Други не желани мутации

 ДРУГИ НЕ ЖЕЛАНИ МУТАЦИИ. 

 Други нежелатени мутации при гълъбите са например албиносите (което не трябва да се бърка с бяло) и розовите очи. 

 

 Албинизма е рецесивна мутация която произвежда бяло оперение без каквато и да е форма на пигментация. Тя се отбелязва с albino (al) . При не я е характерно проява на розови очи и светла кожа. Тя е наследствена мутация при която се нарушава образуването на пигмента меланин. Меланина е естествен филтър на вредното влияние на слънцето. Неговата липса прави очите и кожата изключително чуствителни към светлината на слънцето и от там се получават здравословни пробллеми които застаршават живота на самите птици. Такива гълъби обикновенно имат неврологични недостатъци които водят до треперене на главата и лошо зрение. Поради тези си дефекти те изпитват известни затруднения да се научат да се хранят и пият и това най-често завърршва със смърт. Този летален край може да се избегне в повечето случаи ако гълълбовъда се занимава усърдно с такъв вид птици в млада възраст. 

 

 Този ген не е свързан с пола и реагира при чифтосване с други автозомни рецесивни мутации. Пигментите клетки присъстват в тъканта на гълъба, но са без потенциал за образване на меланин. 

 Разреденото с розови очи се означава с (pd) и е необичайна мутация която не е свързана с пола, която влияе върху цвета на очите и произвежда разредител в оцветяването на оперението, подобно на разреждане (d), което обаче е свързано с пола. Зрението на такива гълъби е доста лошо, но птиците са здрави и могат да се развъждат когато са отделени в самостоятелни гълъбарници. Повечето селекционери веднага биха се "освободили" от такива птици, но трябва да се знае, че това е важно допълнение за изучаването на генетиката на гълъбите. В комбинация с бяло оперение произведено от гризъл например се нарича псевдоалбинос. И от това следва, че фенотипа на дадената птица е комбинация от фактори, а не от гена за албинизъм.

 Проблемите със зрението при гълъбите с розови очи предизвиква "клатене" на главата и врата особенно при ходене и хранене. Появата на такава птица в нашето ято може да го разгедаме и като плюс за нашата селекция. Трябва да изследваме мутацията и да намерим решение как тя да не се появява занапред в развъдното ни ято. 

 

 Разредения тип с розови очи pd//pd като хомозиготен за рецесивен ген може да представлява възможност за тестване. Всички гълъби които носят този ген могат да бъдат тествани с други птици от ятото за да се тестват носителите на дадената порода. И самото показване на този тип мутация в хомозиготно състояние показва, че възможността да имаме pd//+ (хетерозиготно съчетание) в ятото е голяма. След като сме направили тест как се предава в поколението и при кои птици имаме тази рецесивна мутация която остава скрита в хетерозиготно състояние, вече ще можем да вземем правилното рашение от къде да намалим от генофонда.Тук стои и въпроса, че при отстраняване без изследване на тази хомозиготна птица pd//pd може да застраши нашата развъдна програма и дори да застраши дадена порода. Тези скрити гени ще почнат да се появяват с нарастваща честота, ако се спазват схемите за линено развъждане.

 Разреждането с розови очи може да бъде скрита във фенотипа и родителите да изглеждат нормално, но когато имаме такъв тип гълъби тази мутация рано или късно ще се появи.

 Така ще имаме по фенотип три нормални и един с розови очи и разреден. И един хомозиготен за разреден, два хомозиготни в които мутацията е скрита защото е рецесивна и един хомозиготен (нормален) без гени за тази мутация.

 Можем да заклчючим, че дори да елиминираме хомозиготния гълъб за разреждане (pd//pd) от стадото това много малко ще повлияе на генетичния състав на цялото ято, двете хомозиготни птици (bd//+) за тази мутация ще се погрижат за това. Ако имаме силен инбридиинг в ятото запаса на тази нежелана мутация ще е доста висок. Доста честа практика е да се разбие чифта и гълъбите от това семейство да се наешат с други птиици за да се продължи развъдната програма. Както виждаме от схемата за генетичния запас това няма да повлияе много от подобна процедура и рано или късно ще се появи пак в поколението. Честата поява на такива нежелателни мутации може да обезсърчи всеки развъдчик на домашни гълъби.

 След като сме установили, че фенотипа се предава по генетичен път тестването е решението на всиички подобни проблеми. Ако тази мутация се повтаря в поколенията нейната честоа и пол на гълъбите ще ни даде ценна информация. Развъдчика може да каже "Защо да се занимавам с това. Мога да отстраня гълъба и да го забравя". Това е вярно, но интелегентния подход е, че отстраняването на хомозиготната pd//pd птица ще е като да заровим гавата си в пясъка. Да няма да виждаме тази дразнеща мутация, но тя ще е в генетичния запас на ятото и по стечение на обстоятелствата ще се появява отново и отново.

 Има много голямо разнообразие от рецесивни нежелани мутации и единственото отговорно решениие е тестване на птиците за тях. Така селекционера може да подбере научно, а не чрез проба-грешка птици за своите семейства и да намали или увеличи честотата на тази дадена мутация. Така вече гълъбовъда има принос в избраната от него порода и да помогне с изучаването на гълъбите като цяло.