Какво представляват пухоперуядите и каква борба да водим срещу тях ?

Какво представляват пухопероядите  и каква борба трябва да водим срещу тях ?

  Пухопероядите живеят в помещенията заедно с нашите гълъби. Те паразитират върху нашите любимци хранят се с пера и пух. Освен това те пренасят болествотворни микроорганизми. Те са причина за проява на заболявания като '' варовити крака'' и ''пъпчиво тяло''.

 

Пухоперояд

Пухопероядите са безкрили насекоми които достигат на дължина до 1,5-2.5 мм. Тялото им е сплескано, силно окосмено и с ръждив цвят. Формата на главата е в зависимост от вида може да бъде триъгълна, кълбовидна или трапецовидна. Устния апарат е устроен за гризане. Паразитите се закрепват за перата на птиците чрез четина и нокти.

  Развитието на малофагите (пухпероядите) протича върху тялото на гълъбите. Женските снасят яйца, които се прикрепват със специален секрет към перата, пуха или кожата. Яйцата са овални с бял цвят. След 5-12 дни се излюпват ларви, които след 12-16 дни се превръщат в полово зрели насекоми. Извън тялото на гълъбите те могат да живеят до 8 дни.

  На една птица може да паразитират малофаги от няколко вида, които обитават определени участъци на тялото. Най-масово те се намират под крилата, опашката, гушата, особено на подрастващите гълъбчета. Пухопероядита са много подвижни, те непрекъснато сменят местата си върху тялото на гълъбите и  с движението си дразнят кожата. Птиците изпитват сърбеж и често ровят с човка перата си и често ''потропват'' с крака. В перата се появяват малки дупчици, а след това перата остават разрошени. В хода на болестта гълъбите губят апетит и не могат да спят спокойно нощем. Това води до намаляване на имунитета на птиците (особено на младите) които стават нестабилни към различни заболявания. При масивни нападения на паразитите се развиват кожни заболявания, явяват се оголени места по тялото. Около младите пера се наблюдава струпване на голям брой паразити.

Пера нападнати от пухоперояди

Диагнозата се поставя лесно. При оглед на птиците се откриват по перата насекоми и техните яйца. Това може да стане много лесно като се огрее с отоплителна лампа, това кара насекомите да излизат на повърхността на перушината. Също така за по добра видимост, крилата на гълъбите се разтварят и се наблюдават срещу светлина, и така по-лесно се виждат паразитите. При по масирана инвазия перата са увредени. По перата се наблюдават множество дупчици, изглеждат така все едно, че са надупчени с карфица. 

  




 Лекуват се чрез прилагане на инсектицидни средства под формата на разтвори, емулсии или аерозоли. Поради това, че яйцата им са устойчиви към препаратите, за пълното им унищожаване на паразитите птиците трябва да се обработват двукратно в интервал от 10-15 дни с хлорофос, негувон, севин, купекс и др. От 10-15 години във ветеринарните аптеки се предлагат пудри които са тествани специално за птици против външни паразити. Правят се няколко последователни обработки в интервал 25-30 дни. Има и препарати като avismektin(doramectin) който се накапват директно върху кожата на гълъбите  на врата или в областта на трътката (пухопероядите снасят яйцата си в основата на трътката). Ектопаразитите се третират чрез употребата на чеви-трен и инс 15. Тренирането се повтаря за да се унищожат и следващите поколения на паразитите. Хранилките и поилките се измиват с гореща вода. 

  За профилактика може да се постави сандъче с пепел и сяра или да се къпят в чай от лайка, перата могат да се натриват със сух пелин. Може да се направят солни бани за гълъбите ни, които да ги предпазват от заразяване с пухоперояди.

  За да се предпазят птиците от нападение на пухоперояди важно условие е да има достатъчно пространство за нашите птици, да се избягва отглеждането им в тесни помещения. Да се поддържа ниво на хигиена,  да се предотврати източника на  влага и мухал  в гълъбарниците. Може да се поставят чанти с лавандула, лайка или сухи листа и кора от бреза в близост до кацалките и местата за гнездене. Да се ограничи контакта на гълъбите с диви или свободно летящи птици.