Моите 30 години с гълъбите като хоби

 

Моите 30 години с гълъбите като хоби

 Отглеждам гълъби още от дете, първият ми собствен гълъбарник беше направен от дядо ми в неговата къща, където така или иначе аз посещавах всеки ден. Започнах с най-различни породи възможно най-разнообразни по външен вид, може би имах по една двойка гълъби от 15тина различни породи едновременно и не пропусках възможността да се сдобия с нещо ново и интересно на външен вид. Така постепенно във времето осъзнавайки различните необходимости на различните породи започнах да премахвам  част от гълъбите си и да увеличавам бройката на онези които задържаха вниманието ми повече. Също така започна да има влияние и районът в който живеех като предпочитание на породата за отглеждане и така постепенно се стигна до отглеждането ми на Варненски гълъби. 

 По онова време (някъде малко преди 2000 година) това беше много хубава порода гълъби с добре балансиран външен вид по отношение на костна система и оперение, нищо общо с днешното състояние на тази съсипана вече порода. Отглеждането на Варненски гълъби е съпроводено с отглеждането на породи гълъби или мелези, които са добри храначи или по разбираемо казано гълъби, които притежават добри родителски инстинкти за да бъдат използвани като приемни родители на малките на Варненските гълъби. Така в гълъбарника ми се бяха появили някои породи преметачи. Добре известно е, че достъпът на свобода извън гълъбарника води до много по-добро физическо състояние на птиците и съответно те са много по-добри родители в случая храначи, затова отделението на гълъбарника ми с храначи всекидневно се отваряше и те бяха освобождавани да излизат на вън. Тези гълъби предимно мелези между пощенски и диваци се вдигаха спонтанно в полет, между тях имах и доста преметачи, които изпълняваха премятане-въртене от време на време. Никога няма да забравя хубавите изпълнения на някои от гълъбите които имах по онова време няколко Ямболски акмана и няколко Пазарджишки черни гризлита, които по нашия край наричаме Неврени, заради шарката на оперението. Започнах да осъзнавам че много по-голямо удоволствие изпитвам да наблюдавам тези мои птици когато се вдигнат спонтанно да летят в небето отколкото Варненските ми гълъби затворени във волиерата. Така постепенно гълъбите преметачи започнаха да се увеличават в гълъбарника ми, а Варненските гълъби да намаляват. За това силно допринесе и посоката на селекция на тази порода в района която аз не споделях и все повече не харесвах облика който тенденциозно взе да придобиват птиците от породата. Хората с които контактувах тогава започнаха да определят моите Варненски гълъби като не достатъчно дълги и с по-груби глави от това което се търси в породата, а аз пък въобще не харесвах посоката в която се селектираха птиците по отнощение на външен вид, а от там и физическо състояние. Тези разминавания в предпочитанията на типа гълъби и все по голямото ми увлечение да наблюдавам в небето летящите птици доведоха до преосмислянето на представата ми за гълъбовъдство.

 

 Случи се така че съвсем скоро след като се преместихме в нова къща (някъде 2006-2007 година) с нов гълъбарник където бях преместил птиците си, те бяха поразени от ПМВирус и почти всичките ми гълъби измряха. Така или иначе бях решил да се оттърва от Варненските, но много съжалявах за загубата на няколкото добри Акмана и Неврена, на които смятах да наблегна и основно да развъдя за летене във въздуха на новото място. Не беше възможно да се откажа от едно от любимите си хобита, така че започнах да контактувам и общувам предимно с гълъбари отглеждащи гълъби преметачи. В България може да се каже че на 90% от българските породи на думи се водят, че са преметачи. Започнах да експериментирам с различни породи за да видя кои ще ми харесат с представянето си във въздуха. Имах доста опит вече, но нещо все не се получаваше, причината за което беше, че в България болшинството от гълъбарите само и само заради продажбата на някоя птица говорят какви ли не хвалебствия без думите да имат своето обективно потвърждение с демонстрация във въздуха. Наложи се сам да стигна до истината за представянето на птиците във въздуха, като купувах гълъби от различни места, вдигах, премахвах и пак купувах други и пак дигах и пак премахвах. Няма Българска порода която да не съм изпробвал след като съм придобил птиците от уж най-изявеният и отгледвач. Имаше период дори когато отглеждах и някои Румънски и някои Турски породи преметачи. Така като, че ли по естествен път се спрях основно на отглеждането на Белослатинските белоглави преметачи. Порода вероятно с която свързват името ми повечето колеги гълъбовъди в страната. За съжаление като, че ли се чувствах отново като роден на неправилното място или неправилното време. Ако до определено време само на някои места се предпочитаха и можеше да се видят гълъби въртящи се до земята (тупане, събаряне и т.н.) а на повечето места се говореше за хубавата игра на гълъбите преметачи, кундаци и т.н. изведнъж може би и с помоща на средствата за комуникация като интернет масово из цяла България стана модерно за всички Български породи преметачи да се цели ако са на въртене то да е до земята. Лично за мен, това предимно е следствие от стремежа за продажба на уж „по-по“ гълъби или избиване на комплекси свързани с егоцентризъм. Дали съм прав или не няма абсолютно никакво значение, изказах само скромното си лично мнение, но фактите са налице, че това доведе до общуване между гълъбарите по негативен начин, насаждане на омраза, необективни спорове, конфликти и всякакви непозитивни отношения. А според мен всяко хоби трябва да дава приятни емоции и да сплотява хората които го практикуват в едно хубаво споделено общуване. 

 За съжаление обикалях цялата страна и почти навсякъде виждах едно и също, много приказки и агитации видно с цел с надежда за продажба и много малко демонстрации във въздуха, а когато някой се опиташе да направи демонстрация в повечето случаи ставах свидетел на трагикомедия от неправилно летене и неумело или неконтролеруемо въртене, ако въобще нещо се види. Отново неща които водеха до непозитивни емоции, куп оправдания и обяснения от страна на домакина и чувство на загуба на време от страна на гостуващия. Признавам, че въпреки моите усилия и осъзнато мислене за правилното представяне на гълъбите аз също не бях в състояние през повечето време да покажа нещо по съществено, въпреки, че винаги бях в състояние да покажа птици във въздуха, което биха потвърдили многобройните гълъбари които са ме посещавали през годините.

 Благодарение на развиващият се интернет започнах да търся да видя видео клипове на това което се представя по света на тази тема и най-голямо впечатление и с най-голям авторитет се показваха Бирмингамските ролери. Беше ми много любопитно да видя на живо, но нямаше и не знаех къде. Докато един ден мисля, че беше някъде 2013-2014 година, по време на едно от посещенията ми на традиционният голям пазар за гълъби в град Монор, Унгария не попаднах на човек който продаваше Бирмингамски ролери според закачената табелка. Заради езиковата бариера не успях да проведа смислен разговор с човека но купих двойка гълъби за да ги изпробвам от любопитство в небето над моя покрив. Нямаше кой знае какво представяне, но аз така или иначе бях със съзнанието че това бяха пазарски незнайни гълъби които купих за по 2 евро бройката. Подарих ги на приятел. 

 След известно време през 2015г. мой приятел от Словакия, Андрей Маргетин ми подари двойка чистокръвни бирмингамски ролери от неговия запас които развъдих успешно, бях много доволен от представянето на птиците, доста по-добро въртене от това което можеше да се види от нашите български породи на въртене и не след дълго посетих друг приятел в Сърбия, Стеван Дозет който отглеждаше от същия щям ролери като на Андрей. Въпреки, че като Андрей, Стеван също беше състезател с 3 птици на преносима клетка и ми демонстрира това на ливада не далече от покрайнините на града, по-силно впечатлен бях когато той ми вдигна голямо ято от Бирмингамски ролери над къщата си. ЕВРИКА! Разгеле... най-после някой ми показа нещо във въздуха което да изпълни съзнанието ми със възхита от това което виждам и бих искал да виждам всеки ден в небето над дома си. Истинско ролер шоу, без приказки... без обяснения и без нужда от оправдания... стоиш и гледаш на горе с възхищение!!! Тръгнах си от Вършац с два гълъба подарък от Стеван, които комбинирах със семейството ролери които имах от Андрей Маргетин. Резултатите бяха толкова добри. че реших да се оттърва от всички други български породи преметачи които имах, освен Белослатинските белоглави с които се чувствах емоционално-отговорно свързан. Вдигах ги смесено, заедно в едно голямо летящо ято Белослатински белоглави и Бирмингамски. Започнах да се улавя, че докато летят погледа ми следи прекрасните изпълнения на бирмингамците без да се интересува от това какво правят белослатинските. Сърцето никога не лъже за хубавото. Когато на тротоара се разминаваш с две момичета окото ти винаги интуитивно се забива в по-хубавата, другата даже не помниш с каква коса е била. Истината за мен беше ясна, няма по-красиво играещи гълъби във въздуха от Бирмингамските. Подарих от тези птици на някои мои приятели които ги бяха харесали и изявиха желание да вдигат от тях. Започнах да се интересувам много по задълбочено от тези истински ролери, като история, разпросртанение, практикуване, методи на отглеждане и най важното, че има установени начини да се провеждат състезания по уеднаквен регламент за всички. Още от преди това осъзнава, че основният ни проблем на гълъбовъдното ни общество в България е неспособността ни да се обединяваме в единен модел на практикуване. Независимо, че се приема единен стандарт за съответна порода, не се спазва и съобразява а постоянно чуваш „я си ги права как на мен ми аресват“, е няма как да се получат така нещата, след като се търси само себеизгодата. Така порода която да предизвика траен интерес и възхищение не се прави. А при Бирмингамските стандарта и правилата в общи линии са уеднаквени в целия свят. Колкото повече се занимавах с отглеждането и опознаването на тази порода, толкова повече губех интерес към всички останали. 

 Уважавам всички български породи, но когато говорим за ролери, аз осъзнах кои са истинските. Всеки който наистина честно в сърцето си на първо място се интересува от реалното представяне на птиците в небето ще ме разбере. Но в България нямаше от кого да се научи нещо повече за тънкостите в практиките с тази порода, и затова започнах да търся нови контакти със специалисти на породата от чужбина. И с навлизането по навътре в света на ролерите научих за различните регламенти за провеждане на състезания и съответно различните типове кръвни линии селектирани по отношение на съответните изисквания. Моите птици с кръв Дозет/Маргетин бяха линия селектирана за индивидуално изпълнение по регламента 3 птици за 30 минути, а аз бях привлечен повече към големите групови изпълнения в ято където регламентът е 20 птици за 20 минути а изпълнението на 5+ птици едновременно. Тогава въпреки, че все още не осъзнавах напълно съществената разлика в кръвните линии в породата, започнах да търся информация за резултатите на най добрите в света на ролерите, кои са, какво са постигнали, как са постигнали и т.н. 

 Междувременно някои мои приятели на които бях подарил от птиците ми също започнаха да се вълнуват повече от тази тема в следствие на това което реално виждаха всекидневно като изпълнение във въздуха от птиците и изпитвайки това удоволствие, така започнахме често да обсъждаме и коментираме бирмингамските. Решихме да се организираме и заедно да посетим някои отгледвачи на породата в чужбина, да видим на живо и при възможност да си закупим още някои птици с нова кръв. Бях установил вече че отглеждачът с най-големи постижения и най висок рейтинг в света с Бирмингамски ролери е Хайне Бийкер от Нидерландия. Така че потърсих контакт с възможно най-близките до нас отглеждачи развъждащи птици от щама на Хайне Бийкер. Така се запознах с Ласло Фаркаш от Будапеща, Унгария. И през 2018г.  направихме уговорка да го посетим и така организирахме пътуването, че на отиване гостувахме на колеги от ролер клубът в съседна Сърбия, където видяхме прекрасни комплекти Бирмингамски ролери демонстрирани във въздуха. Няма оправдания, няма мрънкане или оплакване от това или онова, вдигане и продължително гледане на прекрасното изпълнение на птиците. В Унгария станахме свидетели на същото прекрасно представяне, закупихме си по няколко двойки ролери избрани от въздуха и научихме много нови неща, макар и всичките опитни гълъбовъди за нашите(български) разбирания научихме неща за които не бяхме и предполагали че съществуват като практика, не се притеснявам да го призная. На връщане посетихме и някои колеги в Румъния от където се сдобихме и с по още някоя птица. Най важното нещо обаче беше начинът на общуване и взаимодействие между гълъбовъдите на което станахме свидетели и отворихме една нова страница в гълъбовъдството в собственото си съзнание. Тогава възникна и идеята да основем Български Ролер Клуб, към нашата идея повярваха и се присъединиха още няколко приятели и така в началото на 2019 година клубът беше регистриран. Скоро след това придобих и няколко птици от Вукашин Пейчич и Душан Попович от Сърбия птици с произход Чедомир Лубурич произлизащи от щамовете на Ферид Чатак, Ерик Лейдлър и отново Хайне Бийкер.Колко неща се промениха оттогава. Лично на мен ми се промени изцяло представата за гълъбовъдството като хоби. Светна ми лампата. Осъзнах в кое се състои истинското удоволствие и удовлетворение в това занимание. Това е да отглеждаш птиците си в добри правилни условия, правилно констроиран гълъбарник. Да произвеждаш потомство което да оправдае очакванията ти с изпълнението си по най добрия начин и само такива птици да оставяш като бройка. Тогава ако някой се заинтересува евентуално да придобие птици от теб, да получи само качество. Не ти самият постоянно да пускаш обяви за продажба или да питаш къде ще има пазари, за да се отървеш от боклуците които са ти се натрупали, като по този начин се подиграеш с мерака на някой. Каквато е на 90% практиката в България. За да носи това хоби положителни емоции на всички, трябва да се практикува не по измамен начин а по реално демонстративен, и тогава всеки сам може да прецени кое е хубавото. От това което бях видял в чужбина се ориентирах как да продължа да практикувам хобито. 

 Построих си нов гълъбарник констроиран изцяло по необходимостите за отглеждане на истински ролери. Премахнах всички Белослатински белоглави, които подарих на приятели, и останах само с Бирмингамските. Планирах как да работя за да създам качествено семейство ролери, като се ориентирам на кои кръвни линии да заложа. Навлизайки по сериозно в практикуването и отглеждането на Бирмингамските ролери окончателно осъзнах разликата в двата типа ролери – ятните и индивидуалните изпълнители. Аз харесвах повече ятното изпълнение, начинът по който се практикува във Великобритания и предимно в по-голямата част в света. Премахнах окончателно всички мои птици от кръвната линия Дозет/Маргетин и продължих да работя само с птиците от Унгария, Сърбия и Румъния. След няколко години на работа с тези птици опознах какво имам и какво дават, така че изградих своята представа за това как искам да продължа. Премахнах всички птици придобити от Румъния и продължих само с някои птици от Ласло Фаркаш и някои птици от Пейчич/Попович от Сърбия. Вече имах ясна представа какво семейство птици искам да изградя, как и какво най-много ми харесва да изпълняват птиците и планирах как да го осъществя. Чистите щамове Бийкер и Лейдлър определено бяха едни от най-добрите в света, но ми направи впечатление че и комбинацията между тях дава много добри резултати. Аз имах тези птици и просто трябваше да работя правилно с тях за да постигна това което исках. Междувременно мой приятел и член на клуба ме помоли за съдействие за закупуване на птици директно от Хайне Бийкер, с организирането и осъществяването на това се случи така, че и аз придобих няколко нови птици директно от Хайне. Нещата в клуба се развиваха много добре, планираната дейност се осъществяваше както беше замислена и към клуба се присъединиха още нови членове. Започнахме да провеждаме и участваме в състезания с ролерите. Лично за мен това беше истинският позитивен и смислен начин за практикуването на това хоби. От една страна птиците които имам и мога да им се наслаждавам пълноценно всеки ден в моя дом, и от друга страна че мога да споделям това с много други хора не само от България а и от чужбина, които харесват същото нещо по същия начин. Безценно. Покрай участията в състезанията и общуването със един от най-добрите съдии и развъдчици на Бирмингамски ролери в света Ерик Лейдлър се стигна до предложението Ерик да ми подари два чифта от старите си развъдни птици, което беше голяма чест за мен и това  беше последното парче от пъзела в който да наредя основите за изграждането на моето семейство ролери съчетано от щамовете на Хайне Бийкер и Ерик Лейдлър. От тук нататък оставаше само много работа и занимание да постигна максималното което мога за създаването на висококачествени Бирмингамски ролери конкурентно способни за участие в състезания на национално и международно ниво, което само по себе си гарантира всекидневно забавление за самия мен и евентуално гостите добре дошли да видят птиците ми във въздуха. Това се надявам да е било само половината от живота ми с гълъбите, защото ако имам живота и здравето съм сигурен че много по - добрата половина свързана изцяло и само с Бирмингамджийството тепърва предстои.

Бирмингамски ролери произведени в България 

Повече за породата Бирмингамски ролер в България можете да видите тук https://www.youtube.com/watch?v=5yjDfOHx89E