мутация и разновидност
Едно от изумителните свойства на гените е тяхната стабилност, те се пренасят от поколение в поколение и остават непроменени. Обаче гените не се предават всеки път абсолютно точно и не са единствените фактори определящи наследствеността и изменчивостта на признаците на организма. Всеки организъм съществува в дадена среда която го заобикаля и с която е в постоянно взаимодействие. Външната среда е сбор от климатичните и атмосферните условия (температура, атмосферното налягане, характерните въздушни маси действие на радиацията и химичните фактори), хранене, тренировки, грижите за нашите любимци и т.н.
Мутацията представлява промени в генетичната информация на организмите, носител на която са молекулите на ДНК и РНК. Причините за възникване на мутации може да са грешки в презаписването на наследствената и информация в рамките на клетъчното делене. Смята се, че най-много влияние за това имат съвместното въздействие на околната среда и наследствеността. С влиянието на външната среда е свързано с внезапното скокообразно проявяване на признаци, които по рано не са били у никого от предците на дадено растение или животно. Това явление се нарича мутация, а индивиди с такива признаци- мутанти. От гледна точка на еволюцията мутациите се разглеждат като движеща сила в развитието на живата природа. За целите на практиката трябва да се знае, че мутацията е наследствена изменчивост, която веднъж появила се остава постоянна и затвърждаваща се в поколенията. Тя може да бъде малка и незначителна и ненужна дори вредна, в такива случаи трябва да се отстраняват такива признаци, но може да бъде и съществена, интересна и в крайна сметка полезна и даващи преимущество на мутиралия индивид да се справи с променящата се среда. Също така съществуват и неутрална мутация, които нямат пряко влияние за оцеляването на организма. Мутацията може да бъде както доминанта така и рецесивна и се проявяват различно - първата може да появи още в първото потомство и да продължава да се затвърждава, втората се проявява много поколения след като тя е възникнала. За проявата на рецесивната мутация, родителите трябва да имат еднакви мутации при определени признаци.
Мутациите които нас ни интересуват може много добре да се наблюдават гълъбовъдството. Само трябва да си припомним колко разнообразни породи гълъби произлизат от един общ пра родител, скалния гълъб. Породите се различават по окраската на оперението, размер, структура на тялото и оперението и т.н., тази голяма разновидност е много интересна за хората които се занимават с отглеждане на гълъби. Опитните гълъбовъди използват умело тази полезна информация за работата по своята селекция. Тя се явява много важно средство при създаването на нови породи и усъвършенстване на домашните породи гълъби.
Външните условия при който съществува и се развива организма могат да повлияят не толкова на наследствената изменчивост (като при мутацията), а да засегне изменения на фенотипа (външните белези) като не се засяга генотипа. Тази форма която не е свързана с изменение на генотипа се казва модификация, това е видоизменения които не засяга същинска промяна в техните вариации.
Характерните признаци реагират по различен начин в различните региони на околната среда. Едни от тях се изменят много, други по-малко, трети се променят много малко или почти не се видоизменят. При гълъбите например, размерите и теглото на телата много зависят от храненето и начина на отглеждане, летателните способности зависят от климатичните и годишните условия, също така и от тренировките. Много често постоянна отличителна среда се оказва оперението, то почти не се изменя при различни условия на средата, макар, че качеството на перата на гълъбите (еластичност, плътност, блясък) зависи много от храненето и начина на отглеждане. Изменчивостта е толкова разнообразна, както и условията на околната среда и обратно колкото средата е по-еднородна толкова по-малко са измененията. Това обстоятелство трябва да се отчита при развъждането. Например старозагогските бели високолетачии обичат да летят при високо атмосферно налягане и с леки течения на въздуха. Те използват въздушните потоци за издигането и задържането им на голяма височина където издържат в полет дълго време, не са силови летци. Гълъбите от тази порода обичат да летят над обширни равнини, а не над възвишения и когато се преместят в други географски ширини те не могат да покажат пълните си възможности. Други породи гълъби като типлерите например се представят много добре край морското крайбрежие, като използват теченията предизвикани от разликата в температурата на въздушните маси, които са над водата и сушата. Много важно е да се знае, че летателните качества на гълъбите се поддържат чрез правилни и постоянни тренировки. Случвало се е гълъби които се отглеждат затворени (волиерно) без да се "пъдят", но имат летателни качества тяхното поколение да е също с толкова добри качества при полет както и поколението на тренираните птици, стига само да почнем да ги упражняваме в полет. Това означава, че независимо как се отглеждат гълъбите когато не се засяга генотипа те предават своите качества в поколението си.
Селекцията в общия смисъл е отбор и подбор на гълъбите. Тя се използва за създаване на нови породи и подобряване вече съществуващите. Селекцията се опира на основни закони и положения на генетиката които съставят научна основа на което стъпва и се провежда племенното дело, най-общо казано генетиката е теорията, а селекцията - практиката.
Руските генни инженери препоръчват при успешното разрешаване на трудните задачи, които поставя селекцията да се изучат и отчитат следните условия:
Тези общи положения се отнасят за работата по селекцията на нашите любимци. Трябва да се има в предвид физиологическите и наследствените (генетически) особености на гълъбите в работата по селекцията с тях.
Породи и индивиди които се възпроизвеждат добре могат да се използват за подобряване на породите при които това представлява проблем.
Селекцията на гълъбите е занятие още от дълбока древност още от опитомяването на скалния гълъб. В по-ранния стадии на развитие на гълъбовъдството тази работа се е вършила стихийно, избирали са се гълъби които с полезни качества за стопаните, а тези които не са удовлетворявали нуждите им са били отстранявани. Използвали са мутацията чисто практически. В по-късни времена вече, гълъбовъдите са почнали целенасочено да избират гълъби с мутации и съвсем съзнателно да развиват затвърждават подходящите за тях качества. Чрез утвърждаване на признаците които са ценни за гълъбовъда в поколенията и развъждане на гълъби с тези качества се получават нови породи.
В наши дни се провежда целенасочена развъдна дейност, която се води планомерно, с добри теоретически знания и практически умения, които се използват в селекцията. Хората които се заемат с тази не лека задача са длъжни да знаят какви крайни цели искат да постигнат. Някои гълъбовъди дори пребягват до нарисуване на портрет на идеалния гълъб от породата която развъждат или създават и крачка по крачка се стремят да постигнат това съвършенство. Яснотата на поставената цел определя пътя и средствата необходими за постигането на желания резултат. За постигането на предварително поставения план трябва да се действа съзнателно и целеустремено. Създаването и селекцията на нови породи гълъби не е за всеки, но когато се постигнат набелязаните цели това носи голямо удовлетворение, уважение и признание за извършената работа.
Мутацията представлява промени в генетичната информация на организмите, носител на която са молекулите на ДНК и РНК. Причините за възникване на мутации може да са грешки в презаписването на наследствената и информация в рамките на клетъчното делене. Смята се, че най-много влияние за това имат съвместното въздействие на околната среда и наследствеността. С влиянието на външната среда е свързано с внезапното скокообразно проявяване на признаци, които по рано не са били у никого от предците на дадено растение или животно. Това явление се нарича мутация, а индивиди с такива признаци- мутанти. От гледна точка на еволюцията мутациите се разглеждат като движеща сила в развитието на живата природа. За целите на практиката трябва да се знае, че мутацията е наследствена изменчивост, която веднъж появила се остава постоянна и затвърждаваща се в поколенията. Тя може да бъде малка и незначителна и ненужна дори вредна, в такива случаи трябва да се отстраняват такива признаци, но може да бъде и съществена, интересна и в крайна сметка полезна и даващи преимущество на мутиралия индивид да се справи с променящата се среда. Също така съществуват и неутрална мутация, които нямат пряко влияние за оцеляването на организма. Мутацията може да бъде както доминанта така и рецесивна и се проявяват различно - първата може да появи още в първото потомство и да продължава да се затвърждава, втората се проявява много поколения след като тя е възникнала. За проявата на рецесивната мутация, родителите трябва да имат еднакви мутации при определени признаци.
Мутациите които нас ни интересуват може много добре да се наблюдават гълъбовъдството. Само трябва да си припомним колко разнообразни породи гълъби произлизат от един общ пра родител, скалния гълъб. Породите се различават по окраската на оперението, размер, структура на тялото и оперението и т.н., тази голяма разновидност е много интересна за хората които се занимават с отглеждане на гълъби. Опитните гълъбовъди използват умело тази полезна информация за работата по своята селекция. Тя се явява много важно средство при създаването на нови породи и усъвършенстване на домашните породи гълъби.
Външните условия при който съществува и се развива организма могат да повлияят не толкова на наследствената изменчивост (като при мутацията), а да засегне изменения на фенотипа (външните белези) като не се засяга генотипа. Тази форма която не е свързана с изменение на генотипа се казва модификация, това е видоизменения които не засяга същинска промяна в техните вариации.
Характерните признаци реагират по различен начин в различните региони на околната среда. Едни от тях се изменят много, други по-малко, трети се променят много малко или почти не се видоизменят. При гълъбите например, размерите и теглото на телата много зависят от храненето и начина на отглеждане, летателните способности зависят от климатичните и годишните условия, също така и от тренировките. Много често постоянна отличителна среда се оказва оперението, то почти не се изменя при различни условия на средата, макар, че качеството на перата на гълъбите (еластичност, плътност, блясък) зависи много от храненето и начина на отглеждане. Изменчивостта е толкова разнообразна, както и условията на околната среда и обратно колкото средата е по-еднородна толкова по-малко са измененията. Това обстоятелство трябва да се отчита при развъждането. Например старозагогските бели високолетачии обичат да летят при високо атмосферно налягане и с леки течения на въздуха. Те използват въздушните потоци за издигането и задържането им на голяма височина където издържат в полет дълго време, не са силови летци. Гълъбите от тази порода обичат да летят над обширни равнини, а не над възвишения и когато се преместят в други географски ширини те не могат да покажат пълните си възможности. Други породи гълъби като типлерите например се представят много добре край морското крайбрежие, като използват теченията предизвикани от разликата в температурата на въздушните маси, които са над водата и сушата. Много важно е да се знае, че летателните качества на гълъбите се поддържат чрез правилни и постоянни тренировки. Случвало се е гълъби които се отглеждат затворени (волиерно) без да се "пъдят", но имат летателни качества тяхното поколение да е също с толкова добри качества при полет както и поколението на тренираните птици, стига само да почнем да ги упражняваме в полет. Това означава, че независимо как се отглеждат гълъбите когато не се засяга генотипа те предават своите качества в поколението си.
Селекцията в общия смисъл е отбор и подбор на гълъбите. Тя се използва за създаване на нови породи и подобряване вече съществуващите. Селекцията се опира на основни закони и положения на генетиката които съставят научна основа на което стъпва и се провежда племенното дело, най-общо казано генетиката е теорията, а селекцията - практиката.
Руските генни инженери препоръчват при успешното разрешаване на трудните задачи, които поставя селекцията да се изучат и отчитат следните условия:
- Изходния генетичен материал като произход и разнообразие, който се явява като обект на селекция.
- Степента на наследствената изменчивост (мутация)
- Ролята на околната среда в проявлението на признаците които искаме да използваме и затвърдим.
- Закономерностите на наследствеността при хибридизация.
- Формата на изкуствения отбор,създаване, подобрение и затвърждаване на желаните качества.
Тези общи положения се отнасят за работата по селекцията на нашите любимци. Трябва да се има в предвид физиологическите и наследствените (генетически) особености на гълъбите в работата по селекцията с тях.
- Гълъбите имат полово размножаване. Те създават семейства от мъжки и женски. Чифтовете които създава селекционера са с цел развъждане и подобрение.
- Всеки индивид от чифтовете се явява пълноправен при създаването на поколението. Това означава, че затвърждаването или разпада на желаните качества може да са по линия на мъжкия или женската.
- Всяка птица, която се използва за развъждане представлява селекционна ценност.
- Потомството от всяко семейство гълъби за една година е достатъчно за работа по селекцията.
- Бързото мътене, излюпване, растеж и развитието при гълъбите позволява сравнително бързо да направим анализ на получените резултати и ако необходимите резултати не ни задоволяват да направим нужните корекции в съешаването на чифтовете.
- Способността на предаване на качествата на гълъбите в потомството им е различна при отделните породи. Старите така наречени аборигени породи предават по-добре и пълно своите белези на поколението си отколкото новосъздадените. По-добре предават своите качества породите гълъби които са с опростен екстериор отколкото със по-сложен. Птици с едноцветно оперение или с по-прост рисунък на окраската предават по-устойчиво своите качества, отколкото гълъби които имат два или три цвята и сложен начин на очертаване в оперението.
Породи и индивиди които се възпроизвеждат добре могат да се използват за подобряване на породите при които това представлява проблем.
Селекцията на гълъбите е занятие още от дълбока древност още от опитомяването на скалния гълъб. В по-ранния стадии на развитие на гълъбовъдството тази работа се е вършила стихийно, избирали са се гълъби които с полезни качества за стопаните, а тези които не са удовлетворявали нуждите им са били отстранявани. Използвали са мутацията чисто практически. В по-късни времена вече, гълъбовъдите са почнали целенасочено да избират гълъби с мутации и съвсем съзнателно да развиват затвърждават подходящите за тях качества. Чрез утвърждаване на признаците които са ценни за гълъбовъда в поколенията и развъждане на гълъби с тези качества се получават нови породи.
 |
| развитие на породата Мария Стюард (Якобин, Якалия, Перукер) чрез използване на мутацията през годините |
В наши дни се провежда целенасочена развъдна дейност, която се води планомерно, с добри теоретически знания и практически умения, които се използват в селекцията. Хората които се заемат с тази не лека задача са длъжни да знаят какви крайни цели искат да постигнат. Някои гълъбовъди дори пребягват до нарисуване на портрет на идеалния гълъб от породата която развъждат или създават и крачка по крачка се стремят да постигнат това съвършенство. Яснотата на поставената цел определя пътя и средствата необходими за постигането на желания резултат. За постигането на предварително поставения план трябва да се действа съзнателно и целеустремено. Създаването и селекцията на нови породи гълъби не е за всеки, но когато се постигнат набелязаните цели това носи голямо удовлетворение, уважение и признание за извършената работа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар