какво представлява заболяването токсоплазмоза по гълабите и как да се справим с него

Какво представлява заболяването токсоплазма по гълъбите и как да се справим с него

 Токсоплазмата е протозойна болест, която се причинява от безпигментни паразити-токсоплазми. Това са едноклетъчни микро-организми, които са сложно устроени в процес на дълга еволюция. Поради повсеместното разпространение на този паразит и способността му да заразява почти почти всички видове домашни животни и птици и особено човека. Проучванията върху тази болест са много интензивни. Причинителя на болестта се нарича Toxoplasma gongii. През своето развитие паразита преминава през няколко стадия-ендозоит, мерозоит, цистозоит, псевдоцистита, шизонт, гамети и ооциста. До преди десетина години за обичайна форма се възприемаше портокалов резен наподобяващ формата на полу-месец, с един заоблен край и един заострен. След разкриване на биологията на паразита и участието на котките в цикъла на развитие вече се описват 5 нови форми. За първи път при гълъбите токсоплазмата е описана през 1936 година, тогава се наблюдава смъртност около 30%. През 1965 година е наблюдавана пак при гълъби и тогава смъртността е достигнала до 80%.   

стадии на развитие на токсоплазмата

 Ендозоитите се размножават безполово чрез пъпкуване или делене на две (или чрез множествено делене или пъпкуване, при което се получават мерозоитите. По форма и устройство мерозоитите наподобяват на ендозоитите с тази разлика, че са по-дребни. Цистозоитите се получават при струпването на голям брой паразити, които се обвиват от здрава обвивка с дебелина от 10 до 300 μm. Тази форма е характерна при слабовирулентни (със ниска степен на заразяване) щамове или висока резистентност на гостоприемника. Псевдоцистата представлява струпване на голям брой паразити обвити с тънка обвивка в организма на междинните гостоприемници. Тази форма се среща при вирулентни щамове или понижена защита на гостоприемника. Шизонтите се развиват в чревния епител на крайните гостоприемници. След няколко шизогонии мерозоитите се диференцират в микро и макрогамети. След оплождането се образува зигота, която е обвита от дебела обвивка и се превръща в ооциста. Ооцистите окончателно се оформят в червата на котките и се изхвърлят навън с изпражненията. Във външната среда се преобразуват в спори за 3 - 4 дни и се превръщат в  цисти които са способни да заразяват, които са изградени от две спороцисти с по 4 спорозоита.


 Съществуват противоречиви данни относно устойчивостта на паразитите във външната среда. Общо взето различните форми на паразита са слабо устойчиви и в стомашен сок загиват само няколко минути. Циститите са значително по-устойчиви могат да преживеят повече от два месеца при температура от 4 градуса по Целзий.


 Основните източници на болестта заразените птици. Доказано е, че към токсоплазмата са възприемчиви всички домашни бозайници и птици. Заразяването става най-често чрез поглъщане от гълъбите на цисти. Най-възможния начин е поглъщане спорулирали ооцисти, изхвърлени с фекалиите на котки които са заразени с паразитите. Главния биологичен приемник е на токсоплазмата си остава котката.  


 При естествено заразяване признаците на болестта у различни породи гълъби не са характерни. Експериментално инкубационния период е 24 дни. Първите признаци са угнетеност, намален апетит и увеличена жажда. Смъртни случаи са възможни от 20  до 60 дена след заразяването. Смъртността може да достигне до 100% В някои случаи може да се манежни движения опистотонус (гърч при който тялото се извива дъгообразно), а след третата седмица и парализа на крайниците, слабост, атаксия (трудно преглъщане при хранене, неволни тръпки по цялото тяло, двигателни затруднения и др.), загубване на рефлекса на клепачите и пълна апатия.

 Пораженията са главно в централната нервна система - некрози в мозъка, зрителния нерв и ретината, В далака и черния дроб се установяват жълто-белезникави огнища, а в храносмилателните органи настъпва хеморагично възпалени (най-общо казано кървави възпаления).

 Поради не типичното клинично проявление на заболяването, диагнозата може да бъде поставена само след лабораторно изследване за установяване на паразита.
  
 Лечение не е разработено.


 Препоръчват се мерки от общ характер - изолиране и унищожаване на болните птици и трупове, редовно почистване и дезинфекциране  на помещенията и инвентара. Необходимо е да се елиминират двата главни източника на заразата - гризачите и особено крайния госто-приемник котките. За предпазване на животните в от заразяване с токсоплазма не се допускат котки до складове (в които фуража е в насипно състояние) и в района на гълъбарника. Често котките се изхождат в купчините от жито, просо и др.  Изпражненията им трябва да се обезвреждат чрез изгаряне или заравяне. На котките не трябва да се дават за храна сурови органи от умрели животни, мъртво родени или новородени нежизнеспособни животни, както и плацента.