усъвършенстване на природните признаци
При развъждането на гълъбите първостепенната задача на извършваната от нас селекция е затвърждаване и усъвършенстване на основните качества на породата. Решението на тази задача трябва да бъде колективна работа, ако не на всички то поне на по-голямата част от гълъбовъдите. Още с първите стъпки младите гълъбовъди трябва да се приучат към сериозна работа с гълъбите, висока култура на ръководене на гълъбовъдните стопанства, активно участие в работата по селекцията.
Всеки гълъбовъд е длъжен да се стреми към подобряване на качествата на своите любимци и усъвършенстване на техните природни признаци. Отстраняват се недостатъците, затвърждават се най - добрите качества характерни за породата. Стремеж към пълно съответствие на стандарта за дадената породата. Това не е проста работа, но е интересна и когато постигаме желаните резултати носи голямо задоволство.
Съвременните породи гълъби в болшинството си вече са достатъчно затвърдени и предават устойчиво характерните признаци, но това не означава, че птиците от тези породи са достигали съвършенство.
Несъвършенството на нашите (местни) породи гълъби е свързано с това, че когато се сменя системата на управление на страната през 1989 година голяма част от гълъбовъдните дружества се разпадат. Начина на живот се променя коренно и хората мислят първо за своето физическо оцеляване, а после за всичко друго. По време на така наречения преход се изгубва много от добрия племенен материал за развитие на отделните породи гълъби. Популациите на птиците намаляват с пъти поради невъзможността на гълъбовъдите да поддържат големи ята (бил съм свидетел как на пазара в Стара Загора през ''Жан Виденовата зима'', търговци от Турция изкупиха гълъбите и ги прекараха през граница с цел бърза и лесна печалба).
През така наречения "комунизъм" когато България започва да се индустриализира и хората мигрират от селата към градовете в стремеж за по-добър живот, така през това преместване от едно населено място в друго също се загубва много ценен "материал" за развъдната работа. В градовете хората заживяват в жилищни комплекси в които е почти невъзможно да се отглеждат гълъби. Всичко това оказва неблагоприятен ефект върху развъдната дейност на породите гълъби в страната. В по-ново време когато се възстановява дейността на гълъбовъдните дружества се възвръща работата по селекцията. Тази работа трябва да се води с упоритост и настойчивост.
Трябва да се има в предвид, че породните признаци, даже на много старите (аборигените) породи не са неизменими, не всеки път се предават точно и в пълно съвършенство, Напротив винаги се намират в постоянно развитие и изменение. Тези изменения не са толкова съществени, за тяхното проявяване важна роля играят външната среда, условията на живот, които постоянно въздействат на организма на гълъбите. Така като тези условия навсякъде са различни, то и породните признаци се изменят индивидуално. Източник на изменения на признаците може да бъде и свободното чифтосване на гълъби с различни признаци. Такова съешаване често се допуска от млади гълъбовъди с не достатъчно опит, така се получават безпородни гълъби или с не желателни качества, от такива птици трябва да се освобождаваме. Към това трябва да се добави, че заедно с промяната на гълъбите също така се изменят и вкусовете и интересите на самите селекционери и отношението им към оценката на едни или други качества и признаци. Това оказва съществено влияние за усъвършенстването на отличителните качества на отделните породи гълъби. Тук играе роля както вкуса на отделните гълъбовъди така и на птицевъдите в района в който се отглеждат дадена порода. Почти винаги под влиянието на тези вкусове се формират качествата на местните породи. Винаги трябва да се стремим да подобряваме и усъвършенстваме породните признаци на съществуващите гълъби.
Усъвършенстването на породните признаци може да се раздели на две направления :
Съвременните породи гълъби в болшинството си вече са достатъчно затвърдени и предават устойчиво характерните признаци, но това не означава, че птиците от тези породи са достигали съвършенство.
Несъвършенството на нашите (местни) породи гълъби е свързано с това, че когато се сменя системата на управление на страната през 1989 година голяма част от гълъбовъдните дружества се разпадат. Начина на живот се променя коренно и хората мислят първо за своето физическо оцеляване, а после за всичко друго. По време на така наречения преход се изгубва много от добрия племенен материал за развитие на отделните породи гълъби. Популациите на птиците намаляват с пъти поради невъзможността на гълъбовъдите да поддържат големи ята (бил съм свидетел как на пазара в Стара Загора през ''Жан Виденовата зима'', търговци от Турция изкупиха гълъбите и ги прекараха през граница с цел бърза и лесна печалба).
През така наречения "комунизъм" когато България започва да се индустриализира и хората мигрират от селата към градовете в стремеж за по-добър живот, така през това преместване от едно населено място в друго също се загубва много ценен "материал" за развъдната работа. В градовете хората заживяват в жилищни комплекси в които е почти невъзможно да се отглеждат гълъби. Всичко това оказва неблагоприятен ефект върху развъдната дейност на породите гълъби в страната. В по-ново време когато се възстановява дейността на гълъбовъдните дружества се възвръща работата по селекцията. Тази работа трябва да се води с упоритост и настойчивост.
Трябва да се има в предвид, че породните признаци, даже на много старите (аборигените) породи не са неизменими, не всеки път се предават точно и в пълно съвършенство, Напротив винаги се намират в постоянно развитие и изменение. Тези изменения не са толкова съществени, за тяхното проявяване важна роля играят външната среда, условията на живот, които постоянно въздействат на организма на гълъбите. Така като тези условия навсякъде са различни, то и породните признаци се изменят индивидуално. Източник на изменения на признаците може да бъде и свободното чифтосване на гълъби с различни признаци. Такова съешаване често се допуска от млади гълъбовъди с не достатъчно опит, така се получават безпородни гълъби или с не желателни качества, от такива птици трябва да се освобождаваме. Към това трябва да се добави, че заедно с промяната на гълъбите също така се изменят и вкусовете и интересите на самите селекционери и отношението им към оценката на едни или други качества и признаци. Това оказва съществено влияние за усъвършенстването на отличителните качества на отделните породи гълъби. Тук играе роля както вкуса на отделните гълъбовъди така и на птицевъдите в района в който се отглеждат дадена порода. Почти винаги под влиянието на тези вкусове се формират качествата на местните породи. Винаги трябва да се стремим да подобряваме и усъвършенстваме породните признаци на съществуващите гълъби.
старозагорски шарен (ямалия) - гевеканат |
старозагорски шарен (ямалия) - кармазъканат |
старозагорски шарен (ямалия) - сияхканат |
Усъвършенстването на породните признаци може да се раздели на две направления :
- Първото се състои в подобряването на качествата на отделни гълъби, които не отговарят напълно на стандарта на дадената порода. Тази задача се решава с методите на отбора и подбора. Подобряване на качеството на своите гълъби.
- Втория аспект е усъвършенстване на признаците които служат за рамка на вече съществуващ стандарт за дадена порода и стремеж към по-добро качество за покриване на зададените цели. Усъвършенстване на качествата на дадена порода.
Между тези две направления няма ясно изразени граници, те са свързани помежду си. Те може да се използват в различна степен в подобряване на селекцията на вече съществуващите породи. Работата по подобряването на породните качествата на своите гълъби е задължение на всеки гълъбовъд, именно в това е интересното, че това занятие няма граници и може да продължи до безкрайност, пред това един човешки живот въобще не е достатъчен. Трябва да се знае, че селекцията е единен процес в който хората които се занимават с нея трябва да са подготвени отлично теоретически и да имат таланта тези знания да ги приложат в практиката. Препоръчително дори задължително е за развъждане да се използват чисто-породни птици, които нямат значителни недостатъци и груби грешки, които дори често се явяват наследствени. Няма никакъв смисъл да се отглеждат и развъждат гълъби с неясно потекло (безпородни гълъби, чапари) плод на свободно съешаване или на птици с недопустими дефекти.
Основния метод за подобрява не на породните качества на нашите гълъби е отбора и подбора. Отбора на племенния материал е най-добре да се извърши в собственото си стопанство тоест да се изготви от самия гълъбовъд. В началото това е сложно, защото трябва да закупим вече готови птици от други гълъбовъди с надежда, че от тях ще се получат желаните резултати. Препоръчително е да се взимат птици от добре познати гълъбовъди, по възможност гълъбите да са с проследено родословие за да може да се проследи потомството им и ако е необходимо да се направи нужния анализ. При не достатъчно знания за дадена порода е необходимо когато закупуваме гълъби да използваме опита на по-компетентни гълъбовъди. За начало трябва да съберем повече гълъби за да можем от тях да изберем най-добрите за поставените цели. Птиците които събираме трябва в по-голяма или по-малка степен да се доближават до стандарта за дадената порода и да нямат груби грешки. От подбраните гълъби се правят семейства с разчет да се образуват и поддържат няколко линии, които трябва да се стремим да не смесваме ако това е възможно.
Много важен момент в това начинание е да се подбират правилните партньори за сформиране на семействата гълъби.
Многогодишната практика на гълъбовъдите преди нас които са отглеждали тези прекрасни създания е довела до обобщаването на някои правила при подбора за гълъби за формирането на нови семейства с цел развъждане и селекция.
Придържайки се към тези основни правила за подбор на семейства гълъби, гълъбовъда може да разчита на бързо и надеждно получаване на желаните резултати за усъвършенстване на качествата на своите гълъби.
Основния метод за подобрява не на породните качества на нашите гълъби е отбора и подбора. Отбора на племенния материал е най-добре да се извърши в собственото си стопанство тоест да се изготви от самия гълъбовъд. В началото това е сложно, защото трябва да закупим вече готови птици от други гълъбовъди с надежда, че от тях ще се получат желаните резултати. Препоръчително е да се взимат птици от добре познати гълъбовъди, по възможност гълъбите да са с проследено родословие за да може да се проследи потомството им и ако е необходимо да се направи нужния анализ. При не достатъчно знания за дадена порода е необходимо когато закупуваме гълъби да използваме опита на по-компетентни гълъбовъди. За начало трябва да съберем повече гълъби за да можем от тях да изберем най-добрите за поставените цели. Птиците които събираме трябва в по-голяма или по-малка степен да се доближават до стандарта за дадената порода и да нямат груби грешки. От подбраните гълъби се правят семейства с разчет да се образуват и поддържат няколко линии, които трябва да се стремим да не смесваме ако това е възможно.
Много важен момент в това начинание е да се подбират правилните партньори за сформиране на семействата гълъби.
Многогодишната практика на гълъбовъдите преди нас които са отглеждали тези прекрасни създания е довела до обобщаването на някои правила при подбора за гълъби за формирането на нови семейства с цел развъждане и селекция.
- Подбора на партньор трябва да е еднороден. Мъжкия и женската трябва да са от една порода и със сходни признаци. Трябва да се търсят такива качества които са най-близко до съществуващия стандарт за всяка порода.
- Сформирането на семействата гълъби трябва да се извършва взискателно по начертания предварително план за постигане на определена цел. Свободно и безразборно съешаване е недопустимо.
- В подбора на чифтовете един от партньорите задължително трябва да е с по-добри качества или поне равни на тези породни признаци които искаме да подобрим. Недостатъка на единия партньор трябва да се препокрива с положителните качества на другия.
- При подбор на родители трябва да се ръководим от простите правила при селекцията, " по-лошите с хубавите се подобряват", "добрите с добри дават добри". Това дава възможност в новите поколения да се получават гълъбчета с високо качество - по-добро от качеството на изходните родителски чифтове.
- Удачния или не удачния избор на партньори се проверява по качеството на полученото потомство. По-високото качество е свидетелство, че сме извършили правилен подбор, а по-лошите или оставащи без изменения признаци (тези които се опитваме да подобрим) означава, че подбора ни е несполучлив. Когато не сме сполучили с избора на партньори трябва да разформираме чифта и да направим нови по-удачни семейства. Има случаи в практиката които показват, че при посредствени, но удачно събрани гълъби се получава добро потомство, а добри на вид от които се очаква по-добро поколение това не се оправдава. Винаги трябва да се търси нови и по-добри съчетания на родителите в образуването на семействата гълъби които използваме за селекция.
- При подбора на семействата гълъби трябва да имаме в предвид възрастта на птиците. Много старите гълъби дават лошо потомство, за това е по-добре да не се използват за селекция. Когато това е наложително е добре да се съешават с млади птици - стар гълъб с млада гълъбица или обратно млад гълъб с стара гълъбица.
- Не е желателно да се събират в чифт гълъби с еднакви недостатъци в този случай вместо да ги избягваме, те се затвърждават и ще се предават в поколението за на пред.
- При близко-родствено съешаване (ибридинг) трябва да сме особено внимателни защото може да се получи нежелан резултат (намаляване на жизнената способност на получените гълъби, слаб имунитет и др.)
- При линейно развъждане през 2-3 години трябва да се прави междулинейно кръстосване чрез подбиране на партньори от различни линии. Това позволява поддържане на жизнеспособността и плодовитостта на гълъбите. Може да се използват птици от същите линии, но произведени в други стопанства и в различни климатични условия.
Работата по усъвършенстване на качествата на своите гълъби е достъпна за широкия кръг гълъбовъди, трябват знания, навици, постоянство и настойчивост за постигане на набелязаните цели. Гълъбовъда може да счита задачата по селекцията за изпълнена само тогава когато болшинството от гълъбите които отглежда да отговарят достатъчно пълно на съответния стандарт за дадената порода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар