Да създаваш красота

 Да създаваш красота

Разкзва Стоян Колев главен инженер на НПО ''Свиневъдство" - град Шумен.

 Гълъбите "влетяха" в живовота ми още в най-рана възраст. В моето родно село Белокопитово, Шуменско имаше няколко гълъбари. Захласвах се да гледам полета на птиците. Притно ми е да слушам гугуатането им. Майка ми като всяка грижовна майка първа забеляза увлечението ми. Предполагам, че не само майчината и любов я подтикна да ми подари една двойка гълъби - триста лева в моето детство бяха много пари, а ние не бяхме богати. Със своя здрав усет на жена от народа тя беше преценила, че е по-добре да се увличам по гълъбите от колкото да безделнича или да търся евтини развлечения. Докато съм жив, ще благодаря на мама задето ми отвори вратите към един изключителен свят, който ме обогати и ми носи щастие всеки ден.

 Зинко Милков от когото мама купи гълъбите ми даде и първите уроци не само по гълъбъвъдство, но и по солидарност между гълъбовъдите - една от най-хубавите черти на моето хоби. За съжалление тъкмо направих ято и ме сполетя  беда - гълъбите се отровиха от син камък. Когато почнах да уча в гимназия в Шумен, един съсед на квартирата ми забелязал, че се заглеждам в гълъбите му. Разговорих ме се и като разбра мъката ми, веднага ми подари двойка гълъби - порода персийски. До края на гимназията имах цяло ято, отлични бележки и добро поведение.

 През време на следването си в ВИМЕС в Русе прекъснах любимото си занимание - професията за която се готвех изискваше пълно всеотдаване  на теория и практика. През 1966 година бях назначен за главен инженер в ТКЗС в село Белокопитово. Щом увладях служебната си работа веднага се заех с гълъбовъдството. До 1972 година отглеждах от 60 до 100 гълъба годишно от различни породи. Едва когато дружеството на гълъбовъдите покани чешкия гълъбовъд Йозеф Янко, тогава разбрах грешката си, че не бива да се отглеждат много породи заедно. Йозеф  Янко дойде в Белокопитово и след като разгледа моя и на приятеля ми Велин Терзиев гълъбарници той ни попита коя порода ни харесва най-много. Отговорихме му "Гушести" и той ни обеща да ни покани да разгледаме изложбата на тази порода.

 След месец получихме покана от Йозеф Янко и заминахме на собствени разноски за Чехословакия. Янко ни посрещна и ни настани у дома си. Разведени из всички збележителности на града и в деня на  откриването на изложбата потеглихме за град Турнов. Показваха се само гълъби от харесваните от мен и Велин порода -  Английски голям гушест гълъб. До тогава не само, че не бяхме виждали, но не преполагахме, че има толкова красиви гълъби. Аз бях запленен от стойката и оперението на птиците и без да се колебая си купих една двойка. Освен с красиви птици и с литература на тази изложба се сдобих и с чудесни приятели. Запознах се с Антонин Лалек който е едиин от най-старите и най-добрите гълъбовъди на породата в Европа. Оттогава се започна здравото ми и красиво приятелство с Йозеф Карл и Вацлав Криживан които са също гълъбовъди от висока класа.

 Не се наемам да правя квалификация на приятелството, но в едно съм сигурен, ако не беше гълъбовъдството едва ли щях да има такива прекрасни приятели и верни другари. Гостува ме си взаимно, разменяме си писма със съвети и новости в гълъбовъдството. Още същата година Лелек  ми подари две двойки гълъби, даде ми литература за породата. От него научих, че в света има около 300 до 500 породи гълъби и всяка е представяна в няколко разцветки. Той казваше, че са изучени едва половината и предсказваше голямо щастие за съвременните и бъдещите гълъбовъди на които ще се падне да попълват "белите" петна на гълъбовъдството. 

 По същото време друг чехословашки приятел ми каза друго правило което запомних за цял живот "Онзи гълъбовъд, който гледа птиците си за да му красят дома и да се радва на техните шарки и обноски е претижател, а истинския гълъбовъд иска да произведе екземпляри които вижда в мечтите си".

 За да чета специализирания вестник по гълъбовъдство за който ни абонира Янко (със собствени средства) и да следя литературата, научих чешки език. По една щастлива случанност през 1976 година от обедение "Свиневъдство" където вече работих, ме изпратиха на специализация в Чехословакия. През делничните дни на седмицата изучавах механизацията на свиневъдството, а в празник посещавах приятелите си. Много научих през тези два месеца. По цели часове Лелек ме учеше как да откривам качествата на породат : когато гълъба застане в стойка, да има тънко вертикално държано тяло, краката му да бъдат добре облечени е гъсти хубави пера. Гушата му да е кръгла. Характерно за породата изключително живия темпирамент - гълъбите непрекъснато са в движение. Държи се така сякаш иска да подчертае, че е горд, незавиисим от другите гълъби. Освен това той е закачлив, но не е дързък. Не случайно преди 250 години, когато са го създали шотландците, са го назовали "Царят нна гълъбите".

 От 1975 година започнах да се занимавам само с предпочитаната от мен порода гълъби "Гушести" както обикновено ги наричат у нас. Освободих се от всички останалли породи. Започнах работа с повече разплодни птици, подобрих двойкте по указание на моите чешки приятели и литературата която четях.

 Характерно за породата е, че гълъбите не могат да отглеждат малките си. Необходими са "бавачки" от други породи - по-примитивна. Аз имам 23 двойки гушести гъллъби и около 30 двойки за отглеждане. Използвам главно пощенски спортни гълъби, които се грижат много добре за малките се. Но имат и недостатък - обичат контактите и разходките в полето, а това крие опасности от зарази. За да ги избегна би трябвало да ги затварям в развъдния сезон или да ги заменя с други. Насочил съм се към Полски луксозен или Полски Рис.

 След като отгледат малките гълъби, правя изключително сериозен подбор. За разплод оставям само елитни екземпляри, защото ятото трябва да се подобрява и подновява. Освен това младите птици съгласно законите на генетиката, дават по-жизнено поколение. Стремя се всяка година да създавам 5-6 нови двойки, чиито качества изпитвам по потомство - следя какво поколение ще даде всяка двойка.

 Когато потомството не отговаря на желаните показатели, разделям двойката и им слагам нови партьори. Пак според генетиката обикновенно мъжкото потомство приема по фигура качествата на бащата, а по оперение, цвят и гъстота на перата - на майката. В следващите поколения се стремя да комбинирам качествата в желаната от мен посока.

 Обикновено гълъбите снасят 5-6 пъти. Аз лично смятам за голям успех ако успея да създам по 4-5 гълъбчета годишно от една двойка, но най-често получавам от едно до три.

 Гълъбите не са лакоми, но изискват по-разнообразна храна - царевица, пшеница, просо, слънчоглед и коноп. Дневната им дажба е около 15-20 грама. Обикновено за сто гълъба годишно осигурявам около 150 килограма зърнен фураж. Слагам им два пъти на ден в специиални хранилки. Хранилките и поилките съм направил от дърво и метал. Почиствам редовно хранилките два пъти седмично и два пъти в годината ги дезинфекцирам. Водата сменям поне един път на ден. Веднъж седмично ги измивам с вряла вода и ги дезифенкцирам с калиев перманганат.

 И гълъбите като всички живинки, боледуват, поради което изискват профиактика и лечение. Най-разпространените болести по тях са трихомоноза, салмонелоза и орнитоза. От опит зная, най-важни са профилактичните мерки, за това се стремя да предпазвам птиците от зарази. Задължително слагам във водата за пиене широкоспектърни антибиотици. Освен товова всяка пролет правя петдневно запойване с авеметролид срещу трихоминиза. Веднъж месечно давам пеператрин срещу глисти - прибавям го във водата за пиене. За да предпазя птиците от върлуващата в момента чума по гълъбите в Европа, ваксинирах превантивно цялото ято.

 Много често ме питат дали гълъбите са опасн за здравето на хората. Отговарям, че опастностите идват от три пътя :

 Първият е когато гълъбите сменят перушината си. С разпукване на нновите пера се отделят много фини частици към които някои хора са алергични. Препоръчвам на такива хора да избягват гълъбите през август и септтември.

Втората опастност е от зараза с орниитоза поради което гълъбите в никакъв случай да се целуват. Особено от деца.

Третата опасност носи месото на болните гълъби и за това се препоръчват когато консумира да се пече много добре.

 Винаги когато ме питат дали гълъбовъдството е скъпо хоби и си спомням думите на едни мои чехословашки приятели " Ако хобито което си избрал те увлича до степен да забравиш  да бъдеш човек, да се грижиш за семейството си и да си гледаш добросъвестно работата знай, че то е вредно и го изостявяй. Остави го и ако ти застрашава и семейният ти бюджет.

 Лично аз смятам, че не ме грозят такива опасности. Годишно харч около 300 лева, но в замяна на това не пия и не пуша. Мисля, че с пари не може да се оцени радостта да общуваш с красотата. За цял живот ще зпомня удволетворението което изпитах на международните изложби, на което се отличиха мои гълъби. Първото признание получих през 1979 година в Лайпциг. Мой гълъб стана шампион за пордата си. На следващите изложби през 1980 и 1981 година също имам награди. Сред успехите си слагам и избора ми за заместник председател на Съюза на зайцевъдите и гълъбовъдите  и природолюбителите. От 1979 година съм избран за член на Съвета на социалистическите страни.

 Свободното си време посвещавам на гълъбите. Стремя се да създавам красота във всеки нов гълъб, който излиза от моя гълъбарник и ако успея мисля, че поне мъничко съм допринесъл за обогатяването на нашия живот и красота.    

София 1984 година