какво представлява заболяването хистомоноза и какви мерки да вземем за неговото лекуване

какво представлява заболяването хистомоноза и какви мерки да вземем за неговото лекуване

 Хистоминозата е заболяване което се причинява от едноклетъчен организъм, който поразява гълъбите. Също така могат да заболеят фазани, пуйчета, кеклици и др. Причинителя на болестта е Histomonas meleagridis. Притежава голяма полиморфност (многообразност), това зависи от стадия на развитие на болестта и както от това в кои органи на гостоприемника се е локализира. Паразитите са подвижни което може да се наблюдава в препарат приготвен от пресен труп (висяща капка) при подгряване до 38-42 градуса по Целзий.


 Заразяването с паразита става чрез водата за пиене или с храната, но е възможно и през клоаката. Също така влияят условията при които отглеждаме нашите гълъби, непълноценно хранене, опаразитяване с глисти, които понижават съпротивителните сили на  гълъбите.  

Histomonas melegridis

 Заболяването се характеризира с некротични огнища в черния дроб на заразените птици. Паразитите са много слабо устойчиви във външната среда, изхвърлени с фекалиите те умират за няколко часа. Най-обикновените дезинфектанти ги убиват веднага. Когато са в яйцата обаче те запазват своята жизненост и способността си да заразяват повече от година. Много често глистите по гълъбите са приносител на паразити като хистомоните. Тези микро-организми се размножават чрез двойно делене. Инкубационния период е от 15 - до 21 дни.





 При попадане на паразитите в организма на гълъбите започват бързо да се размножават. Проникват в стената на червата и причиняват характерните увреждания на тъканите - некротични огнища. По нататък паразитите преминават в кръвта и попадат в черния дроб. С кръвта паразитите попадат в капилярите и стените на кръвоносните съдове, където причиняват възпаления и некрози. Възпалителните процеси в червата се усложнява при наличието на вторични инфекции. Има данни, че сами по себе си хистомоните не могат да причинят сериозно заболяване, ако няма атака на вторична зараза от бактерии като Eshcerichia coli, Clostridium perfrigins. В резултата на всички тези фактори се нарушават функциите на черния дроб и червата и се проявяват клиничните признаци на болестта. 


 Първите признаци на болестта са сънливост и слабост. Крилата и опашката увисват. Перушината се разрошва и главата увисва. В по-късен етап от заболяването се появява диария оцветена в жълто. Често изпражненията са премесени с кръв. Остро боледуват младите гълъбчета и често след първите признаци на болестта умират.


 Установяват се изменения в черния дроб и червата. В началото се наблюдават малки язвички и възпаления, съдържащи паразити. С развитието на болестта язвите се увеличават и проникват в дълбочина, по някога дори пробиват червото и причиняват перитонит. Меката част на червото (мукозата) е удебелена и никротизирала. Черния дроб е увеличен и осеян с характерни некрози с жилтеникав или жълто-зеленикав свят. Тези огнища са хлътнали в повърхността на дроба за разлика туморните и туберколозните образувания.

 Хистомонозата трябва да се разграничава от други болести засягащи червата и черния дроб, като - кокцидиоза, туберколоза, тумори и други.

 Окончателната диагноза се поставя въз основа на характерните лезии във вътрешните органи и чрез микроскопско изследване за установяване на паразитите в поразените органи.

 За лекуване на болестта се използват много и най-разнообразни средства-еметин, натриев хипохлорид, метилен-блау, железен сулфат, тютюнев прах, новарсенол, атебрин и други. Тези средства се оказват с променлив ефект срещу заболяването. През последните години бяха създадени препарати с по-дълготраен ефект които се прилагат във водата за пиене. Такива са енхептин, хистостат, хепсид, емтрил, карбазон, ронидазол и други.

 За опазването на нашите гълъби от това заболяване се изисква преди всичко високо санитарно-хигиенно равнище на хранене и отглеждане на гълъбите. Необходимо е редовно почистване и дезинфекциране на помещенията, хранилките, поилките и обслужващия инвентар. Трябва да се обърне внимание на дъждовните червеи, те не трябва да имат достъп до помещенията в които отглеждаме нашите гълъби. Периодично нашите птици трябва да се третират против вътрешни паразити, които са основния приносител на хистомоноза.