Основни закони на наследствеността. правила на доминацията.

Основни закони на наследствеността. Правила на доминацията.

 Тялото на гълъбите е изградено от милиони клетки повечето от които съдържат пълния набор от гени. Гените са тези които контролират развитието и растежа на тялото. Те определят как ще изглеждат гълъбите от бъдещето поколение, дали ще приличат на един от родителите си или и на двамата или въобще няма да наследят техните белези и качества.

 Генните инженери са установили, че различните признаци на два организма могат да бъдат в два типа зависимости :  

•  Първия тип е когато един от признаците се явява господстващ над друг, който му се подчинява и отстъпва. Признака който е господстващ се нарича доминантен, този който отстъпва се нарича рацесивен. На езика на гълъбовъдите доминантния признак е „силна кръв”, а рецесивния „слаба кръв”. Такова съотношение на признаците, когато единият доминира над другите се нарича пълна доминация.

• Втория тип е когато нито един от признаците не доминира над другите, те биват неутрални и независими.

 Наследствените признаци в тези два случая  се проявяват различно и така може да се обясни защо полученото поколение прилича само на един от родителите или въобще не прилича на никой от тях.

 Трябва да се отбележи, че за селекционната работа голям интерес  представлява работата с индивиди с различни признаци. В нашият случай това са гълъби които по каквито и да е било признаци (един или друг) се различават. Такива съешавания позволява да се получи потомство с нови признаци и носи названието хибридизация. Съешаването на гълъби с еднакви признаци се използва в чисто - породното развъждане, птици от една порода със сходни качества. Те имат първостепенно значение за затвърждаване на ценните признаци на дадена порода, поколението прилича на родителите си тоест използва се при просто възпроизвеждане. 

 При съешаване на гълъби различаващи се по един признак, когато един от тях е доминантен, а другия рецесивен, в първото поколение всичките малки се получават еднообразни и само с доминантни признаци, а рецесивния се загубва и не се проявява по външни белези. Това е първата закономерност на наследствеността, а именно еднообразието на първото поколение. Това не означава, че рецесивния ген изчезва напълно, но е подтиснат от доминантния и се проявява в следващите поколения - внуците. Ако се съешат децата от първото поколение то в тяхното потомство ще има гълъби както с доминантен така и рецесивен ген. Съотношението между тях ще е 3 към 1 в полза на доминантния. Тука се наблюдава разцепление на признаците. За пояснение можем да използваме примера като съешаваме гълъби с качул на главата и без качулка при които знаем, че гладката глава е доминантен признак, качулатата е рецесивния. Резултата в поколението е показано на тази схема 

Резултати от съешаване на гълъби с и без качулка. В поколението (F1) всички гълъбчета са без качулка, а при  (F2) вече имаме с и без качулка.  

 От рисунката се вижда, че всички малки са без качулка (F1), качулати сред тях няма, а при събиране на тяхното потомство помежду си (F2) вече се получават и гълъбчета с качулка и съотношението е три към едно. Това съотношение е получено експериментално. При гълъбите поколението е малко и това може да не се изрази в пълна степен, но така изглеждат нещата когато има пълна доминация на даден признак.

 Ако между признаците няма доминация, то тогава става въпрос за непълно доминиране. При събиране на гълъби с такива признаци в първото поколение малките са с признаци които се отличават от техните родители, а второто поколение (внуците) с междини признаци и с качествата на родителите. Така се получава разцепление на признаците при птиците от първото поколение, но съотношението вече не е 3 към 1 както при пълната доминация, а 1 към 2 към 1 - на два междини признака се получава един признак от всеки родител.

 Непълното доминиране дава възможност на гълъбовъда да отстрани някои нежелателни признаци и да получи нови каквито не са били у родителите. Тази закономерност  отдавна се използва от опитните гълъбовъди.

 Трябва да се каже, че според генетиката между пълен доминантен и непълен доминантен ген не съществува рязка граница, но както виждаме различия между тях има. Когато разгледаме доминантността като признаци и правила и тяхната наследственост, става ясно защо потомството получава вида на единия родител или въобще не приличат на никой от тях. Знанията на тези важни положения на генетиката както се вижда е от голямо значение за племената работа и развъждане на гълъбите. Те постоянно трябва да се надграждат и развиват както от литературни източници така и по лични наблюдения и опита на самия гълъбовъд, колкото са по - пълни толкова по - надеждно и  добре можем да подбираме родителските двойки и да получаваме желаните резултати в бъдещото поколение.