Софийски шарен без качул

 Не качулатите, както и качулатите софийски шарени гълъби (белощитници) принадлежат към една и съща порода от групата на гълъби летачи, но образуват две отделни разновидности, различаващи се в много точки и поради това всяка от тях има различен стандарт.

 Обща характеристика : Некачулати Софийски шарени гълъби са били в миналото много добри летачи и е желателно да се запазят и в бъдеще своя темперамент и своя здрав изразен външен вид.

 Дължина : не по-къс от 35 сантиметра - мерене от върха на човката до края на опашката. Тенденцията е дължината да бъде увеличена в близко бъдеще.

 Глава : Валчеста с широко повдигнато чело, като задната част на главата се съединява със задтилието и врата в хубава крива. Погледната от страни главата образува висок овал, като часта над човката се издига почти отвесно. Темето е слабо закръглено и се съединява с задтилието с овална крива.

 Човка: Средно дълга до 1 - 1,2 сантиметра, широка в основата, като горната част е слабо завита надолу.

 При черните тя е с рогов цвят, при червените и жълтите тя е съвсем светла. При междинните бои тя варира.

 Ноздри : светли, слабо развити

 Очи : бисерни.

 Очни венци : добре развити, светли при всички цветове.

 Шия: средно дълга, тънка.

 Гърди: колкото е възможни по-тесни.

 Крила : колкото се може по-дълги. При разпетване крилото е завито като турска сабя. Тази форма се получава в следствие на това, че първостепенните махови пера са по-дълги от второстепенните махови пера. Крилата да бъдат отпуснати под опашката, без да се допират до земята. Носените върху опашката крила се допускат, но при оценка се наказва.

 Опашка: колкото е възможно по-дълга с 12 дълги кормилни пера.

 Крака: къси не оперени.

Цветове:

А. Чисти: черен, кърваво червен, жълт.

Б. Междинни: сиво-черни, сребристо-сиви, тъмночервени с черен оттенък, сиво-червен, син, сиво-жълт, синьо-жълт, бледо-жълт.

 Чистите основни цветове имат предимство при оценката. Междинните цветове получават толкова повече точки, колкото повече се приближават до основните. 

 Шарки:

1. Затворен белощитник - цветни са главата, гушата, гърдите, корема и крилата (всички първостепени и второстепенни махови пера) с изключение на раменете, на които, се образува правилен бял кръг от малки покривни пера (наричан щит).

2. Отворен белощитник - цветни са главата, гушата, гърдите, корема и крилата. Цветни са и поне десет първостепенни махови пера. Раменете (щитовете) непременно трябва да бъдат бели. За предпочитане е второстепенните махови пера да са цветни. Линията ограничаваща цветните части на главата започва около 2 сантиметра под човката минава под очите 1 - 1,2 сантиметра и завършва в долния край на задтилието.

 Цветната глава е отделена от гушата бял гердан. Когато гердан липсва и гушата се съединява с долната част на главата с правилна широка лента.

Еденични цветни пера в бели части не се считат за грешка.

 Стойка: ниска която се обуславя от късите крака и цялостната дължина на тялото, покрито с гъсти и стегнати пера. Носи се почти впдоравно. Опашката се явява продължение на същата линия като края на крилата и пада малко под нея.

 Грешки :

1. Цветни пера в задтилието, в щита, на гърба и опашката.

2. Бели първостепенни махови пера. По-малко от десет цветни първостепенни махови пера.

3. Почти бяла гуша. 

4. Тъмни и червени очи

Пръстен 7 милиметра 

Описанието е изготвено през 1988 година.