Гълъби, гълъби най-вече русенски

 Гълъби, гълъби най-вече русенски

 По професия Милко Илиев е електроттехник и би се зачудил човек от къде му е дошло на ум да отгглежда гълъби. Но той веднага обяснява

- Някога когато бях съвсем малък имах съсед гълъбар Димитър Манолов се казваше. Заслужава да му се спомене името. На него дължа тази любов към птиците. Той често ми подарваше гълъбчета, които отглеждах както ме учеше.

 После започнал да си купува различни породи и се отнасял с тях както и до ден днешен с обожание. Стотина на брой гълъби най-вече от русенската породи - мъсърлии в различни цветове (червени, жълти, черни и сиви), гълъби с двойна качулка, черни герданлии, чиболии (червени гълъби напръсан по гърдите), червен и жълт тепелия с една качулка и същите червени и жълти с по две качулки, също русенски.

 Но списъка на разновидностите не спира до тук. Милко Илиев отглежда декоративни гълъби от които преобладават полски мевки, плевенски, руски чилики, раднегер, раунагер калоте и други. Най-голяма радост му доставят пощенските гълъби - стандарт и спортните. С тях прави опити, усъвършенства се като съдия по изложбите на гълъби.

- Както човека и гълъба обича свободата - споделя Илиев. За това ги отглеждам на открито макар, че си имат гълъбарник и всички удобства в него. Дресират се лесно общителни са и много обичат компанията на хората.

 Както всички декоративни птици и гълъбите обичат царевично зърно, което през зимата трябва дори да преобладава. Обичат още жито, репко, конопено семе, грах, фий, соя които за съжаление трудно се намират. Зелената храна през лятото сам си я набавя. Например посятото репко пониква за 4 - 5 дена и гълъбите го пасат. Много важно е зърното което им се дава да е чисто и да не е нападнато от гъгрица, която изяжда зародиша на зърното, а това е най-хранителната част за гълъба. Това се отнася и за други видове храни  да са чисти и измити...

 Вярно е, че гълъбите живеят на по-свободен режим и това е благоприятно за тях, но от друга страна много често тази свобода им носи болести, които се пренасят от други гълъби, безстопанствени, от врабчета и други птици. Най-често срещаната болест е Пипката. Може да се зарази гълъба по всяко време на годината. Лекува се лесно, но трябва да се следи да не продължи незабелязано дълго време болестта. Болното място се почиства първо с перо за да се отстрани част от образованието. После мястото се намазва 3 - 4 дни последователно с равни части глицерин и йодова тинктура.

 Също така често срещана есента (август, септември) е болестта шарко-дифтерит - избиват пъпчици навсякъде по нежните места на тялото. Особенно много страдат младите гълъбчета, а с възрастта стават по-устойчиви към това заболяване. Лекува се само с йодова тинктура и паста за зъби, ако се наложи и антибиотик. Това става само по лекарско предписание. За 4 - 5 дни пъпките засъхват и мястото е излекувано. Друга много неприятна и с тежки последствия е болестта при която се наблюдава загнояване на крачетата и крилата и птицата се схваща, дава се еритран и много витамини А, B и C. За съжаление не винаги птците се излекуват.

 Като съдия, като носител на много награди, като дългогодишен член на дружеството на природолюбителите, като признат вещ гълъбовъд Милко Илиев години на ред се занимава със селекционна работа. Напоследък той прави опити да подобри русенските мъсърлии с полски мевки. Има вече и резултати. Търсят го млади гълъбовъди да им даде от своите нови породи и да ги научи на знания които са им необхдими за да станат и те като него. Той е тачен природолюбител не само в Русе, не само в страната, но и в много европейски градове.

София 1984 година