Дихателна система

Дихателна система

 Дихателната система при птиците е много добре развита и много по-ефикасна от тази на бозайниците, използват се система от така наречените кръстосани потоци. Органите на дихателната система при гълъбите са представени от дихателни пътища, бели дробове и въздушните торби.

 Дихателните пътища са изградени от носна кухина, горен ларинкс, трахея и долен ларинкс.

 Носната празнина е къса и тясна в триъгълна форма. Тя е разделена на две половини в посредством носна преграда. Всяка една започва с по един вход (носен отвор), разположен външно в горната част на човката и завършва назад в общ отвор в усто-глътката. Повърхността на кухината е покрита с влажна лигавица. В носната кухина въздуха се затопля и се пречиства от прашинки.

 Горния ларинкс лежи непосредствено зад глътката в началото на трахеята, представлява лигавична, хоризонтално разположена цепка зад корена на езика. Той изпълнява дихателна функция,  Той е като този при бозайниците при хранене се затваря, а при вдишване се отваря.

 Трахеята е хрущялна тръба съставена от трахеални пръстени, напълно затворени и свързани чрез  къси връзки. Тя е разположена между двата ларинкса. Трахеята лежи в предната частна шията и е свързана с лежащия над  и странично от нея хранопровод. Вътрешната и част е покрита с лигавица която изпълнява опорна функция.  

 Долния ларинкс (сиринкс) се намира в края на трахеята. Функционално той изпълнява дихателни и звукови функции.Той представлява гласовия орган при гълъбите.

 Белите дробове при гълъбите имат сплесната и удължена форма. Те са разположени под гръбначния стълб. Външната им повърхност е прилепнала до вътрешната повърхност на ребрата и гръдните прешлени, поради което е силно набраздена. Те не могат да се разширяват. Белия дроб започва с главен бронх, който навлиза и преминава през него без да се разклонява. В задната  си част той се стеснява и  и се свързва с отвор, който води в разположената извън бели дробове обширна коремна въздушна торба. От главния бронх се от делят вторични бронхи, които се разклоняват, във вътрешността на белите дробове. Белите дробове на гълъбите имат по-сложно устроени въздухо-носни пътища от бозайниците. Белите дробове на гълъбите не се разтягат като при бозайниците защото са сраснали с гръдните стени и диафрагмата.

Мускулна система

Мускулна система

 Активната част на двигателния апарат е мускулната система. Функцията на мускулите е да упражняват статично въздействие или да предизвикват движение на части от тялото, включително и на вътрешни органи. Тя е изградена от три вида мускулна тъкан: напречно набраздена (скелетна или волева мускулатура), гладка (не волева мускулатура) и сърдечна мускулатура.

 Гладката мускулатура изгражда кухите вътрешни органи (стомах, черва, кръвоносни съдове и др.). От нея зависят жизнено важни процеси като, дишането, кръвообращението и храносмилането.

 Скелетната (напречно набраздената) мускулатура изгражда тъканите на главата, трупа и крайниците, чрез нея се осъществява движението на тялото в пространството.

 Сърдечната мускулна тъкан изгражда  сърцето. Тя извършва кратки и ритмични съкращения с дълъг период на почивка и за това практически не се изморява. 

 Съкращението на гладката и сърдечната мускулатура става несъзнателно, пример за това е работата на сърцето или перисталтиката която предвижва храната през храносмилателната система. Съзнателното съкращаване на скелетната мускулатура се използва за предвижване и обикновено могат да бъдат прецизно контролирани.

Двигателен апарат, костна система

Двигателен апарат, костна система

  Особения начин на движение на гълъбите - летенето във въздушното пространство е дало отражение на анатомичното устройство на тялото и органите им, за тяхното развитие и съществуване. Двигателния апарат при гълъбите е съставен от две части: пасивна състояща се от костната система и активна която е представена от система мускули.

 костна система

 Костната система е образувана от отделни части на скелета. Костите на гълъба показват различия в строежа си от тези на бозайниците. Те са по-твърди поради наличието на по-големи количества калциеви соли. Костите на гълъбите се отличават със своята здравина и твърдост, но същевременно и чупливи поради някои особености на техния строеж. На много места празнините на костите са изпълнени с въздух, който прониква в тях откъм въздушните торби, тази анатомична особеност се нарича  пневматизация.

 Костите на младите и подрастващи гълъбчета съдържат в празнините си костен мозък, който с напредване на възрастта постепенно се измества от въздух. Пневматизацията на костите зависи от породата, възрастта, големината на гълъба и от тяхната летателна способност. Черепните и раменните кости, гръдната кост и таза са слабо пневматезирани и съответно са по-тежки и по-здрави.

подкожен ефизем

подкожен ефизем

 Когато въздух или газове се съберат под кожата се получава подкожен ефизем. Въздуха навлиза под кожата при скъсване на въздушните тръби (при удари, контузии, след продължителен полет, при счупване на тръбести кости). Най-често се разкъсва между-ключната въздушна торба. При това заболяване се нарушава газовия обмен на организма, тъй като въздушния поток е забавен при вдишване.

 Ако кожата се нарани и навлязат бактерии се получава септичен ефизем. Този тип заболяване може да предизвика абсцес. Тогава трябва да се приложат широко-спектърни антибиотици за да може да се  предотврати  развитието на по-сериозна инфекция и от локална тя да се развие.

Мастна дистрофия на черния дроб. Възпаление на горните дихателни пътища.

Мастна дистрофия на черния дроб.

Възпаление на горните дихателни пътища.

мастна дистрофия на черния дроб

 

 Мастната дистрофия на черния дроб е често срещано заболяване, особено при породи гълъби които се отглеждат за месо (американски кинг, рис, щрасер, римски гълъб). Това заболяване е свързано с нарушена обмяна на веществата, в следствие на прием на зърнен фураж, който е поразен от токсини и други вредни продукти. Също така може да се предизвика от храна с високо ниво на калории, лишена от витамини (E,B,H и други) и аминокиселини, всичко това води до отлагане на големи количества на мазнини в черния дроб.

Когато гълъбите се отглеждат в тесни помещение в които те са лишени от възможност за интензивни движения, също предразполага към мастна дистрофия на черния дроб. Това може да доведе до затлъстяване на далака, сърцето и бъбреците. Честата употреба на лекарствени средства също води до предпоставка за развитие на мастната дистрофия на черния дроб.

 Често се случва гълъбите да са с намален апетит и при опит да хвърчат или при опит да преодолеят някакво препятствие падат и внезапно умират.

Възпаление на клоаката. Подагра.

Възпаление на клоаката. Подагра.

 Възпалението на лигавицата на клоаката се среща при женските гълъби, в следствие на нарушена витаминно-минерална обмяна. При това заболяване се наблюдава повишено отделяне на пикочна киселина и нейните соли, които дразнят лигавицата на клоаката и причиняват ерозия. По този начин се създават условия за замърсяване и развитие на вторични инфекции. Възпалението на клоаката може да бъде самостоятелно заболяване предизвикано от недостиг на фосфорни соли, витамини A, B, D. Възпалението на клоаката най-често се среща при интензивно снасящите птици.

 При това заболяване има ясно изразени клинични признаци. От клоаката изтича течност с лоша миризма. Перата около клоаката са слепнали и в по-късен стадий на заболяването те опадат и кожата се оголва. Птиците се чешат на това място поради силен сърбеж. Лигавицата на клоаката е силно зачервена, подута и по някога с налепи по нея. Наблюдават се силни напъни. Женските гълъби отслабват и спират да снасят. В не редки случаи се наблюдава изпадане на задното черво.

запушване и възпаления на гушата

запушване и възпаления на гушата

запушване на гушата

 Запушване то на гушата е често срещано сред гълъбите. Причините са преди всичко в неправилното хранене и отглеждане на гълъбите. Много често след продължителен глад или недохранване, при възможност птиците поглъщат голямо количество храна и пият много вода. Така по този начин може да се запуши изхода към стомаха. Също така ако гълъбите нямат постоянен достъп до вода, поетата храна не може да се предвижи към стомаха и застоява. Има случаи когато гълъбите са били дълго време без вода и когато им се даде те изпиват толкова много, че гушите им се подуват (изпъват се силно) поради което мускулната стена на гушата отслабва и не може да предвижи поетата храна, която застоява. Гушата може и да се запуши и от попаднали в нея твърди чужди тела, като клечки, пръчки и други подобни.

възпаление на стомаха и червата, травматичен гастрит

възпаление на стомаха и червата, травматичен гастрит

  

 Гастероентерита е често срещане заболяване при гълъбите, не зависимо от тяхната възраст. Той се причинява от приемането на твърда, трудно смилаема храна, когато храната е премесена с плесени и гъбички или е гранясала. Също така може да се получи при преяждане, при транспортиране за състезания или изложби. При простуда особено на малките гълъбчета също се наблюдават смущения в храносмилателната система. Когато гълъбите се отглеждат в тъмни и прашни помещения с не добра вентилация също се развива това заболяване. Гастероентерита също може да се предизвика и от замърсена вода. Възпаление на стомаха и червата като симптоми може да се наблюдава и при заразни и паразитни болести като тиф, холера, шарко-дифтерит, кокцидиоза, аскаридози и др.  

врогяване на езика, нарастъци и извиване на човката

врогяване на езика, нарастъци и извиване на човката

Врогяване на езика

 Врогяването е изменението на езика което се състои в надебеляване на роговия слой, който в по късен етап се втвърдява. В следствие на това езика става по-дълъг, по-дебел и по-твърд, а това води до затруднен прием на храна и вода. Най-често се наблюдава при малките гълъбчета които преминават от мека храна (времето когато родителите им ги храня) към твърда (когато стават самостоятелни). При възрастните се получава такова врогяване на езика, когато мътят или хранят малки гълъбчета.

 При хранене засегнатите  гълъби стоят като уплашени, странят от ятото. При опит на гълъба да клъвне някое зърно не може да го поеме с човката си. Птицата не може да се храни пълноценно бързо отслабва, стои в някои от ъглите на гълъбарника. Гърдите са хлътнали. При взимане в ръка гълъба е чувствително по-лек от другите птици. Когато заболяването се появи по време на мътене или отглеждане на малките, гълъба изоставя гнездото си и така малките гълъбчета остават на грижите на единия родител. При тези обстоятелства яйцата остават не излюпени, а малките гълъбчета много често умират от недостатъчните грижи само на единия родител.

По-често срещани случаи на отравяния при любителско отглеждане на гълъби

 По-често срещани случаи на отравяния при любителско отглеждане на гълъби 

 Отравянията при гълъбите са често срещани при любителско отглеждане. Отравянията могат да се предизвикат от химически съединения, токсини, плесени, гъби, семена от отровни растения и от самите растения. Най-често се срещаните вещества са пестициди, минерални торове, готварска сол, препарати за дезинфекция, лекарствени средства, гранясали храни или покрити с плесени и др. Отравянията нарушават нормално протичане на жизнените процеси в организма и често завършват със смърт.

Отравяния с торове и исектициди

Отравяния с торове и инсектициди

отравяне с минерални и азотни торове

 В модерното селско стопанство все по-често се използват торове за подсилване на почвата с цел по-високи добиви. С широко приложение се използват минералните торове, което е предпоставка за масови отравяния при всички видове селскостопански животни в това число и гълъбите. Използват се амониев, натриев, и калиев нитрат. Най-често използван е амониевата селитра (амониев нитрат). 

 Отравянето се получава при изобилно наднормено торене на селскостопански култури с които изхранваме гълъбите си. При топло и сушаво време в тях се натрупват токсични съединения като нитрати, нитрити и оксалати. Отравянето се предизвиква след хранене на гълъбите с фураж от такива площи. Също така може да има замърсяване на водоизточниците с амониева селитра при разпръскването и на посевите (това е опасно за свободно-летящите гълъби). Също така фуража може да се замърси и в складовете за съхранение.

какво представлява заболяването туберкулоза по гълъбите и как да се справим с него

какво представлява заболяването туберкулоза по гълъбите и как да се справим него 

 Туберкулозата е хронична, инфекциозна болест по гълъбите. Често от нея заболяват кокошките и пуйките. Рядко боледуват патиците, а още по-рядко гъските и токачките. С причинителя на птичата туберкулоза могат да се заразят и други домашни животни, най-възприемчиви са свинете и питомните зайци, по-малко говедата, овцете и козите.  Причинява се от птича туберкулозна, мико - бактерия която много устойчива във външната среда. В почвата се запазват от три до седем месеца. При температура над 55 градуса по Целзий бактерията умира за 4 - 6 часа. 

 Източник на заразата са болните птици. Те отделят големи количества бактерии и заразяват околната среда чрез изпражненията си, така се заразяват и яйцата. Заразяването на птиците зависи много и при условията при които се отглеждат гълъбите. Заразяването става също и чрез храната и водата. 

каква болест е аспергилозата по гълъбите и как да се справим с нея

Каква болест е аспергилозата по гълъбите и как да се справим с нея

 Аспергилозата по гълъбите се причинява от плесен (гъбички) от рода Aspergillus. Заболяването протича остро, по-рядко хронично, обхваща голям брой птици за кратко време. Заразените гълъби получават поражения на дихателния апарат. Тези видове плесен са повсеместно разпространени, развиват се бързо и натрупват изобилна мицелна маса. Конидиите (спори за безполово размножаване на гъбичките) поради сравнително слабите връзки по между им, лесно се разпрашват и попадат върху различни растителни субстрати (вещество което е нужно за биосинтеза на други вещества и организми). Плесените се развиват през влажния период на годината или през дъждовни години в огромни количества върху сламата и зърнения фураж. При използването на такава слама или плесенясала стърготина за постеля, а също и при хранене на концентриран фураж приготвен от плесенясали съставки, птиците заболяват масово. Тогава спорите на плесените попадат в организма по дихателен и храносмилателен път.  Болестта протича тежко, при тъмни и влажни помещения и при липса на вентилация.

какво представлява заболяването цитодиоза и как да се справим с него

какво представлява заболяването цитодиоза как да се справим с него

 Цитодиозата е хронична болест, която се причинява от кърлеж citodites nudus, който живее във въздушните торби, стените на бронхите, плеврата (ципа която покрива гръдния кош и белия дроб), повърхността на коремните органи и кухините на костите. Той е вътрешен паразит. Тялото му е закръглено, с жълто-бял цвят с размери 0,4-0,6 мм. Женските са живораждащи. При женските краката завършват с вендузи, а при мъжките с четина. Кърлежа напада предимно домашни (кафезни) птици като канарчета, амадини, гълъби.

 Кърлежа напада гълъбите от всички породи и възрасти, но при по-младите гълъбчета признаците на болестта се проявяват след 4-5 месечна възраст. Заболяването протича епизоотично (като външен паразит). Опаразитяването може да достигне до 50% от птиците в нападнатото ято. Цитодиозата има сезонен характер. Среща се най-често през лятото и есента. Извън тялото на приемника кърлежите могат да оцелеят от 2 до 7 дни.

какво представлява заболяването кнемидокоптоза по гълъбите и как да се справим с него

какво представлява заболяването кнемидокоптоза по гълъбите и как да се справим с него

 Кнемидокптозата на тялото е хронична болест, която възниква в резултат на паразит които живее в гънките на  кожата, около влагалищата на перата и под люспите на епидермиса на кърлежите. По гълъбите се причинява от кърлежа Knemidokoptes leavis forma columbae R. Тялото е почти кръгло, леко сплескано. Предния чифт крака са по-добре развити от задните. Женските са яйцеснасящи. Кърлежите живеят върху покритите с пера части от тялото. През есента и зимата количеството им значително намалява.

 Източниците на заболяването са болни птици, помещенията където се отглеждат и инвентара за обслужване. Заразяването става най-често чрез полов акт и се разпространява много бързо в цялото ято. Болестта има сезонен характер. Появява се в началото на годината и през лятото.С настъпване на есента и зимата болестта постепенно затихва и в началото на следващата година избухва отново. През зимния период заразените птици остават без симптоми.От кнемидокоптоза на тялото боледуват гълъбите от всички възрасти. Болестта се проявява по-често при гълъбите които се отглеждат при лоши зоо-хигиенни условия. 

какво представлява болестта сигматоза по гълъбите и как да се справим с нея

какво представлява болестта сингамоза по гълъбите и как да се справим с нея

 Сингамозата се причинява от паразит Singamus Trachea. Той паразитират по домашните и дивите гълъби, при което се наблюдават изменения в дихателната система. Това заболяване протича с масова смъртност и причинява големи щети за гълъбовъдите. У нас се среща в цялата страна. Паразита живее в трахеята и бронхите на гълъбите. Мъжките и женските екземпляри са постоянно в полово сношение. Те са кръво-смучещи паразити (червото е изпълнено е кръв и предава червен цвят на цялото тяло, а около него са усукани като бели конци половата система). Мъжките екземпляри са дълги от 3 до 6 мм и са почти еднакво дебели по цялата си дължина, а женските могат да достигнат до 20 - 25 мм. Женските са значително по дебели от мъжките. Края от към главата с устната капсула е отделена от останалата част на тялото с дълбока бразда.  Опашния край е къс и конусовиден. Сигамусите са геохелмини - в жизнения им цикъл липсва гостоприемник, яйцата и личинките се развиват самостоятелно в околната среда. Яйцата имат овална форма, тънка черупка и на двата полюса имат малки капачета във въд на копчета. При температура 25 - 30 градуса по Целзий в яйцата се развива ларва, която е способна да заразява след 9 - 12 дена, а при по-ниски температури-за по - дълго време. 

 Птиците се заразяват, като поглъщат с храната и яйцата с готовите ларви. При попадане на яйцата в дъждовните червеи, в сухоземни и пресноводни охлювчета и  в някои насекоми ларвите, без да се развиват остават живи и могат да заразяват. Попаднали в червата на птиците, ларвите мигрират през стената на червата и по кръвен път достигат до белите дробове. Захващат се за стената на бронхите и трахеята. Достигат до полова зрелост за 2-3 седмици. 

какво представлява заболяването спирохетоза и как да го лекуваме

какво представлява заболяването спирохетоза и как да го лекуваме 

 

Спирохетозата е заразна болест по гълъбите, която протича остро или хронично. Причинителя на заболяване е тънък нишковиден микроорганизъм. Той е със спираловидна форма и е активно подвижен. Спирохетите притежават камшичета за движение, които са спираловидно обвити около клетката. Взети заедно тези камшичета образуват влакно което се обвива около клетката и се върти, така спирохеята се движи в своята среда. Движението им е настъпателно, спираловидно, подобно на тирбушон.   Размножават се безполово, чрез надлъжно делене. Повечето спирохети са анаеробни организми (живеят при отсъствието на кислород) и са самостоятелни. Причинителя на болестта най-често се предава чрез кръво-смучещи външни паразити. Болестта се среща във всички части на света в които има условия за развитието на кърлежи, дървеници и кокошинки. Това са умерените и тропическите зони. Заразяването може да стане и орално, чрез вдишване, венозно и подкожно. Най-голямо значение при заразяване си остава опаразитяването с различни видове кърлежи. 

  Макар, че заболяват голям брой гълъби от всички възрасти по-чувствителни са младите птици. По тежко боледуват и смъртността е по-голяма при гълъби които се отглеждат в лоши условия и се хранят непълноценно. Спирохетозата се смята за сезона болест, свързвана с развитието на кърлежите, но факт е, че при възрастните птици се наблюдава заболяване през цялата година, а това  говори, че кърлежите не са единствения източник на зараза. 

какво представлява заболяването токсоплазмоза по гълабите и как да се справим с него

Какво представлява заболяването токсоплазма по гълъбите и как да се справим с него

 Токсоплазмата е протозойна болест, която се причинява от безпигментни паразити-токсоплазми. Това са едноклетъчни микро-организми, които са сложно устроени в процес на дълга еволюция. Поради повсеместното разпространение на този паразит и способността му да заразява почти почти всички видове домашни животни и птици и особено човека. Проучванията върху тази болест са много интензивни. Причинителя на болестта се нарича Toxoplasma gongii. През своето развитие паразита преминава през няколко стадия-ендозоит, мерозоит, цистозоит, псевдоцистита, шизонт, гамети и ооциста. До преди десетина години за обичайна форма се възприемаше портокалов резен наподобяващ формата на полу-месец, с един заоблен край и един заострен. След разкриване на биологията на паразита и участието на котките в цикъла на развитие вече се описват 5 нови форми. За първи път при гълъбите токсоплазмата е описана през 1936 година, тогава се наблюдава смъртност около 30%. През 1965 година е наблюдавана пак при гълъби и тогава смъртността е достигнала до 80%.   

какво представлява заболяването хистомоноза и какви мерки да вземем за неговото лекуване

какво представлява заболяването хистомоноза и какви мерки да вземем за неговото лекуване

 Хистоминозата е заболяване което се причинява от едноклетъчен организъм, който поразява гълъбите. Също така могат да заболеят фазани, пуйчета, кеклици и др. Причинителя на болестта е Histomonas meleagridis. Притежава голяма полиморфност (многообразност), това зависи от стадия на развитие на болестта и както от това в кои органи на гостоприемника се е локализира. Паразитите са подвижни което може да се наблюдава в препарат приготвен от пресен труп (висяща капка) при подгряване до 38-42 градуса по Целзий.


 Заразяването с паразита става чрез водата за пиене или с храната, но е възможно и през клоаката. Също така влияят условията при които отглеждаме нашите гълъби, непълноценно хранене, опаразитяване с глисти, които понижават съпротивителните сили на  гълъбите.  

Какво представлява заболяването хексамитоза и как се справим с него

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЗАБОЛЯВАНЕТО ХЕКСАМИТОЗА И КАК ДА СЕ СПРАВИМ С НЕГО

 Хексамитозата е заболяване на храносмилателната система на гълъбите. Причинява се от Hexamita columbae микроорганизми с форма на круша с камшичета. Тези микроорганизми се появява в групи отделни гълъби основно през летните и есените месеци. Те колонизират първо ректума на птиците особено възприемчиви са току що отбитите малки гълъбчета, чиято устойчивост към заболявания е все още ниска. При заразените възрастни гълъби не се проявяват видими признаци на заболяването, но те могат чрез изпражненията си да разпространяват носителя на зараза в големи количества (така наречените хронични носители на заболяването). Това е много опасно, защото така без видими признаци се заразяват младите гълъбчета, които вече се хранят самостоятелно и става много трудно за гълъбовъда да открие източника на заразата. Така става почти невъзможно да се приложи адекватно и навременно лечение.

Какво представлява ифлуенцата по гълъбите и как да се справим с нея

 Какво представлява инфлуенцата по гълъбите и как  да се справим с нея

 

Инфлуенцата по гълъбите е остро заразно вирусно заболяване, което завършва често със  смърт. Това е така наречения грип по птиците. Това заболяване се е наложело като "световен проблем, поставил на изпитание не само медицинската общност, но и правителствата на много страни". От заболели и умрели птици е изолиран вирус N5H7. Болестта е открита най-напред в страните от Азия като Китай, Тайланд, Хонгконг и  по-късно в Европа. Причинителя на болестта са РНК вируси, които принадлежат към тип А вируси от грипен тип. Големината им е от 80 до 120 nm. Те имат къса пръчковидна или сферична форма и се състоят от нуклеокапсиди (съчетание на материал от вируси ДНК и РНК и черупка от протеин-капсид). Притежават хемоглутенин който спомага вируса да се свържи с клетката приемник и така да започне инфекциозен процес. При загряване до 56 градуса по Целзий вируса се унищожава след 15 минути, но запазва някои от своите свойства до два часа. Пряката слънчева светлина ги обезврежда в продължение на 40 минути. Ниските температури ги консервират. Вирусите се разрушават при рН по-ниско от 4 и по-високо от 12,7. Вирусите се убиват бързо от формалин, натриева основа, карболова киселина, които се използват за дезинфекция на заразените помещения. До сега са известни 11 субтипа на HA и 18 субтипа на NA

VID 20150720 085634

Воднисто изхождане и как да се справим с него

ВОДНИСТО ИЗХОЖДАНЕ И КАК ДА СЕ СПРАВИМ С НЕГО

 Състава, външния вид и миризмата на изпражненията са индикатор за здравословното състояние на гълъбите. Всяка промяна в нормалното им състояние сериозен индикатор за гълъбовъда, че е на лице смущение в здравето на птиците. Има заболявания като салмонелоза, паромиксовироза, колиинфекция, кокцидиоза, трихомоноза които предизвикват смущения в храносмилателната система на гълъбите, а от там и големи неприятности за стопаните им. 

 Чревното съдържание нормално има такава степен на плътност по време на преминаването си през чревния тракт, че го пуска в пасто-образна форма. Когато чревното съдържание преминава през червата по-бързо, изпражненията не винаги имат нормална консистенция (степен на плътност, гъстота и мекост) поради ограниченото време на резорбация (всмукване на хранителни вещества през стените на червата). 

 По подобен начин се събира по-голямо количество урина в клоаката след увеличен прием на вода и тогава изхождането е силно воднисто. Фекалиите в клоаката се разреждат от голямото количество урина до такава степен, че при тяхното отделяне от организма се стига до състояние "воднисто изхождане" или диария. Това състояние настъпва внезапно и засяга обикновено отделни индивиди. 

Какво представлява заболяването шарко-дефтерит по гълъбите и как се лекува

Какво представлява заболяването шарко-дефтерит по гълъбите и как се лекува ?

 

 Шаркко-дефтерита е остро заразна болест по птиците. Причинителя на шарката по птиците е  ДНК вирус. Вируса е микроскопичен и инфектира клетките, той не може да се възпроизвежда самостоятелно, а използва  възпроизводителната способност на заразените клетки. От шарко-дефтерит боледуват кокошки, пуйки, гълъби, канарчета, фазани, врабчета и др. За сега са изолирани четири типа шаркови вируси и един от тях е гълъбов вирус Boreliota columbae. Той се отличава с голяма устойчивост, на пряка светлина издържа до седем дни. 

 Заразяването на здравите гълъби става при контакт с болни птици.След покупко-продажба или размяна на птиците по пазарите. При спортни състезания или от самите гледачи с обувките и инвентара.

 За входна на инфекцията обикновено служат наранявания в  устната кухина и кожата. Приносителите на вируса могат да са кръвосмучещи насекоми, като комари, кърлежи, дървеници. Много опасни като приносители на вируса са врабчетата, особено когато имат достъп до гълъбарника.

 Чувствителността на гълъбите към шарковия вирус зависи от условията на гледане и хранене. При отглеждането им в тесни, мрачни помещения с  лоша вентилация, при недохранване, особено по отношение на витамините от групите A и B, заболяването се проявява в много тежка форма и масово. Младите и подрастващи гълъбчета са по-чувствителни. Засяга изключително малките гълъбчета които са още в гнездото си, при тях смъртността е много голяма. Болестта най-често се проявява късно лято и ранна есен, след жътва. Шрко-дефтерита протича много тежко, ако гълъбите боледуват и от друго хронично заболяване като бронхит (заболяване на белите дробове) или ентерит (възпаление на червата)

 От момента на заразяването до момента на проявяване на болестта минават от 3 до 8-14 дни.

Каква болест е колисептименцията (колиинфекция) по гълъбите и лекуват ли се те от нея

каква болест е колисептицемията (колиинфекция) по гълъбите и лекуват ли се те от нея 

Колисептицемията е заразна болест по птиците. Тя се проявява най-често  в първите дни след излюпването на малките гълъбчета. Причинява се от заразни за птиците Еscherichia coli бактерии. Наред със саломонелите, колибактериите са сред най-честите причинители на бактериални ентеропатии при гълъбите - това е хранително разтройство породено от нарушено храносмилане в следствие на увреждане на тънките черва. 

 E coli е нормален обитател на чревния тракт при хората и животните. Те са грам отрицателни, анайробни (живеят без наличието на кислород), с пръчковидна форма. Е coli бактериите най-често са безвредни,но има щамове които могат да предизвикат тежки хранителни отравяния. Колибактериите изхвърлени с фекалиите, могат да оцелеят в околната среда с месеци, запазвайки способността си за да се увеличават. Бактерията във вода и в почвата се запазва до четири месеца. Коли-бактериите постъпват в организма със заразена храна и вода или с вдишания въздух (частици прах). 

 Обикновено болестта протича много бързо. Боледуват предимно младите птици. Най-често инкубационния период е от 1 до 6 дни, но за всяка птица той е различен. 

Какво представлява болестта трихомоноза по гълъбите и как да се справим с нея

какво представлява болестта трихомоноза по гълъбите и как да се справим с нея

 Трихомонозата е протозойна болест по гълъбите. Тя се причинява от Trihomonas gallinae които са  едноклетъчни микро-организми, които морфологично съответстват на една клетка, а функционално са самостоятелни организми. Заболяването е разпространено сред гълъбите по цял свят. Трихомонозата е страховито заболяване характерно  със значителни загуби и рецидив. Боледуват предимно младите гълъби. Почти всички гълъби са носители на трихомади, които обитават лигавицата на човката, хранопровода и гушата на птиците.

 Източници на зараза са болните птици. Заразяването става орално с храната и особено с водата когато  е заразена.  Възрастните гълъби заразяват малките си още в гнездото, чрез гушевото мляко.  Болните птиците разпространяват паразитите чрез слюнката и фекалиите си. 

 Болестта протича в остра и хронична форма :

• При острата форма заболяването протича бързо и смъртността може да достигне до 60 - 70% . Обикновено състоянието на гълъбите е силно влошено и се изразява във висока температура, липса на апетит, отпуснати криле и разрошена перушина. При поражение на лигавицата на устата са наблюдават малки жълтеникави "бутончета" (некрози), те се установяват и по устата и хранопровода. Тези поражения много наподобяват на шарко-дефтерита при гълъбите. Дишането и гълтането на заболелите гълъби е силно затруднено. Често се наблюдават и изтечения от носа и очите. По някога язвите са толкова големи, че дори пробиват стената на хранопровода, поразяват трахеята и кожата. Когато пораженията са в червата най-характерен симптом  е диарията. Фекалиите са жълтеникави, редки, премесени със слуз и мехурчета. При много тежки случаи могат да бъдат засегнати белия дроб и въздушните торби и яйцепроводите (това води до не възможност на гълъбите да снасят). 

• При хроничната форма на заболяването се наблюдават само обложения по лигавицата на устата и хранопровода. При тази форма смъртност почти няма.

Какво представлява болестта салмонелоза (паратиф) по гълъбите и как да се справим с нея

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БОЛЕСТТА САЛМОНЕЛОЗА(ПАРАТИФ) ПО ГЪЛЪБИТЕ И КАК ДА СЕ СПРАВИМ С НЕЯ ?

 

Салмонелозата е често срещано заболяване по гълъбите, която нанася големи щети. Тази болест е разпространена в целия свят и засяга не само домашните, но диво-живеещите птици. Тя е заразна болест която се причинява от бактерии салмонели. Salmonella typhimurium var.copenhagen се определя като ''гълъбов'' тип. При определени условия, бактерията може да остане заразителна в околната среда за период от една година. 

  

 Салмонелозата е едно от инфекциозните бактериални заболявания при гълъбите с най-висока смъртност. Най-възприемчиви са малките гълъбчета, които могат да се излюпят заразени. Също заболяват и възрастните птици. Заразяването може да настъпи при замърсяване на околната среда. Салмонелите се разпространяват чрез :

•   вдишване на прах, съдържащ патоген (организъм който причинява заболяване)

• чрез храната ( заразена от мишки и плъхове)

• замърсени хранилки и поилки

• чифтосване

• предаване от носачката в яйцето

• хранене на малките гълъбчета с заразено ''гушево мляко'' от родителите

• хронични носители: гълъби прекарали салмонелозна инфекция, които изглеждат напълно здрави, но отделят салмонели през определени интервали, което представлява риск за останалите птици от групата и тяхното потомство.

• замърсени клетки, гнезда и постеля със салмонели

• непълноценно хранене и недостатъчна вода за пиене 

  Салмонелозата протича в хронична и акутна (остра) форма.

  При острата форма, която засяга предимно младите гълъбчета се наблюдават меки, слузести, зеленикави изпражнения  с не добра миризма. Наблюдава се забавяне в растежа, изтощение и в редки случаи смърт . Заразените със салмонели ембриони често умират още в яйцето или в първите дни след излюпването. Малките птици отказват да се хранят. Стават апатични, загубват способност за летене. Гълъбите имат  увеличена жажда. Оперението им е разрошено. Често гълъбчетата загиват на възраст от 50 до 70 дни. 

Какво представлява болестта паромиксовироза и как да се справим с нея

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БОЛЕСТТА ПАРАМИКСОВИРОЗА И КАК ДА СЕ СПРАВИМ С НЕЯ ?

 Паромиксовирозата по гълъбите е остра и силно заразна болест, която засяга главно домашните птици, независимо от тяхната възраст. Някои я наричат още Нюкясълска болест или псевдо-чума за което в днешно време има спорове. За първи път заболяването се установява на остров Ява през 1926 година. Описано е като инфекциозно заболяване, което води до големи икономически щети, автора я нарича псевдо-чума Bathavia disease.  Почти по същото време подобна болест се наблюдава при ято птици в близост до Ню касъл, Англия. От тук и получава името си Нюкасалска болест. Днес болестта е разпространена в целия сват. За нашата страна има данни, че за първи път болестта е регистрирана през 1943 година. 

 Причинителя на болестта е вирус. Спада към групата на парамиксовирусите, при гълъбите се отбелязва като щам APMV 1. Причинителя на заболяването е близък до вируса на Нюкасалската болест, но не е идентичен с него. Той е високо патогенен за гълъбите, но не и за другите видове домашни птици. Вируса има неправилна сферична форма. Причинителя на псевдо-чумата притежава хемаглутениращи свойства (свързва се с червените кръвни телца). Много е устойчив във външната среда особено при ниски температури, може да да се съхрани над една година. Вирусът е слабо устойчив на високи температури, над 55 градуса по Целзий той загива. Дезинфекционните средства го елиминират бързо, като: фенол, крезол, хлорна вар 1-5%, формалин, натриева основа 1-2 %, варно мляко 10-20 %.    

 Основен източник на заразата са болните и току що преболедували птици - вирусоносители, които отделят вируса със своите секрети и екстременти. Установено е, че колкото по-тежко протича заболяването, толкова повече вируси се отделят в околната среда. Особено опасно за разпространяването на болестта са труповете на умрелите птици, които се изхвърлят. Голяма роля за разпространението на инфекцията се отдава на кафезните птици (папагали, канарчета), които са обект на международна търговия.

Какво представлява болестта орнитоза по гълъбите и как се лекува

Какво представлява болестта орнитоза по гълъбите и как се лекува ?

 Орнитозата е остро инфекциозно заболяване, което е широко разпространен сред свободно живеещите птици. Тя се  нарича още и пситакоза, тъй като се среща най - често при папагалите. Тази болест е опасна както за птиците така и за човека. Предава се много лесно по въздушен - прахов път (частици изсушени екскременти на заразени птици) или при пряк контакт с болни птици. От нея боледуват всички видове птици, но най-срещана е при папагалите и свободно живеещите  градски  гълъби.

  

 Болестта се причинява от халмидии ( Chlamidia psitici ). Това е микроорганизъм който се развива вътре в клетките на заразените птици. Източника на зараза са болните пойни и декоративни птици. Болните гълъби чрез изпражненията и с носните изтечения ( особено при пръхтене) разсейват причинителя, който се поема от другите здрави птици. По-често боледуват младите гълъбчета, те са по-слабо устойчиви. При тях смъртността е най-голяма. Когато болестта протича латентно (протича незабелязано, скрито) отделянето на хламидии може да продължи с години. Това е много опасно защото болестта така се пренася  от заразени или преболедували гълъби без ясно изразени симптоми на  здравите. Лошите условия на отглеждане както и пренаселеност, увеличена влажност, недостатъчна вентилация, непълноценно хранене, продължителен транспорт и др. допринасят за клинично проявяване на болестта.

Какво представлява холерата по гълъбите и как да се справим с нея

Какво представлява холерата по гълъбите и как да се справим с нея

 Холерата е заразна болест при гълъбите, тя засяга както домашните гълъби така и свободно живеещите птици. Разпространена е в целия свят, като за някои части е голям проблем. Най-податливи са водо-плаващите птици. Причинителя при гълъбите е Pasteruella avium и Pasteurella multocida. Бактериите са грам отрицателни, не подвижни са и не образува спори. Има пръчковидна или овоидна (яйцевидна) форма. Пастьорелите са аеробни (живеещи само когато има наличие на кислород) те съдържат ендотоксин, който се освобождава при загиване или разрушаване на бактерията. Развиват се добре в среди които съдържат животински белтък. Оптималната температура за развитие е 37 градуса по Целзий. Степента на заразяване при отделните щамове на пастьорелата варира в широки граници. Загубите при това заболяване са големи от 60% до 80% особено когато заболяването се развива в острата му форма. 

 Източника на инфекция са болни птици и особено труповете на умрелите. Причинителя на болестта се запазва в труповете, заровени в земята, както и във водата да три месеца. Болните гълъби излъчват заразата главно чрез изтеченията от носа и много рядко чрез фекалиите. По този начин болните птици заразяват храната и водата. Заразата може да се пренесе чрез внасяне на болни птици в гълъбарника без нужната карантина, чрез замърсен инвентар, транспортни средства, хора и др.

Какво представлява болестта кокцидиоза по гълъбите и как да се справим с нея

Какво представлява болестта кокцидиоза по гълъбите и как да се справим с нея ?

 Кокцидиозата е интестинално (чревно) заболяване с широко разпространение сред гълъбите по целия свят. Кокцидиите се развиват в тънките черва на гълъбите. Тя е широко разпространена при домашните и дивите птици. Наред с трихомонадите, кокцидиите са най-често срещаните протозои при гълъбите. Те са  организми които морфологично съответстват на една клетка, а функционално са отделен организъм.

 Болестта се причинява от едноклетъчни паразити, принадлежащи към рода Eimeria и Lsospora на семейство Eimeridae. Най-често срещаните са E.labbeana и  Е.columbarum. Те заразяват само гълъби. Кокцидиите формират дълготрайни стадии (ооцисти-това са микроорганизми обвити с ципа, която ги предпазва от неблагоприятни условия), които стават способни да заразяват след съзряване в околната среда. Извън организма на птиците в почвата и тора те оцеляват повече от два месеца. След поглъщането на паразитите те нанасят поражение на  чревната стена, след 4-7 дни след заразяването, гълъбите почват да изхвърлят чрез екскрементите си ооцисти. Кокцидиозата се среща през всичките сезони на годината, но най-често се наблюдава през пролетно-летния сезон, когато броя на малките гълъбчета е най-голям.  

 Чиста инвазия (проникване на организми причинители на болест) на гълъби само с един вид кокцидии се среща много рядко. Най-често се срещат смесени инвазии. При масивни зарази често загиват 80-90% от гълъбите. Особено тежко я понасят младите гълъби. Сравнително рядко боледуват възрастните птици, но често те са приносител на заразата.

  

Какво представлява респираторната микоплазмоза по гълъбите и как да я лекуваме

Какво представлява респираторната микоплазмоза по гълъбите и как да я лекуваме ?

Респираторната микоплазмоза е заразно заболяване по гълъбите. То протича хаотично и се характеризира главно с поражения в дихателната система. Причинителя на заболяването е Mycoplasma dallisepticum. По своята класификация тези микроорганизми заемат средно място между вируси и бактерии (най-общо казано от рода на бактериите, но липсва клетъчна стена). Те са слабо Грам-отрицателни. Наблюдавани под микроскоп те имат формата на запетая.

 Източници на зараза са болните гълъби. Заболяването се разпространява по два основни начина - чрез пряк контакт (чрез яйцата) и чрез въздушно-капков път.
.

 Болестта се проявява през всички сезони на годината, но се изостря през есенно-зимния сезон особено през дъждовните дни и когато температурата падне рязко.

 Заболяванията на разпираторния тракт са много често резултат от смесени инфекции. Избухването на заболяванията е в резултат от комбиниран ефект на патогените (вторичните инфекции) и факторите на средата в гълъбарника, които намаляват устойчивостта на птиците спрямо инфекции. За проявяване на болестта особено значение  имат условията на гледане и хранене, пренаселеността, простудата, микроклиматът  в помещенията, опаразитяване и др. Периода на инкубация се определя много трудно, защото не може да се определи кога точно са се заразили птиците (тъй като симптомите които развиват гълъбите не обхващат по едно и също време цялото ято), но при лабораторни условия е доказано ,че то варира от 3 до 4 седмици.