Със собствен почерк

 Изключително интересна беше сещата ни с председаеля на Националния координационен център на гълъбовъдите спортисти Михаил Слободанов от Тутракан. Малад 36 - годишен, енергичен и интелегентен човек със собствен почерк в гълъбовъдството. За него това хоби е не само радост и грижи, но и приятелство и то не само у нас. От години той има връзки и си кореспондира  с много гълъбовъди от СССР, ГДР, СРР, Полша, Чехословакия и други страни.

- Любовта ми към красивите птици е толкова голяма - споделя Слободанов - че като загубя някой екземпляр, все едно губя част от себе си.

 Голямата любов на тутраканския гълъбар към красивите пици се чувсвта във всяка негова дума и във всеки негов жест, когато темата е посветена на гълъбите - спортисти. Но високите постежения изискват знания, умения, труд и упорито трениране. Именно това Слободанов е разбрал и усвоил до съвършенство в многогдичната си практика.

 Гълъби обича и гледа от дете, но истинското гълъбовъдство започва след завръщането си от казармата. Катализатор на това увлечение е една изложба в Букорещ където се среща със световни "патриарси" в отглеждането на спортни гълъби. От тези години та до днес той търси световните ориентири по които се равнява в своята колекционерска дейност. Първите гълъби с родово дърво получава от Румъния. От тогава почва истинската му селеккционна работа.

 Инициативния "изследовател" има нов построен гълъбарник дълъг 6 метра, широк 3 метра, при височина 2,4 метра. В него има отделни стаи за младите гълъби, за производителите и за гълъбите спортисти. Там се отглеждат 22 чифта спортни гълъби от висока класа. Особенно момент в работата на гълъбовъда е подбора на майките. Възпроизвежда потомство само от онези женски които са от чистокръвни линии и са доказали високите си качества при състезания на големи разстояния. При пощенските гълъби развъдна работа е по-лека защото екзенплярите идват с родословното си дърво. Важно е обаче да се пази линията чиста, да няма родствени смешения. Особен момент при размножаването е да се съблюдава коя линия с коя си подхожда, защото всяка линия се познава.

- Моя опит - разказва Сободанов - вече многократно е потвърдил, че ако двойката дава добри резултати, от нея се получава жизнено потомство.

 Особено внимание отделя на храненето и отгеждането. Храни птиците си с смес около 6 компонента - царевица, грах или соя, слънчоглед, маково семе и други спецефични семена. Когато гълъбите са затворени той поставя тава със смес от жълта пръст която е чиста, кварцов пясъ, стрити черупки от миди които докарва от морето, черупки от яйца. Всичо това го смесва и на 6 килограма слага 1 килограма сол, след което разбърква всичо и го запича. Тази храна съдържа всички белтъчни вещества, витамини и микроелементи необходими за нормалното развитие на гълъбите. Сериозен дял в изхранването се пада и на зелената храна която е много полезна и увеличава защитните сили на птиците. Ниога не оставя големи количества храна, за да не се замърсява и гълъбите винаги да изпитват лек глад. На малките през ден дава рибено масло и други витамини докато пораснат. За да има чиста и прясна вода в гълъбарника той е монтирал приспособление за течаща вода.

 Най-същественото в опита на Михаил Слободанов е изграждането на спортните качества при гълъбите за което той отделя най-големи грижи и внимание, така като в тази посока всякакви рискове са опасни.

 Обикновено на 7-12 месечна възраст пуска малките заедно с ято от състезателни птици. Най-напред на кръгово летене и щом издържат един час пуска ги на летене от разтояние 60 километра. Това прави рано пролетта. След това почва да тенира гълъбите групирано и да прави "сито". Пуса ги един след друг докато се загубят от погледа му. Онези гълъби които се завърнат са вече "истински" състезателни гълъби. Старае се така да тренира своите питомци, че от тях да получи клас "Стандарт" което значи виза за участие в състезания. За достигането на тази цел безусловна предподставка е женската за 2 години да преодолее 1600 километра, а мъжкия 2000. Изискванията пък за стандартния гълъб, който се допуска до състезание е 3000 километра годишен полет. За тази цел Слободанов си води дневник в който си вписва постиженията за всеки гълъб поотделно, потвърдени с документ от специална комисия.

 Сериозен момент в практиката на известния състезателен гълъбовъд е прилагания от него метод за въстоновяване силите на гълъба след полет. Във водата поставя мед и лимон, а в храната малко сода бикарбонат, за да неотрализира мравчената кисилина образувана в организма. Освен това предлага най-любимото им за ядене - смеските от които гълъбите си избират онова което им е необходимо. Същественото при неговия опит е изполлзване на естествените стимули. Няколко дни преди състезанието той отделя мъжкия от своята партньорка и само мигове преди това го пуска при нея. Такъв гълъб се връща винаги в първата петица и бърза да отиде при женсата си. А женската която има малки, след състезание най-напред отива при тях и започва да ги храни и да им пее.

 Михаил Слободанов е познат на спортните гълъбовъди не само у нас, но и в чужбина. То организира и участва в редица балкански и международни спартакиади и олимпиади, където достойно защитава престижа на българското спортно гълъбовъдство. В домът му има специално направен кът, там грижливо се съхраняват завоюваните купи, грамоти и други награди.

 Рисковано е разбира се кой е най-големия гълъбовъд на спортни гълъби в страната, но безспорно е едно, че сред тях е и Михаил Слободанов.