Любов с нищо незамениима

 Любов с нищо незаменима

 Любовта на млади гълъбовъд Николай Минчев от Толбухин (днес Добриич) към интелегентните птици не може да се замини с нищо. Тя всъщност е едно взаимно проникване без което не може да се обсни поведението на 30 годишния учител по физкултура, като става дума за пощенския, за спортния гълъб. Залюбил тези птици от дете, сега той за тях полага пословични грижи. Изучава не само биологията и психическите моменти проявявани в екстремни и други ситуации от тях, но из тънко познава и разбира детайлите на производствения процес. Това му позволва да отглежда красиви, умни и силни състезатели. За това някои ''чудатости'' в неговата селеционна практика опровергават известните и общо приложими правила.

 Любовта и грижите на младия човек с един упорит труд, труд системен, всекидневен и за това резултатен. С много усилия той е изградил почти прекрасни усовия за живот, любов и размножаване на своите питомци. Една сълънчева зграда в архитектукрен стил тип ''гълъб'' с всички битови условия за един подчинен на опеделена програма живот. Това е и голямата слабост на Минчев от 9 години на сам. 

 В специално построената постройка се реалезират 80 двойки. Тук почти всичко е ''специално''. Специални са тухлите прорязани с два хоризонтални канала в които е поставено арматурно желязо за здравина, специална система за затваряне и отваряне така, че всеки не канен гост да остане вътре. Специални са и другите детайли на гълъбарника където основнното помещение има размер 3,8 метра на 2 метра и височина  2,2 метра. Волиерата е с размери 3,8 метра на 2 метра с височина 2 метра. В зимното помещение има четири реда кацалки на 30 сантиметра от стената при широчина на дъската 12 сантиметра. Умния гълъбовъд  с широчината на тази дъска способства през любовни период женската да заема такова положение при което риск от неоплодени яйца да няма. Кацалките са по две в Н-образно положение. Вътре са поставени 10 стелажа на 6 етажа за 60 двойки. Има и други за останалите двойки. От лявата страна на гълъбарника е поставено малко прозорче, а отпред два прозореца и една врата.

 Стелажите започват на 20 сантиметра от земята. Отдолу са поставени летвички на скара върху която има поставени тавички с вода за да се поддържа постоянна влага в помещението. Стелаж от стелаж е разделен с 15 сантиметра дъска, което пречи на мъжките да влизат в саморазправа. Междинна преграда разделя мътилките от входа така, че те се намират в лек поумрак. Мътилките са гипсови кастрони с дълбочина 8 сантиметра и диаметър 20 сантиметра. Предната част на гълъбарника където е светло е пригоден за изхрранване на потомството, когато то навърши 15 - 16 дни.

 Гълълбовъда обръща особенно внимание на храненето на пиците. За целта използва пшеница, слънчогледово семе, конопено семе, ленено семе, а зимно време ечемик и царевица. Освен това има собствена система за хранене. Преди състезание предлага на участниците 3-4 зърна канадски боб което се се отразява изключиттелно благоприятно на физическото натоварване на организма. Този метод е повърден от състезателните качества на неговите гълъби нееднократно. Никога не използва биостимулаори. Във воалерата има малка оранжерия в която расте детелина и през зимата през рабицова мрежа досига до човките на гълъбите. Предлага на ятото осолена жълта пръст, през септември дава червена богата на каротин. Използува черупки от яйца от отглежданите в двора кокошки, пясък от миди минал през огън. Малките гълъбчета храни със стрити орехови ядки, обезсолено сирине, витамин D3  и други.

  Всяка сутрин поставя храната в хранилките която птиците да изконсумират до 10 часа, след това прави същото в 11:00ч., в 15:00ч, в 18:00ч. Има специални пет литрови поилки доставени от Чехословакия. Всеки ден от 4:30 до 6:00 почиства гълъбарника и волиерата. Периодично всяка седмица дезинфекцира стелажите с развор от вар и 2% развор на сода каусик. Измива гълъбарника всеки месец с варово мляко. Успешно използува различни препарати, дървена пепел ии газ които изгаря за унищожаване на перояди и други паразити. До сега няма заболявания по гълъбите, но все пак както твърди гълъбовъда  ятото естесвено се "саморазрежда" в определени граници. 

 Интересен при Николай Минчев е размножителния момент, подбора и селлекцията на пощенския гълъб. Същественото тук е, че млади човек търси не само красота и цвят, но и високи състезаелни качества. Произвежда потомство само през пролетта и лятото. Зимно време отделя мъжките като ги поставя на тавана на къщата където е създал специални условия. Там те стоят на А - обрразни кацалки на по-висока температура. Това позволява да се поддържа вида им оптимално състоние за изложби и оценки. Чифтосва мъжките и женските от края на февруари до 10 март. На младите не дава възможност да отгледат потомство, обикновенно те само спортуват. В отделни случаи им предоставя отглеждане на чуждо потомство. Внесените екземпляри не са добри летци, но са отлични производители за това ги използва за отглеждане на ново потомство. В своята практика Минчев допуска и "кръвосмешение" което по някога е полезно. От такива двойки се получават и "уродливи" пилета, но и "гении". За отличните екземпляри по-нататък гълъбовъда търси подходящи партньори за да върви родословието към високи състезателни и биологични върхове.

 Не е случайно, че Николай Минчев участва в много състезания от национален мащаб, в изложби и спартакиади у нас и в чужбина където има призови места. През 1983 година в общото класиране в Прага българската колекция в която има и негови гълъби заема 13-то място което никак не е малко. Гълъбовъда получава и ползва информация  от 7-8 страни разменя колекции с наши и чужди любители на спортния гълъб. Върши значиелна организаторска дейност - председател е на гълъбовъдно дружество "Златна добруджа" - Толбухин (Добриич) в което членуват 160 гълъбовъди. Ръководи и клоновете на дружеството в Каварна, Балчик, Шабла и Генерал Тошево.

 Изключително интересния опит на гълъбовъда изобилства с пикантни и почтии невероятни истории, които са част от живота на неговото семейство. Но той показва, че само голямата любов, системните знания и упорития труд водят до високи резултати.  

София 1984 година