Кръвта вода не става

Кръвта вода не става 

 

 Край сърцето на Бъгария - първа атомна електорцентрала се е ширнала равна и плодородна Златията. Прикътано в нейните пазви динамично се развива село Хърлец. Един от знатните негови стопани е Петър Попов - гълъбовъд с нациионална и международна известност.

 Любовта която по-късно прераства в страст към пернатите птици се насажда дълбоко в душата му още от неговия баща. Когато е бил ученик в трети клас, през 1958 година в дома им се появяват първите две двойки белослатенски преметачи, закупени от Козлодуй. С тях малия Петър се хвали на своите съученици, а също и на първата си учителка Мария Русева. 

Така започва любовта......

 През 1968 година момчето вече става юноша. Като ученик в средно професионално училище в Русе той има възможност да разшири представата си за различните породи гълъби, като особенно се впечетлява от декоративните, които не са отглеждат в родния му край.

 След училище Петър почти 13 годишен вече работи в СУ "Хидрострой" като електроженист, шлосер-монтьор и монтьор. Внимателен, съвестен, образцов, наставник на по-младите, гордост на предприятието, поделение на АЕЦ - Козлодуй. И се шегува Петър: "Моята трудова възраст е като тази на  Първа атомна. Това е моя отговорност и голям човешки дълг". 

 Обичта на младия шлосер към приказния птичи свят се запазва. Той опровергава на дело приказката за двете  дини под една миишница. Хем е най-добрия в предприятието, хем е гълъбовъд от класа.

 Броят на гълъбите които отглежда Петър варира обикновенно между 80 и 120. Основните класове с които работи селекционера са три: паунови (фенерлии), бухарски бубляк и пощенски в двата подкласа - спортни и стандарт. Младия гълъбовъд има своя строга система за хранене, отглеждане, развъждане и здравеопазване на птиците. Според сезона той храни различно гълъбите си. За това черпи опит от съветско специализирано списание което получава повече от 10 години. В зимни условия храната на всички породи може да бъде еднаква - 50 % царевица, а останалото жито и слънчоглед. За по-дребните породи гълъби обработва царевичните зърна до големината на пшенично. В другите периоди особенно когато гълъбите са в период на развъждане, когато имат малки той намалява дажбата на царевицата до двадесет на сто, а повишава житото и слънчогледа на педесттт на сто. В този период младия гълъбовъд използва за храна и до петнадесет на сто ориз, грах и семе от репко, а като минерални добавки - листа от зеле, марули, цвекло и коприва.

 За да няма пренаселенос той е подсигурил по един квадратен метър на всяка двойка гълъби. При епидемия, а и профилактично по указаие на ветеринарни специалисти от птице-завода в Мизия Петър Попов използва антибиотици с широк спектър на действие, най-често галимицин и хлорампфеникол. Използва и витамини Витазал, Фармавит, Тривитаминол и други. За дезинфекция на кафезите използва разтвор от калиев перманганат.

 Петър Попов има сътрудничество с редица гълъбовъди от Габровски, Ловешки, Кърджалийски, Старазагорски и други окръзи. Поддържа международни контакти с Унгария, Чехословакия и Румъния. Участвал е на изложби в Русе, София, Стара Загора, Лайбциг, Бърно и Будапеща. Носител на шампионски звания  и диплом от Будапеща и Бърно за порода фенерлии - сив.

 В своята работа като гълъбовъд Петър Попов никога не си е поставил користни цели. За него стремежа към благополучие биха намалили и обезличили както любовта му към птиците така творческото начало и естетическото удоволствие от тяхното отглеждане. 

 Крилатия, пернат свят създава в двора на гълъбовъда  една допълнителна прелест, открива пред Петър и неговото семейство нови хоризонти за опознаване както и нови хора така и н на много други страни. 

       

    

София 1984 година