сетивни органи

сетивни органи

 Сетивните органи при птиците са връзката им с околната среда. В зависимост от това какви дразнители възприемат те се делят на очи за зрението,слухови органи за слуха и равновесието, обонятелни органи за миризма и вкусови рецептори за вкус.

 Очите на птиците са доста големи в сравнение с тялото им. Гълъбите имат по едно око от всяка страна на главата. Това е важно при определяне точната дистанция. Очите на гълъба са почти неподвижни. Гълъбите имат два пъти по голяма резолюция на едното око което е разположено странично отколкото когато гледат напред. Очите имат два основни клепача и трета много тънка мембрана, която е в предния край на окото, тя служи за защита. Гълъбите са активни през деня и за това очите им приемат по-висок праг на интензитет на светлина от колкото бозайниците. Така се нарича количеството светлинна енергия която преминава за една секунда през повърхност от един квадратен метър, който е разположен перпендикулярно на светлините лъчи.   

 Очите играят важна роля във възприятието на гълъбите на околната среда и се смята, че те виждат цветове като човека. В структурата на очите на птиците има така наречения пектин, който помага за задържане на остротата на зрението дори след дълго фиксиране. 

нервна система

нервна система

 Нервната система при птиците е подобна като тази на бозайниците. Тя е много добре развита и като скорост на процесите е една от най-бързите в животинския свят. Разделя се на два дяла : централна (соматична) и периферна (висцерална). В централната нервна система влизат - мозъка, гръбначния мозък и нерви.

 Мозъка се намира в главата и е защитен от костите на черепа.   Мозъка е добре развит. Мозъчната кора е слабо развита, без гънки. Мозъка се намира във вътрешността на черепа и е свързан в единия си край към гръбначния мозък, който  преминава в центъра на гръбначния стълб. Мозъка на птиците тежи десет пъти повече от този на влечугите със същото тегло и е малко по-малко от това на бозайниците със същото тегло. Мозъка на птицата е малко по различен от този на бозайниците, мозъчните полу-кълба са добре развити от тях зависи инстинктивното поведение на птиците : хранене, летене, ходене, възпроизвеждане и др. Средата на мозъка също е добре развита, това е свързано с зрението на птицата. Обонятелните лобове (дялове) са слабо развити поради това, че птиците имат по-малко използване на обонянието си. Малкия мозък е добре развит, той е център за управление на движенията и това е логично, като се има в предвид тяхната способност за летене и гъвкавост. Задача на мозъка като цяло е да разпознава сетивните импулси от околната среда и да съхранява приетата информация, също така той е отговорен за координиране на волевите и неволевите движения. Той е контролния център за много функции и дейности на системи, органи, тъкани които изграждат тялото на гълъбите.

кръвоносна система

кръвоносна система  

 Кръвоносната система на птиците е подобна на тази на бозайниците, но е по добре развита и с по-голяма ефективност. Тя позволява да се  отговори на нуждата на   обмяната на веществата при полет. Кръвоносната система доставя кислород и хранителни вещества до клетките на тялото и има защитна функция. Тя поддържа постоянната температура на тялото. Кръвоносната система е изградена от различни по големина кръвоносни и лимфни съдове в които тече съответно кръв или лимфа ( тя е с подобен състав на кръвта, но с по-малко белтъчини).

 Кръвта е съединителна тъкан която е изградена от специфични елементи като : еритроцити, левкоцити, тромбоцити и плазма.

•  Еритроцитите са основна част на елементите от кръвта. Те транспортират кислород от белите дробове до тъканите и  въглероден диоксид от тъканите до белите дробове. Хемоглобина в еритроцитите поддържа киселинно-алкалното състояние на кръвта. Еритроцитите играят голяма роля за в регулацията на йонния състав на кръвта. Тяхната мембрана е пропусклива за анионите (йони натоварени с отрицателен заряд) и непроницаема за катионите (йони натоварен с положителен електрически заряд) и хемоглобина. 

•   Левкоцитите са сборно понятие на всички бели кръвни клетки, те не съдържат хемоглобин. Те имат защитна функция, като поглъщат вредните за организма бактерии и чрез свойството което притежават фагоцитоза и по този начин отстраняват вредния микроорганизъм..

•   Тромбоцитите са най-малките оформени елементи в кръвта. Основната им функция е свързана с кръвосъсирването. Тромбоцитите съдържат хистамин и серотонин които имат свойството да свиват кръвоносните съдове при нараняване и така да възпрепятстват кръвотечението и да предпазват организма от загуба на кръв при нараняване. Формата им е овална и нямат ядро.

•   Лимфата е прозрачна, леко жълтеникава течност. Тя е с подобен състав на кръвта, но при нея липсват еритроцитите, а тромбоцитите и левкоцитите са в голямо количество. Тя се образува като в крайните лимфни съдове се събира междуклетъчна течност. Лимфата има защитна функция, тя отмива от тъканите вредните вещества и токсините.Също така се въздейства на проникналите в организма причинители на инфекции. 

отделителна и полова система

отделителна и полова система

отделителна система

 При гълъбите отделителната система е просто устроена. Тя е съставена от бъбреци и пикочо-проводи При гълъбите пикочен мехур липсва.

 Бъбреците са продълговати по форма, разположени под гръбначния стълб зад белите дробове. Те са тъмнокафяви на цвят с мека консистенция. Бъбреците са основните отделителни органи.

 Пикочопроводите са изходни канали, започващи от средата на бъбреците и завършват в средната част на клоаката. Отворите им се намират странично от семепроводите при мъжките гълъби, а при женските надясно от левия яйцепровод. Тяхната функция е да отвеждат  урината до клоаката.

полова система

 Гълъбите са двуполови животни и за това половата система при тях е мъжка и женска. В половите жлези на първите се образуват мъжки полови клетки-спермий, а при женските се образуват яйцата.

Мъжката полова система при гълъбите включват в себе си семенници, семе-проводи, копулационен орган. Липсват допълнителни полови жлези.

храносмилателна система

храносмилателна система

 Храносмилателната система при гълъбите показва редица анатомични и физиологични особености. Тя се състои от усто-глътка, слюнчести жлези, хранопровод, стомах, черва, черен дроб и клоака.

схема на храносмилателната система при гълъбитте

               1. човка

               2. хранопровод

               3. гуша

               4 .жлезист стомах

               5. мускулест стомах

               6. черва

               7. клоака

               8. пръстеновиден мускул        
                       
               9. черен дроб                           

                     

                                                                                                                

                                                                                                                     

 Устната и  фарингиалната празнина при гълъбите представляват обща празнина усто-глътка (поради липса на меко небце). При гълъбите липсват зъби, устни и бузи, а вместо тях има развита човка (1), която е съставена от две части - горна и долна. Човката има различна форма, големина и цвят в зависимост от породата. Така например при пощенските гълъби тя е дълга, здрава, в сиво-черно оцветена, а при сатанетите, блондинетите човката е къса. Върху горната част на човката в зависимост от породата около ноздрите има образования, които варират в различна големина (при пощенските, кариерите, драконите).