви странности които се получават в потомството могат да бъдат причинени от генетични мутации. Основна част от всички недъзи са резутат от взаимодестваието на химични или темпеатурнии помени в разстежа на ембриона в яцето. Важно е да се тестват такива птици да се установи дали тези аномаии са наседствени.

 Знаем,че има достатъчно мутации които са опиисани в гълъбовъдството и те са пример за разнообразието на мутационната експресия. Опита ще ни научи, че те ще се появяват отново и отново в ятата за развъждане, правилното им уточняване и описание могат да спестят много време за тестване на самия развъдчик.