Какво представлява холерата по гълъбите и как да се справим с нея

Какво представлява холерата по гълъбите и как да се справим с нея

 Холерата е заразна болест при гълъбите, тя засяга както домашните гълъби така и свободно живеещите птици. Разпространена е в целия свят, като за някои части е голям проблем. Най-податливи са водо-плаващите птици. Причинителя при гълъбите е Pasteruella avium и Pasteurella multocida. Бактериите са грам отрицателни, не подвижни са и не образува спори. Има пръчковидна или овоидна (яйцевидна) форма. Пастьорелите са аеробни (живеещи само когато има наличие на кислород) те съдържат ендотоксин, който се освобождава при загиване или разрушаване на бактерията. Развиват се добре в среди които съдържат животински белтък. Оптималната температура за развитие е 37 градуса по Целзий. Степента на заразяване при отделните щамове на пастьорелата варира в широки граници. Загубите при това заболяване са големи от 60% до 80% особено когато заболяването се развива в острата му форма. 

 Източника на инфекция са болни птици и особено труповете на умрелите. Причинителя на болестта се запазва в труповете, заровени в земята, както и във водата да три месеца. Болните гълъби излъчват заразата главно чрез изтеченията от носа и много рядко чрез фекалиите. По този начин болните птици заразяват храната и водата. Заразата може да се пренесе чрез внасяне на болни птици в гълъбарника без нужната карантина, чрез замърсен инвентар, транспортни средства, хора и др.



 За разпространението на холерата на по-далечни разстояния спомага, когато хищни птици накълвават труповете на умрели от холера птици. Плъховете също са приносители на заразата особено когато са се хранили с трупове на заразени птици. Холерата върлува през всички сезони на годината, но за България се забелязва бум през пролетно-летния сезон.

 Предразполагащи фактори за проявата и развитието на болестта са условията на отглеждане и хранене на гълъбите, климатичните фактори и други. Има изследвания които показват, че болестта се развива в резултат на някаква травма, тъй като пастьорелите са широко разпространени в здравите стада. 


 Попадналите в устната кухина и носните пътища пастьорелите проникват бързо в организма на гълъбите. Инфекцията може да се получи при нараняване на кожата. Попаднали в тъканите слабо заразните щамове не се размножават и се разрушават, патогенните се намножават и предизвикват заболяване.

 Развитието на болестта зависи от вирулентността на щама - мярка за способността на болестотворния организъм да заразява и от действието на предразполагащи фактори.

 Установяват се три форми на болестта - остра, подостра и хронична.

• При острата форма на болестта гълъбите не показват никакви признаци на боледуване. Смъртта настъпва внезапно. В гнездата, по кацалките или на земята в гълъбарника са намират трупове на умрели птици.

• При подострата форма - гълъбите показват признаци на общо неразположение - висока температура, анорексия (пълна липса на апетит), слизести изтечения от устата, появява се жълтеникава диария, по някога и затруднено дишане. Смъртта настъпва от няколко часа до няколко дни след първоначалните признаци. При някои случаи се наблюдават само дихателни проблеми - оток на под очните синуси, течение на ноздрите с не приятна миризма и общо неразположение. Птиците изглеждат сънливи, перушината им е настръхнала, крилете са отпуснати и при движение се клатушкат.

• Хроничната форма може да се появи след преминаването на острата на заболяването или в следствие на щам с намалена патогеност. Причинителя в този случай се локализира в различни части на организма. Явява се отток на главата, изтечения от носа. Апетита на заболелите птици се нарушава и те не прекъснато слабеят. Някои от тях са с диария, други с възпаление на ставите. 

 Болестта може да се сбърка с тиф, псевдочума, спирохетоза, и с някои отравяния. Ако заболяването не може да се установи с точност само от клиничните признаци, наложително е ветеринарни специалист да изпрати пресни трупове на умрели птици във ветеринарна лаборатория за бактериологично изследване.
  

 При клинично проявяване на болестта за намаляване на загубите широко приложение имат главно сулфамидите и антибиотиците. Недостатък при сулфамидите (сулфамеразин,сулфаквиноксилин, сулфадомезин-натрий) е, че бактериално-статичното си действие те не могат да се използват при появата на болестта с локални процеси, тъй като оказват известно токсично действие, но те намират широко приложение при потискане на заболяването. Прилагат се с хараната, водата за пиене или инжектовно в продължение на 5 до 7 дни. Ефикасни срещу холерата са антибиотици като стрептомицин (инжективно), биомицин, терамицин, еритромицин във водата за пиене 2 грама на литър. Обикновено след 3-4 дена от началото на лекуването смъртността силно се ограничава. При нужда лечението се повтаря. С помощта на медикаменти болестта само са ограничава и не се ликвидира на пълно.

 Тъй като заболяването не може да се ликвидира на пълно, трябва да сме особено бдителни. Не трябва да се допуска контакт на заразени и здрави стада и смесването на гълъби от преболедували ята. Труповете на умрелите птици трябва да се унищожават така, че заразата да не се разпространява (най-добре е чрез изгаряне). Системно трябва да се изследват клинично птици от ятото и при съмнения за холера съмнителните гълъби да се унищожават. Необходимо е да се води системна борба срещу плъхове и мишки в помещенията където отглеждаме птиците си. Може да се прави дезинфекция с разтвор на натриева основа- 3%, разтвор на варно мляко 20-30 %, разтвор на креолин или хлорна вар - 1%